Кевин Андерсън
Пепел от светове (76)

75.
Бившият председател Морийн Фицпатрик

Морийн знаеше как да заблуди системата, как да подправи документите и как да се промъкне под радара на досадни дежурни и скучни бюрократи. Старият Джонас пък беше експерт в попълването на неясни и безинтересни отговори във формулярите. Никой нямаше да заподозре истинската причина, поради която напускаше Земята.

Макар че от доброволното й оттегляне от поста бе изминала цяла вечност, бившата председателка се радваше на процъфтяваща кариера като консултант и съветник. Участваше в бордовете на многобройни компании, организации, осигуряващи идеи и решения по важни въпроси, и най-различни фондации; всяка седмица се появяваше по медиите на благотворителни събития, церемонии по откривания и срещи на управителни съвети. Консултантската й работа бе повече, отколкото й бе възможно да свърши. Но в живота човек постоянно трябва да прави избори и Морийн Фицпатрик искаше да впрегне забележителните си способности в най-смелата им употреба. Бе взела решение.

През месеците след като горкия Патрик се бе оттеглил от служба като бивш военнопленник, тя се бе тревожила за него, убедена, че скитниците са му промили мозъка, но сега, за свое голямо огорчение, осъзнаваше, че внукът й е бил прав. Председателят Венцеслас бе заплахата, не скитниците, нито пък Конфедерацията.

Преди да потегли към Терок, тя прекара няколко дни в приготовления. Остави няколко малки изненади за Патрик в случай, че сделката се окаже губеща. Беше се научила никога да не подценява възможността нещата да се развият по най-лошия възможен начин и изумителния брой начини, по които работата може да се оплеска.

Вървеше из дома си и се взираше във всички неща, които познаваше и обичаше. Никога не бе проявявала склонност към блудкава носталгия и все пак се държеше по начин, който би предизвикал презрението й, ако го видеше у някой друг. Първо искаше да натовари някои предмети на изкуството и други, които представляваха скъпи спомени, на кораба си, но бързо осъзна, че единственият начин да вземе всичко, което иска, е да наеме цял товарен флот. Накрая раздразнено взе решение да остави всичко. Може би дори щеше да накара крал Питър да увеличи цената на услугите й с компенсация за всичко, което бе пожертвала, за да му служи.

Освен това, ако оправеше цялата тази каша, щеше да се върне много скоро.

Без да вдига шум, малкият й кораб напусна зоната за сигурност на Земята и мина покрай корабите на ЗВС, които патрулираха около Луната. Корабът й имаше регистрационен номер, но не и име. Мисълта, че внук й е нарекъл откраднатата яхта „Циганин“, я забавляваше; въпреки възпитанието, което бе получило, момчето имаше меко сърце и дебела глава. Морийн открай време смяташе идеята за кръщаване на кораби за несериозна — сякаш бяха домашни любимци, които непременно се нуждаят от име.

Все пак промяната у Патрик я бе изненадала. Внук й определено бе започнал да става човек.

Според официалния летателен план на яхтата Морийн щеше да се срещне с един индустриален предприемач — астероидните корабостроителници имаха нужда от твърда ръка. Антуражът й се състоеше от двадесет души. Джонас й служеше още от дните й като заместник дивизионен командир, отговарящ за един-единствен континент. Морийн го бе задържала през всички тези години, защото бе наистина трудно да намери компетентни и благонадеждни служители. Пилотът също й беше верен, както и останалите членове на тази лично подбрана група. Щом щеше да заема длъжност, равнозначна на тази на председател на Ханзата, трябваше да е заобиколена от най-добрите си хора.

Всеки на борда знаеше къде наистина отиват и от какво се отказват. Морийн остана изненадана от готовността, с която се съгласиха да заминат — ясен барометър за окаяното състояние на нещата на Земята. Тъй като водеше привилегирован живот, самата тя не бе засегната от повечето от безмилостните мерки на председателя; придружителите й обаче бяха видели за какво става въпрос и знаеха, че провалът е неизбежен.

Корабът й следваше обявения в документите курс, докато не стигнаха до астероидните корабостроителници. Тогава пилотът се свърза по интеркома с пътническото отделение.

— Готови сме да се отклоним от летателния план, госпожо председател. Да включа ли илдирийските звездни двигатели?

— Да, да тръгваме към Терок, преди някой да ни е забелязал. — Патрик я чакаше там и тя бе готова да потегли.

Но нищо никога не минава толкова гладко, колкото очакваш.

Пилотът предаде ново съобщение и безпокойството в гласа му бе очевидно:

— Две манти на ЗВС се приближават към нас и ни преграждат пътя. Адмирал Пайк настоява да спрем и да се предадем.

