Кевин Андерсън
Пепел от светове (159)

158.
Заместник-председателят Елдред Каин

Хищническото изражение на председателя подсказа на Каин, че всичко човешко у него е умряло. Базил Венцеслас, навремето дипломатичен и талантлив лидер и компетентен администратор, вече бе минало.

ОХ стоеше до трона. Оптичните му сензори святкаха.

— Председателю Венцеслас, трябва да изтъкна, че нямате никакво правно основание за тази заповед. Нямате право да издавате никакви заповеди.

Каин застана на стъпалата към трона, между председателя и краля.

— Сър, моля ви да размислите.

Без да обръща внимание на компито, Базил се обърна презрително към заместника си:

— Да не мислиш, че не знам как със Сарейн заговорничехте срещу мен, Каин, как подкопавахте авторитета ми? Аз съм единственият човек с визия, единственият, който може да отведе човешката раса там, където трябва. А ти така ме разочарова… — Погледът му обходи всички в затворената тронна зала. — Всички вие сте пълен провал! Питър, Фицпатрик, та дори и вие, полковник Андез!

Гласът на генерал Бриндъл по комуникатора прекъсна изблика му на негодувание:

— Гилотиниращите кодове са потвърдени, сър, както наредихте. — Гласът на Бриндъл звучеше сковано и недоволно. — Конфедерационните кораби са блокирани, оръжията и щитовете им са деактивирани. Като изключим скитническите съдове, целият флот е обездвижен. — Гласът му се поколеба, чу се статично пращене. — Но не мога да разбера какво се опитвате да постигнете. Имам нужда от помощта им, за да прибера спасителните капсули на унищожения си флот.

Базил вдигна комуникатора към устата си.

— Генерал Бриндъл, дадох ви заповед да откриете огън по конфедерационните кораби. Още ли не сте унищожили вражеския флот?

Питър заговори достатъчно високо, та Бриндъл да го чуе:

— Генерале, аз съм вашият крал. Председателят е свален от поста си и ви нареждам да не го слушате. Кралица Естара е на борда на „Юпитер“.

— Всъщност — отвърна сухо Бриндъл — е на един малък търговски кораб, който в момента се намира директно в обсега на оръжията ми. Двете с посланик Сарейн много убедително ме подканиха да прехвърля верността си към Конфедерацията.

Базил стисна комуникатора и изкрещя така високо, че от устата му пръсна слюнка:

— С бунт ли заплашвате, генерале? Целият ви живот на доблестна служба говори срещу това. Дадох ви заповед да…

Отговорът на Бриндъл се сля с по-нататъшните думи на председателя:

— Не вярвам, че тази атака е оправдана. Обстоятелствата се промениха.

— Не ви питам за мнението ви, генерале. Унищожете конфедерационните кораби!

— Не мога да открия огън по суверенен владетел!

Базил примигна, сякаш не бе очаквал генералът да му се противопостави.

— Не ставайте смешен! Конфедерацията не е законно правителство. Те са очевидна заплаха за цялата Ханза. Открийте огън!

След колебание, което продължи по-дълго от техническото забавяне на отговора му, Бриндъл отговори:

— Няма.

Базил пребледня като пресечено мляко.

— Ако не направите каквото ви се казва, ще екзекутирам и вас, и всичките ви офицери като бунтовници.

От комуникатора долетя само статично пращене. Главнокомандващият на ЗВС бе прекъснал връзката.

Базил рязко се извърна към Андез и четиримата й чистачи. Сега, когато и генерал Бриндъл бе изоставил председателя, те бяха дълбоко разтревожени. Двама дори изглеждаха готови да захвърлят оръжията си.

Базил обаче явно не го забеляза.

— Полковник Андез, време е да сложим край на това. Заповядвам да екзекутирате Питър. Застреляйте го, задето е узурпирал трона на крал Рори.

— Давам му трона! — извика момчето.

— Ти да мълчиш! — каза Базил.

Предусетил заплаха за Питър, ОХ застана пред трона, решен да използва твърдото си тяло от полимер и метал като барикада.

— Не мога да ви позволя да нараните краля. Програмирането ми не го допуска. Ще трябва да стреляте през мен.

Ръката на Андез трепна, но тя не извади пистолета си. Прекалено много оръжия бяха насочени към нея, а и тя и шепата й хора бяха далеч по-малобройни от стражите на Питър.

— Но, господин председател, дори ЗВС…

Базил измъкна пистолета от кобура на бедрото й и тръгна към трона, сякаш той и Питър бяха единствените хора в залата. Всички стражи насочиха оръжията си към него, но не стреляха — нали Питър им бе заповядал да не стрелят.

— Господин председател, хвърлете оръжието! Веднага!

Базил изобщо не им обърна внимание.

Каин обаче не се поколеба. Докато председателят презрително минаваше покрай него, той извади церемониалния кортик, който капитан Маккамон бе носил с такава гордост, и замахна. Вложи в удара цялата си сила.

Острието се заби в гърба на председателя и го прониза под лявата плешка, близо до гръбнака. Каин извъртя ръка и острието мина между ребрата на Базил и се заби право в сърцето му.

Председателят спря, сякаш се бе блъснал в стена. Каин натисна още един път.

Всички замръзнаха. Питър скочи от трона и мина покрай пазещото го компи.

Заместник-председателят Каин стискаше дръжката на кортика и с това задържа председателя изправен за един-единствен парализиращ миг. Ръцете на Базил трепнаха и той изпусна пистолета. Коленете му се подгънаха и тежестта му стана прекалено голяма за заместник-председателя. Каин издърпа кортика и Базил се строполи на пода. През плата на скъпия му делови костюм започна да се просмуква кръв.

Сивите очи на Базил се приковаха в очите на Каин. От гърлото му излезе последен клокочещ дъх, сякаш председателят се опитваше да изрече някакво последно предизвикателство. Но преди да умре, успя да промълви само една-единствена дума:

— Разочарован…

Каин хладно огледа стаята. Спомни си как Маккамон бе убит точно на същото място. Проговори с изненадващо висок глас:

— Като заместник-председател установявам контрол над Ханзата…

Измъкна кортика от гърба на председателя, избърса го и го подаде с дръжката напред на Питър.

— … от името на Конфедерацията.