Кевин Андерсън
Пепел от светове (71)

70.
Председателят Базил Венцеслас

Затворен в кабинета си, Базил преглеждаше записите от проследяването.

Отново и отново преглеждаше лентите от Двореца на шепота и най-вече онези, направени през нощта, когато хидрогите бяха нападнали Земята. Прекалено много въпроси все още оставаха без отговор. Как Питър и Естара бяха успели да избягат въпреки строгите охранителни мерки, въпреки че самият капитан Маккамон отговаряше за надзора им?

Базил смяташе това бягство за повратна точка в проблемите си — това бе мигът, в който ситуацията се бе влошила значително. Трябваше да проучи въпроса по-подробно, а уви, както и за толкова много други неща, не можеше да разчита на никой друг да го свърши — само на себе си. Всички други бяха или престъпно безотговорни, или усилено заговорничеха срещу него.

От известно време държеше под око Сарейн, отначало като предпазна мярка, а после с по-силен интерес. Тя и заместник-председателят Каин „се натъкваха“ един на друг прекалено често и на места, които все се оказваха удобно усамотени. И с Маккамон се срещаше по-често, отколкото изискваше необходимостта. Тази сутрин тримата дори бяха слезли в старите, излезли от употреба докове под Двореца на шепота и Базил незабавно бе наредил инсталирането на скрити наблюдателни устройства, но бе твърде късно, за да разбере какво са правили.

Капитан Маккамон? Заместник-председателят Каин? Отговорът бе очевиден, в известна степен дори забавен. Сарейн бе любовница на Базил, но напоследък той й обръщаше твърде малко внимание. Сега, когато целият Спирален ръкав бе отишъл по дяволите, нямаше време за подобни разсейвания, така че Сарейн естествено се бе обърнала към следващия човек в списъка — заместник-председателя. Тя имаше връзка с Каин — или може би с Маккамон. Или може би и с двамата. Сарейн бе амбициозна жена.

Макар мисълта, че му слагат рога, да не му допадаше, Базил не бе изненадан, че са се поддали на толкова обичайна човешка слабост. Предполагаше, че в известен смисъл това потиска неутолимата жажда и постоянните изисквания на Сарейн и му дава възможност да се съсредоточи върху наистина важните неща. От друга страна, може би нямаше да е зле да й посвети малко повече внимание, за да я държи щастлива и предана на каузата му. Съмняваше се, че ще е достатъчно да й изпрати цветя…

Архиотецът щеше да пристигне всеки момент, за да обсъдят новата му реч, и Базил щеше да му каже няколко думи. Твърди думи. Бе проверил записите в Двореца на шепота и бе сравнил възпламеняващите проповеди на архиотеца в началото на кликиските атаки с определено бездушните му неотдавнашни сценични изяви.

В резултат на тази разлика тълпите също откликваха различно — решението му да се съюзи с черните роботи съвсем не бе прието с въодушевление. Хората не бяха обработени както трябва и виновен за това бе единствено архиотецът.

Първоначалният плам, с който главата на Църквата на единството бе представил кликисите като демони, бе съвсем искрен, но напоследък страстността на убежденията му бе отслабнала, сякаш самият той вече не вярваше на проповедите си, а това просто не можеше да се допусне. Една възможност, която може би бе за предпочитане, бе да намери някой друг за тази работа. Не виждаше защо крал Рори да не може да съвмести и двете длъжности — марионетен крал и марионетен религиозен водач. Две на цената на едно. „О, да, защо не? В крайна сметка така винаги излиза по-евтино“. Тази мисъл накара Базил да се усмихне.

Архиотецът се появи, облечен в церемониалните си одежди, с разпечатано копие на новата си реч в ръце. Бе очевидно развълнуван, изпълнен със самочувствието на собствената си предполагаема важност. Базил потисна въздишката си — вече очакваше проблеми. Защо подчинените му срещаха такива затруднения просто да правят това, което им се нареди?

Архиотецът вдигна листовете, сякаш бяха обвинителен акт.

— Не мога да прочета това, господин председател.

Базил се престори, че не разбира.

— Така ли? Да не би да имате проблеми с очите?

— Това ще предизвика бунт. Може да се стигне до ненужни кръвопролития, а освен това е… освен това е ужасяващо. Не е това, в което вярвам. Това не е Единството.

— Какво е Единството? Можем да го тълкуваме така, както пожелаем. Това й е ползата на религия, спонсорирана от държавата. Не вярвате ли на собствените си формулировки, архиотец?

Брадатият мъж поклати глава тъжно и някак дори снизходително.

— Изучавал съм Единството много години. Дори като дете го следвах и вярвах в него. Погромът на Уск обаче бе повратна точка в живота ми. Всяка нощ, преди да заспя, и всяка сутрин, когато се събудя, виждам тези ужасни сцени отново и отново. Това беше погрешно, господин председател. Предприехме онези чудовищни действия в името на религията, но това не беше религия. Единството се извращава за политически цели — вашите цели.

Базил едва не се разсмя.

— Единството никога не е било религия, в която да вярваме. То представлява система от ритуали за успокоение на хората, неспособни да си създадат своя собствена философия за живота, смъртта и морала. Бихте ли желали да видите оригиналния меморандум, с който го дефинира Ханзата?

— Единството е много повече от това, ако разтворите ума и сърцето си. Много хора са го сторили.

— Не си създавайте самозаблуди. Вие сте само платен актьор. — Да, наистина трябваше да направи нещо с този човек.

Архиотецът се изчерви.

— Аз не просто играя роля — аз съм ролята. — Постави листовете на бюрото с жест на окончателност. — В миналото съм извършил ужасни неща, но въпреки това не мога да произнеса тази реч. Има по-важни неща, които искам да кажа.

Базил успя да се овладее, макар да се изкушаваше да повика стражите, да се облегне удобно назад и да гледа как удушават тоя брадат глупак. Но се сети за по-добър вариант, съвпадащ с други цели, които искаше да постигне. Да, това можеше да се окаже наистина ефективно, дори ефектно.

— И какво бихте искали да кажете, архиотец? — Той се усмихна окуражително. — Искате ли сам да напишете речта си?

— Наистина ли… наистина ли ще ми позволите?

— На последните ви изяви очевидно им липсва пламенност. Щом тази тема толкова ви вълнува, вложете страстта си в такава реч, каквато искате. Ще ви дам възможност да промените нещата. — Не можеше да си представи що за наивни глупости ще започне да ръси архиотецът — вероятно да се хванем за ръце и да запеем дружно.

Очите на архиотеца се изпълниха със страст.

— Мога да поведа тези хора по вярната пътека, наистина мога!

— Убеден съм в това. Ще отложа следващата ви реч за след една седмица, за да ви дам време да се подготвите. Направете я идеална. Ще ви стискам палци. Не искам да остана разочарован.

С удоволствие щеше да остави тоя глупак да хукне към ръба на пропастта. Бездруго беше време да заложи повече на месианистичните качества на крал Рори. На архиотеца на Църквата на единството щеше да му се наложи да отстъпи и да остави на Рори да изиграе ролята си.