Кевин Андерсън
Пепел от светове (90)

89.
Заместник-председателят Елдред Каин

Не искаше да е тук, но председателят Венцеслас не му остави никакъв избор. Заместник-председателят Каин и Сарейн трябвало да присъстват демонстративно, настоя Базил, та хората да могат да видят тяхната безусловна подкрепа. Каин си помисли, че може да му прилошее, но потърси убежище в ролята си на винаги невъзмутимия заместник-председател.

Гласът на Сарейн едва доловимо трепереше:

— Спомням си времето, когато обичах да наблюдавам процесиите, парадите и спектаклите, Базил. Защо поне веднъж не направим нещо положително, нещо, което да покаже на хората истинската същност на Ханзата?

Председателят я изгледа с непроницаемо изражение. Подозираше ли нещо?

— О, това наистина ще е спектакъл — точно както Мечът на свободата очакваше моето убийство да се превърне в страхотно шоу.

Вживял се в ролята си така, както никога преди, облеченият в тъмна униформа крал Рори седна на един временен трон високо над площада, откъдето щеше да въздаде правосъдието на Ханзата. Тъмната му коса бе идеално подстригана, а слабостта на тялото му бе умело прикрита от тежкия плат.

— Къде е капитан Маккамон? — попита Сарейн, като безуспешно се мъчеше да потисне тревогата си. — Не трябва ли и той да е тук?

— Днешният въпрос не влиза в задълженията на кралската стража — каза Базил. — Започнах да се съмнявам в ентусиазма на Маккамон, ако не и във верността му. Не успя да намери дори един-единствен човек, за когото неоспоримо да докаже, че е член на онази отцепническа групировка, но чистачите ми откриха не един и двама веднага щом започнаха да полагат усилия.

— Тоест арестувайки обичайните заподозрени ли? — попита Каин.

— Доказателствата, предоставени от полковник Андез, бяха достатъчно убедителни — отсече председателят.

Докато Рори с мрачен и сериозен вид сядаше на трона си, над площада прокънтя оръдейна стрелба, но това бе само салют, част от военния парад. Войници в тъмни униформи с червени ширити и червени ленти на ръкавите излязоха с маршова стъпка на площада.

Елитните чистачи на председателя пристъпиха напред, преметнали през рамо дълги язерни пушки; Пред себе си бутаха осемнадесет оковани затворници със запушена уста. Лицата им бяха изпити, а очите — хлътнали дълбоко в орбитите; някои бяха изпаднали в истерия, а други не, но всички бяха оковани здраво. Препъваха се, докато се опитваха да не изостават от ритъма на военния марш. Застанала начело на групата, полковник Андез се усмихваше широко. Всеки можеше да подуши във въздуха предстоящата екзекуция.

Най-после крал Рори изрецитира думите си. Момчето бе разбрало, че не е в негов интерес да се отклонява от текста, но не можеше да потисне докрай треперенето на гласа си, макар че иначе смело изпълняваше ролята си.

— Наши врагове са не само тези, които ни атакуват на далечни планети или в космоса. Наши врагове са не само кликисите или техните роботи, хидрогите, фероуите и дори Питър и неговата бунтовническа Конфедерация. За жалост имаме врагове и тук, сред нас — нашите съседи, онези, които би трябвало да бъдат наши приятели! Това загниване си проправя път в обществото ни. Групата, известна като Мечът на свободата, е отрова за човечеството. След неотдавнашния им неуспешен опит да убият председателя Венцеслас не може да има съмнение в това. За щастие организаторите на това подло престъпление бяха заловени благодарение на старанието на моите хора. — И той вдигна ръце за благословия.

Щом младият крал млъкна, един чиновник излезе напред и с гръмък глас прочете имената и престъпленията на осемнадесетте оковани затворници. Един от тях все още носеше грим на мим.

Каин слушаше обвиненията в „неописуеми“ престъпления и предполагаемите доказателства за участие в заговора за убийството на председателя. Не вярваше, че който и да било от тези хора е действителен член на Меча на свободата, но пък от тях ставаха чудесни изкупителни жертви. Не се съмняваше, че са ги заловили да говорят срещу администрацията. Само това бе достатъчно, за да ги осъдят.

Веднага след провала на заговора Каин бе разбрал, че ще има жесток отговор. Бе прикрил грижливо следите си, бе заличил всичко, което би могло да подскаже, че той, Сарейн или Маккамон са замесени. Не бе оставил никакви доказателства.

Но на председателя Венцеслас те и бездруго не му трябваха.

— Сега, когато престъпниците са предадени на правосъдието, всички ние можем да спим спокойно — каза Базил.

Чистачите се отдръпнаха и оставиха затворниците така, че всички да ги виждат. Полковник Андез и останалите войници в тъмни униформи свалиха от раменете си язерните пушки.

Възелът в стомаха на Каин се стегна още повече. Сарейн сякаш щеше да припадне и той посегна да я подкрепи. Погледът на Базил бе прикован върху осемнадесетте затворници. Един от тях се олюля и се опита да си пробие път през тълпата въпреки оковите. Това движение се оказа поводът, който чакаше Андез. Чистачите започнаха да стрелят с язерните си пушки.

Всичките осемнадесет затворници бяха превърнати в димящи късове месо. Касапницата продължи само секунди, но вонящият пушек остана да се вие във въздуха. Сред тълпата изригнаха крясъци, които по някакъв начин Базил възприе като аплодисменти.

С отработен маниер Андез излая някаква заповед и стражите преметнаха пушките си през рамо и отстъпиха назад в идеални редици. Крал Рори се олюля на трона си. За един дълъг миг над площада се възцари мълчание.

— Защо не говори? — промърмори Базил. — Знае какво трябва да направи.

Най-после момчето се освести и се изправи. Заговори отначало със заекване, но после по-силно:

— Моля ви, не ни принуждавайте да го правим пак. Бъдете верни на правителството си. Помогнете ни да постигнем победа. Това е единственото, което искам от вас като ваш крал.

— Не е зле — каза Базил. — Като за първо изпълнение изобщо не е зле.

— Прав е — успя да каже Сарейн. — Да се надяваме, че никога няма да ни се наложи да го правим отново.