Кевин Андерсън
Пепел от светове (64)

63.
Съливан Голд

Председателят Венцеслас не бе в благосклонно настроение.

— Смаях се, като разбрах, че сте на Земята, господин Голд. Не ви ли мина през ума, че може да искам да чуя доклада ви, и то колкото е възможно по-скоро?

На Съливан не му беше трудно да се престори на объркан.

— Преминах през нелеко изпитание, сър, и дори не съм започнал да подреждам отново живота си.

— Разполагахте с повече от достатъчно време за това. — Председателят седна зад бюрото си. — Знам точно кога сте се върнали.

Съливан погледна през прозореца, впечатлен от великолепния силует на Дворцовия квартал, който се откриваше от върха на високата пирамидална сграда на Ханзата. Забелязал разсейването му, председателят Венцеслас прокара пръсти по един контрол и затъмни прозорците. Двамата сякаш се озоваха в брониран бункер и поради някаква причина председателят изглеждаше по-доволен така.

Съливан въздъхна и заразказва историята си.

— Сър, аз и още няколко души успяхме да се измъкнем, когато хидрогите унищожиха облачния ни комбайн на Кронха 3. Спасихме много илдирийски работници и ги върнахме на Илдира, където бяхме принудени да служим на империята: подготвихме съоръжения за Слънчевия флот, за да защитава Земята — успешно, ако мога да добавя.

Лицето на председателя остана все така сурово. Съливан продължи:

— Сър, в последно време семейството ми страда от големи финансови затруднения, а Ханзата не е изпълнила условията по моя договор. Смятам, че заслужавам известна компенсация.

Председателят отвърна студено:

— Така ли? Не съм съгласен, господин Съливан. Беше ви поверено извънредно скъпо производствено предприятие, което сега е напълно унищожено заедно с цялото гориво. Бих казал, че финансовите загуби на Ханзата далеч надминават вашите.

Дългите години занимания с ръководство и преговори бяха научили Съливан да не позволява на гнева си да нажежава допълнително бездруго напрегната ситуация.

— Ако не друго, поне ми върнете наградата, която получих от мага-император. Спечелих си я.

— Валута от враждебна империя няма да ви е от полза, господин Голд. Напротив, нейното притежание само хвърля подозрение върху вас. Добре стана, че я взехме да я пазим. Не бихме желали да се получи недоразумение. Полковник Андез и хората й понякога прекаляват с усърдието си.

Съливан бе гледал новините и неведнъж бе чул хвалебствени репортажи как чистачите наказват всеки, чиито думи „прекършват морала на нашите смели бойци“. Най-много ги вбесяваше Мечът на свободата. Според официалните новини „врагът“ се ободрявал неимоверно от вътрешните конфликти в Ханзата, макар че Съливан се съмняваше кликисите да слушат човешки новини.

След възмутителното незаконно претърсване и конфискуването Лидия бе изпаднала в дива ярост и съобщи за случилото се на всичките си приятели и съседи. „Как ще ги оставим да им се размине? — питаше тя. — Ако сега не се оплача, тогава следващата или по-следващата им жертва също ще си премълчи и тези есесовци просто ще потъпчат всичките ни права. Нямам намерение да стоя и да позволя това да се случи. Не и докато съм жива“. Съливан на няколко пъти трябваше да я завлече в къщата почти насила, за да я накара да млъкне. Лидия имаше добро сърце, нищо, че бе решена на всяка цена да си навлече беля…

Сега председателят четеше лекция на Съливан:

— Сега, когато приключихме с хидрогите, Ханзата трябва да започне сама да задоволява потребностите си. Трябват ни сигурни и независими източници на звездно гориво.

Съливан се боеше да чуе какво ще му предложи председателят.

— И искате да застана начело на друг облачен комбайн? Убеден съм, че разполагате с по-подходящи хора.

Председателят се намръщи, че го прекъсват.

— Не, не става въпрос за облачен комбайн. Може би сте чули за неотдавнашния успех на генерал Ланиан? Той успя да ни набави значително количество екти от територия, контролирана от скитниците — небесните мини на Голген. Сега, когато защитата им е разбита, искам да поемете ръководството на тези фабрики под покровителството на Ханзата.

Съливан почувства, че трябва да седне, макар да не му бяха предложили.

— Не съм обучен да ръководя работна сила, която е враждебно настроена. Това е работа за военните, а аз съм обикновен ръководител на производствени предприятия. — Притеснението го накара да забрави страха си. — Скитниците ще саботират производството при всяка възможност. Не съм склонен да се заема с тази работа, господин председател.

Базил Венцеслас го погледна недоверчиво, сякаш никога през живота си не бе чувал отказ.

— Бих ви подканил да размислите. — В гласа му се четеше недвусмислена заплаха.

На Съливан обаче му беше писнало от насилствени тактики, от заплахите на чистачите, от замразяването на финансите му. Беше се изправил пред хидрогска армада, която бе унищожила облачния му комбайн буквално под краката му. Щеше да преживее и неодобрението на председателя Венцеслас. Така че стана и тръгна към вратата на кабинета.

— Съжалявам, господин председател. Ще трябва да намерите някой друг. Вече се оттеглих и решението ми е окончателно.