Кевин Андерсън
Пепел от светове (165)

164.
Адар Зан’нх

Курортният свят на Марата можеше отново да стане прекрасно място и адар Зан’нх възнамеряваше да го превърне в такова. Унищожените огледални градове Прайм и Секда щяха да бъдат построени в противоположните полукълба, работата щеше да се извършва на смени през двете полугодия. Илдирийските екипи можеха да работят непрестанно на почти неугасващата светлина.

След поражението на фероуите Слънчевият флот се бе разделил, за да се заеме с изпълнението на многобройни важни задачи по цялата територия на пострадалата империя. Кохортата на тал Ала’нх бе натоварила на бойните си лайнери оцелелите бежанци от Хирилка заедно с губернатора Райдек’х и ги бе върнала у дома, където можеха да се заемат с възстановяването на някога процъфтяващата отломъчна колония. Други кораби се бяха отправили към Добро и планетите на Хоризонтния куп, за да помогнат за подсилването на протритата мрежа на тизма. Илдирийската империя може и да се беше променила, но все още беше силна — може би дори по-силна от всякога.

С благословията на крал Питър скитническите мини бяха започнали да им доставят товари екти с голяма отстъпка, всъщност осигуряваха цялото звездно гориво, необходимо за операциите на Слънчевия флот; в замяна магът-император бе обещал търговски концесии за бъдните векове.

Сега Зан’нх надзираваше операциите в развалините на Марата Прайм — първия илдирийски град, превзет от измамните кликиски роботи. След месеци тъмнина яркото изгряващо слънце висеше ниско над хоризонта и адарът знаеше, че следващата седмица небето ще се изпълни с цветовете на дългия изгрев.

Марата Секда бе пострадала жестоко при бомбардировките на Слънчевия флот и кликисите и илдирийските инспектори грижливо бяха прегледали развалините, за да решат какво може да се спаси. Представители на кастата на администраторите работеха усърдно по плана за реконструкцията й; по време на тъмните месеци в отсрещното полукълбо щяха да определят най-подходящия начин да довършат монументалната задача и да са готови за действия веднага щом бавният ден пристигне от другата страна на планетата.

Зан’нх си спомни за човешкия инженер Табита Хък, която щеше да намери по-ефективни начини да ръководи илдирийските екипи, ако фероуите не я бяха убили заедно с много други. С радост би приел Съливан Голд сред тукашните екипи, но той и семейството му бяха отишли другаде, за да са от полза както на илдирийците, така и на хората.

Това означаваше, че Зан’нх трябва да подтикне собствените си хора към новаторство. Беше сигурен, че ще се справят.

Застана на прага на временния си команден пост и се загледа в тежко натоварените транспорти, които изсипваха на земята работници, инженери, копачи и чиновници. Някога адар Кори’нх бе изразил разочарованието си, че е бил принуден да посвети толкова голяма част от кариерата си на цивилни инженерни проекти и спасителни мисии; Кори’нх искаше да си спечели военна слава, а оттам — и място в Сагата за седемте слънца.

Сега Зан’нх се намираше в точно противоположната позиция. Беше преживял полагащия му се дял космически битки и разрушения, загубата на бойни кораби и безчет бойци, следващи една след друга трагедии и зверства — беше доволен да посвети способностите на Слънчевия флот на възстановяването на империята.

С наслада загледа как златистата светлина на дългия изгрев на Марата бавно започва да грее все по-ярко и по-ярко над широкия строителен район.