Кевин Андерсън
Пепел от светове (136)

135.
Председателят Базил Венцеслас

По време на цялата извънредно неудовлетворителна среща с Питър Базил не бе спрял да стиска зъби. Нямаше търпение да се върне на Земята. Достатъчно време бе загубил с този безнадежден опит и сега трябваше да планира следващия си ход. Докато совалката се отдалечаваше от дреднаута на ЗВС, сърцето на Базил се блъскаше в гърдите му, а главата му се пръскаше. Нямаше достатъчно доверие на никого, за да сподели тревогите си — дори на пилота си, дори на генерал Бриндъл. На никого. Трябваше да предприеме извънредни действия, за да оправи нещата.

Питър бе осуетил хитростта му с крал Рори. Базил бе отишъл на срещата с очакване да го изработи и да го застави да се предаде, но не се беше получило. Открадната вилица — колко глупаво! Но знаеше, че Питър вече не изпитва нито капка съмнение. Пред очите на председателя подскачаха червени и черни петна.

Значи трябваше да използва Сарейн като разменна монета. Сестрата на Естара бе последният коз, който му бе останал. На част от него тази перспектива не й допадаше и той се надяваше, че няма да му се наложи да убие Сарейн… но бе започнал да вярва, че и по тази линия няма да излезе нищо.

Когато се върна на Земята, установи, че ситуацията се е влошила още повече.

Докато дипломатическата совалка се приближаваше към Дворцовия квартал, личният му комуникатор иззвъня — предаваше активирано от близостта му съобщение по частния му канал. Беше от Сарейн.

Докато го прослушваше, Базил едва успяваше да си поеме дъх. „Твоята Ханза е покварена — казваше тя. — Повече не мога да бъда част от нея“. Поредната предателка, поредната страхливка, която го изоставяше! „Всичко, което се случи оттук нататък, ще е в резултат на твоите собствени действия“. Воят на чувства в главата му удави всяка рационална мисъл. „Сбогом, Базил“.

Повлечен във вихър от мълчание, той слезе от совалката. Едва успяваше да си поеме дъх. Бе направил всичко за Сарейн — отново я бе дарил с благосклонността си, бе й показал колко я цени. Дори бе простил доказаното й предателство и я бе помолил да го придружи в безопасния му подземен бункер. Тя нямаше представа, че може да му се наложи да я използва като заложница. Защо се бе обърнала срещу него, след като й бе дал толкова много шансове? При по-различни обстоятелства Сарейн можеше да има цялата Ханза!

„Сбогом, Базил“.

Полковник Андез се завтече да го посрещне.

— Господин председател, най-после се върнахте! Възникна криза, докато ви нямаше.

„Повече от една“ — помисли си той. Цялото му тяло бе сковано, всичките му мускули се бяха напрегнали до предела на силите си. Имаше нужда да излее гнева си върху някого; обърна се, бърз като усойница. Андез веднага отдаде чест и той си пое дъх, доволен да види, че все някой се държи така, както подобава.

— Сега пък каква криза?

Тя бе видимо разстроена.

— Вие ли дадохте заповедта, господин председател? Вие ли упълномощихте заместник-председателя Каин да освободи Патрик Фицпатрик и жена му? Никой не знае къде са и какви подривни дейности извършват в момента.

Това го изненада. Беше толкова съсредоточен върху неподатливостта на Питър и предателството на Сарейн… но сега и Каин? И Фицпатрик е на свобода?!

— За какво говорите?

— Заместник-председателят Каин ги освободи. Заяви, че има пълномощия. Освен това е освободил и семействата, които бяхте взели за заложници — семействата на адмиралите Диенте, Пайк и Сан Луис. Сега са на свобода и ви заклеймяват по всички новинарски мрежи! И никой не може да открие заместник-председателя.

Базил твърдо потисна гнева си.

— Очевидно със заместник-председателя Каин трябва да обсъдим някои неща. Намерете го. Доведете го в бункера ми.

Андез изглеждаше изпълнена със самодоволна радост.

