Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Сага за седемте слънца (7)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Ashes of Worlds, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 30 гласа)

Информация

Сканиране
Mandor (2010)
Разпознаване и корекция
Ti6anko (2010)

Издание:

Кевин Дж. Андерсън. Пепел от светове

Редактор: Иван Тотоманов

Художествено оформление на корица: „Megachrom“

ИК „Бард“, София, 2009

ISBN 978–954–655–018–7

История

  1. — Добавяне

68.
Сирикс

На флагманския кораб на адмирал Ву-Лин, Сирикс инспектира работата, която неговите черни роботи бяха свършили съгласно споразумението с председателя Венцеслас. Почти бе привършил с поправянето на откраднатите съдове на ЗВС, включително ремонта на този дреднаут, който сега бе прекръстен на „Дете на гърма“. Отказът от тези така трудно извоювани кораби бе висока цена, но в замяна щяха да получат хиляди черни роботи, за да заменят тези, които бяха загубили.

Генерал Ланиан и неговият дреднаут щяха да отлетят да се сражават с кликисите на Пим и Сирикс искаше „Дете на гърма“ да функционира идеално, стига хората да се бият с кошера, а не да обръщат оръжията си срещу черните роботи.

— Този съюз е изгоден и за двете страни — ведро се обади ПД. Председателят бе върнал на Сирикс двете компита като жест на добра воля. Сирикс се гордееше с тях: поведението им отговаряше точно на това, което се бе надявал да постигне с ДД.

— Радваме се, че го предложихме — добави КТ.

Но Сирикс знаеше колко бързо може да се промени ситуацията. Хората имаха къса памет и ограничени предели на вниманието. Не можеха да поддържат омразата си жива достатъчно дълго, за да окаже някакво значимо историческо въздействие. През цялото си съществуване бяха забравяли вражди с мълниеносна бързина, ставаха от врагове приятели, а после пак обратното, отново и отново. Беше объркващо. Противно на тях, Сирикс и неговите роботи бяха ненавиждали неотклонно кликисите в продължение на десет хиляди години.

— Засега условията наистина са взаимноизгодни. Елате с мен.

ПД и КТ послушно го последваха по коридорите на дреднаута. Черните роботи и войнишките компита работеха усърдно: търкаха палубите, чистеха стари петна от кръв, възстановяваха повреди, очевидно причинени от изстрели, поправяха изтръгнати от пантите врати и разбити плочки на стените — все разрушения, причинени през последните отчаяни часове на притиснатите вътре човешки войници.

— До утре всички кораби на ЗВС ще бъдат излъскани и готови за представяне пред Теранския ханзейски съюз — каза КТ. — Навреме за потеглянето на генерал Ланиан.

— Като чисто нови — додаде ПД. — Хората ще са много щастливи.

Подобни козметични поправки не изискваха особени усилия. Откраднатите кораби си функционираха идеално, защото роботите ги бяха поддържали в добро състояние. Работата сега се състоеше най-вече в чистене, повторното инсталиране на ненужните на роботите животоподдържащи системи и разглобяването на всички модификации, които усилваха мощността на двигателите на ЗВС Сирикс не възнамеряваше да предоставя на хората такива преимущества.

Следващата стъпка — възстановяването на повредени кораби и построяването на нови роботски съдове от купчините неотчетени останки, реещи се из космоса — бе много по-амбициозна. Сирикс вече бе изпратил повечето от роботите си да прегледат орбитата на бойното поле и да му донесат всички оцелели компоненти от повредени бойни кораби. След това неговите работници незабавно започнаха построяването на нови съдове. Тази работа можеха да я свършат и хора в скафандри, но черните роботи бяха много по-добри.

Ханзата уж беше изпълнена с най-добри намерения, но всеки възстановен кораб на ЗВС спокойно можеше да се обърне срещу роботите. Сирикс бе предприел мерки това да не се случи.

Заедно с двете компита той влезе в двигателния отсек на „Дете на гърма“. Компита със заличено предишно програмиране и специално модифицирана поддръжка бяха пропълзели дълбоко във вътрешността на реакторите, а после бяха вкарали вътре миниатюрни автоматични корабчета, които щяха да проникват във все по-малките и по-малки извивки на двигателите. Щяха да се спотайват като троянски коне, готови за активиране.

От инженерната конзола Сирикс качи подбраните доклади къде са направени тайните модификации. Конструкционните инженери на ЗВС и инспекторите на Ханзата наблюдаваха всяка част от работата, но беше лесно да ги заблуди. Модификациите можеха да са наистина деликатни, а и усложнените военни кораби имаха толкова много слаби точки…

Докато ПД и КТ внимаваха дали не идва някой, Сирикс се увери, че може да взриви всеки от поправените кораби, когато пожелае.

Беше доволен. Генерал Ланиан можеше да изпита тези кораби срещу кликисите на Пим. Но ако председателят Венцеслас нарушеше своята част от сделката или дори се опиташе да измами и унищожи черните роботи… или ако Сирикс решеше, че това ще му донесе изгода, можеше да разруши флота на ЗВС по всяко време.