Кевин Андерсън
Пепел от светове (31)

30.
Крал Питър

Всеки път, щом си поемеше дъх, усещаше миризмата на влажна пепел.

Гъбеният риф бе изгорял, така че Питър трябваше да намери нов временен щаб за правителството си. Войниците на адмирал Уилис разчистиха няколкото все още тлеещи дървета, изравниха земята и вдигнаха бараки.

Адмиралът се яви на доклад пред Питър.

— С ваше разрешение, ваше величество, бих желала да доведа инженерите си, за да осигурят чиста вода и хранителни припаси. Порционът ни не е кой знае колко изискан, но все пак ще свърши работа. Освен това тук нали ядете буболечки, така че, предполагам, не сте кой знае колко претенциозни.

Питър отмина шегата.

— Вие и корабите ви не бихте могли да пристигнете в по-подходящ момент, адмирале.

— По-добре късно, отколкото никога. Това означава ли, че ни приемате като част от армията на Конфедерацията?

— Част ли? Бих казал, почти цялата. Когато приключите основните операции тук, искам да докладвате на корабостроителниците на Оскивъл. В момента там произвеждат почти всичките ни кораби. Ще трябва да уточните подробностите с моите настоящи… предполагам, че ще трябва да ги наречем командващи офицери. Роб Бриндъл и Тасия Тамблин.

Уилис се подсмихна.

— Бриндъл и Тамблин? Трябваше да се сетя, че ще са в центъра на събитията. Бащата на Бриндъл служеше при мен, но… предпочете да не си сменя работата.

— Не е излетял с вас, когато корабите ви са се разбунтували, така ли? — попита Естара.

Уилис се опита да не изглежда скандализирана от избора й на думи и каза само:

— На някои хора им отнема повече време да направят верния избор.

Естара намести спящото бебе на гърдите си, като внимаваше да не го събуди.

— Питър, ако адмирал Уилис отива в корабостроителниците на Оскивъл, трябва да вземе хидрогския кораб. Трябва да го предадем на Кото Окая.

Кралят кимна.

— Да, наистина е време — макар да съм доволен, че беше тук, когато имахме нужда от него.

Сребърният венталски кораб кацна в средата на ливадата. От короните на високите дървета продължаваха да се процеждат искрящи капчици дъжд. Джес Тамблин и Ческа Перони, пращящи от венталска енергия, се плъзнаха през податливата му мембрана и застанаха насред ливадата, блещукащи, покрити с не изпаряем пласт жива вода. Усмивките им изразяваха сурово удовлетворение.

— Радвам се, че получихме съобщението ви — рече Ческа. — Зелените жреци предадоха спешността на случая високо и ясно.

Джес изглеждаше много доволен от себе си.

— Трябваше да покажем на венталите как да се сражават. Фероуите вече им причиниха достатъчно злини. Време е ние да продължим с офанзивата.

По лицето на Ческа премина сянка.

— Фероуите ще ударят и изгорят всичко, което могат: Конфедерацията, Ханзата, венталите, верданите — всичко. Затова ни трябва всичко, за да се борим с тях.

Джес добави:

— Както видяхте тук, венталите наистина са се събудили и ние ще ги поведем. — Той погледна към небето, където цветовете на яркия залез ставаха все по-наситени. — Вече призовах водоносците си, за да ни помогнат да разпространим венталите, както преди. В корабостроителниците на Оскивъл се срещнахме с Нико Чан Тайлър и баща му и двамата вече са потеглили с „Водолей“ на нови мисии.

На лицето на Ческа се изписа задоволство, което измести предишния й гняв.

— Фероуите все още не го знаят, но правилата се промениха. Очаква ги голяма изненада.