— Да изпратя ли хората си да потърсят и Фицпатрик? Ако действаме бързо, можем да го арестуваме…

— Това не влиза в задълженията ви, полковник Андез. — Не смееше да признае, че в бронята му се е появила още една пукнатина — още един изменник сред доверения му кръг. — Аз ще се погрижа. Засега ме придружете до щаба ми.

Трябваше да отиде някъде далече от лудостта, някъде, където да може да помисли, където да може да контролира всички подробности.

— Слушам, сър. — Тя го поведе към бронираното срещу ракетомети превозно средство, което щеше да ги транспортира от площадката за приземяване. Въпреки че маршрутът, който бе избрала, заобикаляше най-лошите демонстрации, Базил се смая от самия брой на всички тези глупаци, които настояваха за оставката му и за връщането на крал Питър. Хората, които имаха прекалено много време и твърде малко ум, бяха готови да тръгнат след всеки харизматичен водач, обещал да промени живота им към по-добро.

Извърна се от прозореца, от гневните лица и крещящите усти, от сганта. Искаше му се да разполага с десетки хиляди войници под командването на Андез, за да арестува всички тези демонстранти. Но нямаше полза да продължава с наказанията. Зашеметяванията, побоите и арестите само ги разяряваха още повече.

Защо обвиняваха него, след като всичките проблеми идваха от хора, които не го слушаха? Наистина ли си въобразяваха, че председателят би могъл да преговаря с огнените същества или с разярения илдирийски адар?

Сарейн и Каин трябваше да ги знаят тези неща, но ето че и те го бяха изоставили. Очевидно бе арестувал погрешния предател… или просто не бе арестувал всичките. Защо хората, които бяха най-близо до него, неизменно бяха склонни към слабост и предателство? А Сарейн…

„Сбогом, Базил“.

Да, наистина искаше да слезе под земята.

Андез и четирима стражи го придружиха през проверките за сигурност в сградата на щаба и до асансьора, който щеше да го свали до кабинета му дълбоко под пирамидата на Ханзата.

Но щом асансьорът започна да се спуска, зазвъняха осигурителни аларми. Андез докосна комуникационния чип в ухото си и се заслуша, после пребледня. Базил — мразеше останалите да знаят повече от него — веднага попита:

— Какво става?

— Чужд флот току-що е навлязъл в системата. Сензорите са засекли единадесет огромни кораба.

— Какъв чужд флот? Чий? — И, запита се той, точно колко голямо е „огромен“?

Асансьорът спря, вратите се отвориха със свистене. В подсиления команден център техниците тичаха от станция на станция. Алармите пищяха оглушително. Екраните показваха образи от космоса.

Базил избута един техник настрана и седна пред главния екран. Какво търсеха кликисите тук, по дяволите? Това да не би да беше закъснял отговор на нескопосаната офанзива на генерал Ланиан на Пим? Опита се да се съсредоточи.

Единадесетте извънземни кораба се приближаваха, напълно безмълвни и абсолютно ужасяващи.

Срещу такива създания дипломатическите и административните му умения бяха напълно безполезни. Адмирал Диенте бе доказал, че човек не може да преговаря с кликисите — че те не разбират човешките мисли и очаквания. Те не играеха по същите правила. Просто искаха да унищожат всичко, което се изпречи на пътя им.

И ето че сега бяха дошли на Земята.

Мина му мисълта, че Питър навярно се смее на този развой на събитията.

— Генерал Бриндъл, пригответе се да застанете в защита на Земята.

Възрастният командир изглеждаше непреклонен като статуя.

— Адмирал Уилис предложи помощта си и смятам да я приема.

Без да чакат одобрението му, „Голиат“ и корабите на ЗВС вече оформяха защитна линия.

Неочаквано по всички канали на ЗВС, по всички честоти, използвани от дипломатите на Ханзата, по всички новинарски канали се разнесе бръмчащ глас със зловещи стържещи нотки.

И този глас заговори на обичайния език на търговците. Нямаше нужда от превод.

— Люпилото иска да види председателя на Теранската ханзейска лига. Базил Венцеслас трябва да дойде на нашия кораб-рояк. Лично. Незабавно.