Кевин Андерсън
Пепел от светове (160)

159.
Тасия Тамблин

Когато Тасия и спътниците й се върнаха на Земята и разбраха какво се е случило, цялата война бе приключила — на Ханзата с Конфедерацията, на кликисите с черните роботи, на Илдирийската империя и венталите и верданите с фероуите. Всичко. На път към Земята чуха най-различни съобщения: експозето на Патрик Фицпатрик, докладите на Конфедерацията, историите по новинарските мрежи.

— Шиз, и да пропуснем всичко!

За разлика от нея, Хъд Стайнман изобщо не бе разочарован.

— Не се оплаквам, че не се забърках в това.

— Ние изиграхме ролята си — каза Орли. — И като слушам новинарските мрежи, бих казала, че определено сме повлияли на начина, по който се развиха нещата.

Кото все още се носеше на вълните на въодушевлението, че сирената му е проработила толкова добре — като се прехвърляше от планета на планета, групата им бе намерила и тотално обезвредила цели десет кошера.

Тасия Тамблин приближи кораба си до „Юпитер“ и включи предавателя.

— Адмирал Уилис. Искате ли компания? Моята група ви носи някои доста интересни новини за кликисите… или това, което е останало от тях.

Гласът, който й отговори, не бе на адмирала.

— Винаги си добре дошла на борда на моя кораб, Тамблин, въпреки че хукна на весела разходка, докато ние спасявахме света.

— Весела разходка ли? Прощавай, командир Бриндъл, но предлагам да си сравним бележките, преди да решим чии постижения са по-големи.

Роб се разсмя.

— Хайде, идвай. С радост ще чуем за подвизите ти. Адмирал Уилис тъкмо се връща.

Така че на борда на „Юпитер“ се състоя радостна среща. Кото никога не се бе качвал на толкова голям кораб и почна да обикаля мостика и да задава въпроси. Стайнман бе решен да намери столовата на екипажа, за да хапне нещо по-различно от самозатоплящи се порции. Орли и ДД тръгнаха с него.

От Двореца на шепота заместник-председателят Каин формално бе наредил на генерал Бриндъл да отмени заповедите за гилотиниращите кодове, така че конфедерационните кораби да могат да използват оръжията и системите си. Всички кораби вече функционираха.

Крал Питър бе останал в Двореца на шепота, за да подготви официалната промяна в управлението, но адмирал Уилис се върна на „Юпитер“ и щом стъпи на мостика, потупа Тасия по рамото.

— Е, лично аз съм доволна, че най-после приключихме с тая дивотия.

— Спиралният ръкав е голям, госпожо. Сигурна съм, че са останали още много дивотии.

Уилис се навъси.

— Не ми разваляй настроението, Тамблин.

„Някои неща трябва да се направят лице в лице“ — бе казал генерал Бриндъл и адмирал Уилис му бе дала разрешение да се качи на борда. Придружен от почетна стража от десетима души, Конрад крачеше изпълнен с достойнство.

Уилис стана, за да го посрещне. Генералът отсечено отдаде чест. Целият екипаж на мостика стоеше мълчаливо и се чудеше какво ще каже главнокомандващият на ЗВС. Адмирал Уилис му се усмихна топло.

— Много вода изтече, генерале.

Той кимна сковано.

— Голяма част от флота ми бе повредена или унищожена. Сто кораба, загубени поради саботаж.

Тасия скръсти ръце на гърдите си — церемониите изобщо не я вълнуваха.

— Шиз, сър, можем да минем и с доста по-малък флот, ако корабите ни просто спрат да се обстрелват взаимно.

Конрад я погледна, после погледна и Роб.

— Да, и аз стигнах до същото заключение.

После се обърна към адмирал Уилис.

— Като главнокомандващ на Земните въоръжени сили дойдох, за да обявя присъединяването ни към Конфедерацията.

Дъхът на Тасия секна. Уилис бе съвсем спокойна.

Конрад продължи:

— Като гаранция за искреността ни ви предавам гилотиниращите кодове на всичките ни кораби.

Извади от джоба на униформата си един сгънат лист и го подаде на адмирал Уилис.

— С този документ официално ви прехвърлям пълномощията си. Сега вие сте командир на „Голиат“ и на всичките ми оцелели кораби. Пожелавам ви да ги ръководите добре.

— Благодаря, генерале. — Тя изпука кокалчетата на пръстите си. — Така, а сега, когато приключихме с формалностите, да поговорим реалистично какво точно ще правим оттук нататък — да поговорим практично, имам предвид.

Преди това обаче Бриндъл искаше да свърши нещо друго. Обърна се към сина си и Тасия видя противоречивите чувства, изписани на лицето му.

— Току-що получих съобщение от майка ти. Ще ти е много благодарна, ако ни посетиш при пръв удобен случай. Трябва да поговорим за много неща като семейство. — Погледна Тасия. — И, разбира се, командир Тамблин е добре дошла, ако желае да те придружи.