Кевин Андерсън
Пепел от светове (140)

139.
Крал Питър

Крал Питър стоеше на мостика на „Юпитер“ заедно с Естара и ОХ и гледаше огромните извънземни кораби. Видя как неочаквано обгърнаха дипломатическата совалка на Ханзата, как просто я погълнаха.

— Ако има някакъв начин ситуацията да се влоши още повече, председателят със сигурност ще го открие — предрече адмирал Уилис. — Държа ги на прицел все пак.

Питър не можеше да си представи какво може да иска люпилото от Базил. Пристигането на кликисите определено бе объркало плановете му да се върне в Двореца на шепота. Сега трябваше да се изправят заедно срещу враг, който бе очевидно неуязвим.

Взираше се в екрана и мислеше напрегнато. Как би могъл да се възползва от това отвличане на вниманието, за да установи контрол над правителството? Самото съществуване на Земята бе застрашено от извънземните кораби!

От друга страна, трябваше да го направи. Знаеше, че в ръцете на председателя Венцеслас ситуацията само ще се влоши още повече.

— Кликисите промениха обстоятелствата, но не и главната цел — каза Сарейн. — Сега е по-важно от всякога да я постигнем. Заместник-председателят Каин очаква пристигането ти, както и хората на Земята. Базил няма да успее да направи нищо, за да ти попречи.

Естара не можеше да откъсне поглед от грамадните извънземни съдове.

— Но това не е ли най-неподходящият момент да хвърлим Земята в още по-голяма нестабилност? Сега имаме един и същ враг.

— Кликисите може да се окажат най-страшната заплаха за човечеството от края на войната с хидрогите — отбеляза ОХ.

От гледна точна на логиката Питър се съгласи с тази преценка, но се изсмя горчиво.

— Председателят никога няма да се съгласи да загърби различията ни и да работи заедно с нас. Как да оставя съдбата на човечеството в ръцете на Базил Венцеслас? Като се има предвид всичко, което направи този човек, това ще е абсолютна безотговорност.

Тъмните очи на Сарейн пламнаха.

— Питър, никога няма да ни се удаде по-добра възможност! Дворецът на шепота е празен.

— Кликисите тревожат и мен толкова, колкото всеки друг, но ние знаем дяволски добре, че председателят е заплаха за човечеството — каза адмирал Уилис. — Оттук не можете да направите нищо за Земята, ваше величество.

Питър усети как го изпълва стоманена решителност.

— Но мога да направя нещо, ако си върна трона. Сега човечеството повече от всякога се нуждае от силен лидер.

Знаеше, че хората са готови. Бяха му изпратили всички възможни сигнали. По един или друг начин щяха скоро да съборят председателя и неговото протеже крал Рори. Вероятно щяха да превърнат момчето в изкупителна жертва — съдба, която младежът не заслужаваше. Питър се обърна към адмирал Уилис:

— Виждате ли начин да избегнем престрелката? Не можем да позволим корабите ни да стрелят по ЗВС.

Уилис отвърна въодушевено:

— Точно в този момент кой гледа към нас? Всички са се втренчили в кликисите. Мога спокойно да наредя на една манта да се откъсне от задните редици и заобиколно да тръгне към Земята. Влизате без шум и без кръвопролития, установявате контрол, забивате нашето знаме в Дворцовия квартал и до довечера отново ще седите на трона си. Ако или когато председателят се върне, вече ще владеем положението. Безкръвен преврат.

— От техническа гледна точка това не е преврат — изтъкна ОХ. — Крал Питър никога не е абдикирал. Мога да посоча множество прецеденти в закона на Ханзата, както и исторически сравнения.

— Точно така, Питър — окуражи го Естара. — Хората имат нужда от теб.

Хубаво беше отново да взема ясни решения, да действа по план. Питър я целуна.

— Ще взема ОХ с мен, но ти и Сарейн ще останете тук. Ако нещо се случи с мен, Конфедерацията ще има нужда от кралицата си.

Виждаше, че Естара се измъчва, но знаеше, че разбира политическата необходимост от този курс на действие.

— Ще ръководя операцията лично — заяви Уилис с нетърпящ възражение тон. — Генерал Бриндъл може да се заинати.

Питър я последва към асансьора, като хвърли последен поглед към застрашителните кораби на главния екран.

— Заради доброто на целия свят се надявам това да не се окаже най-кратката реставрация в човешката история.