Кевин Андерсън
Пепел от светове (82)

81.
Адмирал Шейла Уилис

Да обстрелва кораби-буболечки — да, такава битка наистина й харесваше. Но въпреки че бойните кораби на Конфедерацията бяха натоварени с всяко оръжие, което адмирал Уилис бе успяла да намери, буболечките на Пим бяха далеч по-многобройни, отколкото си бе представяла.

Корабите на генерал Ланиан го бяха загазили и възможността да изиграе ролята на смелия рицар я изпълни със задоволство.

Корабите на Конфедерацията предизвикаха хаос сред редиците на буболечките. Два кораба-рояка бяха унищожени или поне пръснати, но на всеки хиляда компонентни съда, които превръщаха в пара, други хиляда излитаха от кошерните сгради долу или се отделяха от оцелелите кораби-рояци и нападаха. Уилис никога не бе виждала нещо подобно.

По основните комуникационни канали на ЗВС Ланиан заповядваше на корабите си да продължат обстрела. „Дете на гърма“ взриви една малка непокътната досега част от кошерния град и се опита да се оттегли до въображаемата безопасност на орбитата. Поне засега генералът не си бе направил труда да благодари на спасителите си конфедерати.

Уилис не беше сигурна откъде генералът се е сдобил с нов дреднаут — името не й говореше нищо, — но виждаше, че Ланиан не използва всичките му предимства. Общата бомбардировка на града бе правилен ход на действие, но както обикновено Ланиан бе надценил собствената си компетентност. Не бе продължил обстрела достатъчно.

— Генерале, продължавайте да бомбардирате града. Ако успеем да смажем кошерното съзнание, работата ни е приключена.

— Погледнете сама, Уилис. Бяхме започнали да бомбардираме проклетия град!

— Ако искаш нещо да бъде свършено като хората… — въздъхна тя и се свърза с Тасия в една от мантите близо до „Юпитер“. — Командир Тамблин, ще приемете ли честта?

Уилис не само бе одобрила желанието на Роб да запази офицерския си ранг, но и бе настояла Тасия да приеме ранг, който да е поне равен на неговия.

— С удоволствие, адмирале.

„Юпитер“ разчисти ивица през редиците на насекомите, които нанасяха съкрушителни удари на корабите на Ланиан. Флагманският кораб на генерала се издигна по-високо, докато оцелелите кораби на ЗВС продължаваха обстрела, за да пазят тила му.

— Изобщо да не се опитва да бяга, преди да сме приключили тука — долетя по комуникационната система мърморенето на Тамблин.

Роб изкрещя на баща си през комуникационната система:

— Татко! Имаме достатъчно огнева мощ, за да сложим край на това. Съсредоточете язерите си върху центъра на кошерния комплекс. Имате ли още ядрени бомби?

След ударите на разтопителите, ядрените бомби и няколко масирани бомбардировки повърхността на Пим вече приличаше на лунен пейзаж; сега корабите на Конфедерацията бяха увеличили щетите десетократно. Без да се впуска в индивидуални битки с разбитите кораби-рояци, Уилис стовари поредния страховит удар върху града на насекомите.

— Използвайте всичките ни проникватели, както и пълната мощност на страторазрушителите. Навярно са скрили кошерното си съзнание дълбоко под земята, иначе досега да сме го ударили.

Зад себе си корабите на Конфедерацията оставиха само опустошение. Всяка оцеляла сграда бе превърната в прах. Самата земна повърхност вече бе полуразтопена.

— По дяволите, това трябва да е достатъчно — каза Роб.

— Когато стане достатъчно, ще разберем — каза Тасия. — Защото щом убием люпилото, всички тези буболечки просто няма да знаят накъде да летят.

Корабите на Ланиан продължаваха да стрелят напосоки по кликиските съдове. Макар че Роб продължаваше да вика баща си, от комуникационната система не идваше никакъв отговор. Уилис дори се ядоса, че Конрад Бриндъл не иска да отговори на постоянните съобщения на сина си.

— Да им стоварим най-съкрушителната си бомбардировка. Давайте, с всички сили! — Уилис преднамерено използва общия комуникационен канал, за да я чуят и корабите от ЗВС. — Генерал Ланиан, какво ви е останало? Разтопители? Термични бойни глави? Атомни бомби? Хвърлете всичко, с което разполагате — би трябвало да е достатъчно.

— Да, адмирале. — Гласът му беше напрегнат. — Един последен удар, за да довършим работата. „Дете на гърма“ ще ви последва.

Уилис бе убедена, че тази последна бомбардировка ще освободи Спиралния ръкав от едно смъртоносно люпило. Нещо повече, Ланиан можеше да научи какво означава братско сътрудничество.

Корабите на ЗВС я последваха: сипеха бомби, точно както се бе надявала. Обгърнатият от дим и набразден от кратери пейзаж на планетата показваше, че кошерният град се е превърнал в руина.

„Юпитер“ изгърмя с всичките си оръжия. „Няма смисъл да се стискаме сега“ — помисли Уилис Разрушението представляваше фантастична гледка, събуждаше у нея тръпка, която не бе изпитвала от дете. Взривовете разораха повърхността на земята, заличаваха всяка следа, останала от кошерните сгради. Зад нея добре въоръжените кораби на Конфедерацията хвърлиха бомбите си, които достигнаха още по-дълбоко и разчупиха земната кора.

— За много, много дълго няма да има желаещи да се установят тук — каза Уилис. — По-добре да зачеркнем Пим от списъка на колонизаторската инициатива.

Три от мантите на ЗВС също дадоха последен залп, макар да беше излишно. На повърхността на планетата не бе останало абсолютно нищо.

— Струва ми се, че свършихме добра работа, адмирал Уилис — обади се Ланиан.

И изведнъж „Дете на гърма“ и две от мантите на ЗВС насочиха оръжията си към нея, целеха се в двигателите на дреднаута.

— Какво правите, по дяволите?! — Тя стовари юмрук върху комуникационното табло. — Генерале, вие май наистина сте по-тъп, отколкото предполагах.

— Действам от името на Земните въоръжени сили. Вие сте също толкова голяма заплаха за човешката раса, колкото и кликисите. Сега, когато кошерът на Пим е унищожен, възнамерявам да се погрижа за втората заплаха. — И нареди на „Дете на гърма“ да открие огън.

Уилис заповяда на корабите си да се разпръснат. Беше отвратена.

— Тоя тъпанар наистина мисли с гъза си! — възкликна тя, докато корабите на ЗВС продължаваха да стрелят по нейния дреднаут. — Да се махаме оттук. Пим вече загуби очарованието си за мен.

Корабът на Ланиан се приближаваше… една манта се вмъкна между него и „Юпитер“. За миг Уилис си помисли, че е от нейните, но после видя логото на ЗВС.

По комуникационната система се разнесе гласът на Конрад Бриндъл — мантата му вече претърпяваше тежки поражения от огъня на Ланиан:

— Роб, адмирале, махайте се оттук. Помогнахте ни да смажем кликисите, но ако останете още малко, това ще свърши зле.

Уилис намръщено изгледа димящите останки от кошерния град и каза високо по връзката:

— Чухте го. Да си обираме крушите и да си спестим неприятностите, докато още можем. Свършихме си работата тук. Ама тоя Ланиан наистина е голям задник!