— Какво му става? — ядно възкликна Морийн и тръгна към пилотската кабина. — Може да се наложи да предприемете някои малко по-сложни маневри, за да ни измъкнете оттук.

На челото на пилота блестяха капчици пот.

— Не мога да летя като контрабандист или да си пробия път през блокада, госпожо.

— Не сме направили нищо нередно, капитане. Досието ви е идеално чисто — лично аз го проверих. Може да става въпрос просто за рутинна процедура. Очевидно ЗВС си няма друга работа.

Той посочи ярките следи на навигационните екрани.

— Те чакаха нас, госпожо председател. Наоколо се движат много други кораби, но тези идват право към нас. Това не е рутинна процедура.

Морийн почувства как кръвта й изстива. По някакъв начин председателят бе узнал за плановете й. Параноично копеле!

— В такъв случай ще трябва да ви помоля да нарушите няколко правила. Колко скоро можете да ни насочите в желания курс и да включите звездните двигатели?

— Веднага. Тъкмо се канех да…

— Тогава го направете.

Той преглътна с усилие.

— Когато се върнем, ще ни разкажат играта.

Тя се намръщи.

— Знаете, че няма да се връщаме.

— Права сте.

Двете манти се приближаваха все повече и повече с пълна скорост. Морийн каза настойчиво:

— Няма да е зле да се махнем оттук, преди да сме навлезли в обсега на оръжията им.

Пилотът включи двигателите и космическата яхта се понесе шеметно напред през светлинните години. Морийн се обърна към екраните и подигравателно помаха за довиждане. Толкова за най-лошия възможен сценарий.

Хората й останаха слисани, че ЗВС са се опитали да им попречат да напуснат Земята, че са бягали, за да спасят живота си, и че са се измъкнали. Чувстваха се като участници в екшън. Досегашният им живот, прекаран в служба на правителството, не им бе предоставил много възможности за въодушевление. Сега вече никой не се съмняваше, че председателят Венцеслас се бои от това, което може да направи Морийн! Тя виждаше, че всички са доволни от себе си, най-вече Джонас.

След два дни пътуване пилотът изключи звездните двигатели и безпроблемно прекоси края на терокската система, точен както винаги. Докато навлизаха във вътрешността на системата, Морийн изпрати дългообхватно съобщение:

— Говори бившият председател Морийн Фицпатрик. Може ли да ни изпратите ескорт и посрещачи? На път към вас сме.

Искаше й се да бе донесла поне няколко бутилки от най-доброто си вино, за да могат да вдигнат тост за новия си живот. Никога досега не бе опитвала терокско вино, но се съмняваше, че може да съперничи на бутилките в личната й колекция. Но пък зелено-синята планета, която ставаше все по-голяма с приближаването им, изглеждаше много гостоприемна.

Две манти на ЗВС изреваха от двете страни на яхтата, толкова близо, че едва не я блъснаха. Морийн загуби равновесие и падна на палубата. Пилотът изкрещя в паника.

На екрана на комуникационната система се появи лицето на адмирал Пайк.

— Председател Фицпатрик, бяхте предупредена да не бягате. Имам нареждания от председателя Венцеслас да ви спра да не извършите предателство. Не мога да ви позволя да стигнете до Терок.

Морийн побесня. Бяха знаели накъде се е отправила още от самото начало. Отвори комуникационния канал, наведе се към екрана и събра цялата ярост, която й бе спечелила легендарна слава като Мадам Брадвата.

— Адмирале, вече не се намирате във въздушно пространство, контролирано от Ханзата, и нямате юрисдикция тук. Моят кораб пристигна тук по заповед на крал Питър и Конфедерацията.

Квадратното лице на Пайк си остана все тъй студено, но Морийн забеляза лека следа на несигурност.

— Може би е така, но не мога да ви позволя да продължите.

От Терок вече бяха излетели десетина кораба — скитнически съдове и дори една манта, очевидно от корабите на адмирал Уилис. Както очакваше Морийн, Патрик също идваше — с „Циганин“. След като забелязаха надвисналата над яхтата опасност, посрещачите от Конфедерацията увеличиха скоростта.

Морийн се обърна към Пайк със студена усмивка:

— Адмирале, ако се опитате да ме плените, ще вдигна такъв страхотен скандал, че от него ще страдат и праправнуците ви. Отрежете загубите и се върнете у дома. Не ви е мястото тук.

— Нито на вас, госпожо. За беда нарежданията на председателя са ясни.

Корабите на Конфедерацията още не се бяха приближили достатъчно. Пилотът ужасено погледна Морийн за инструкции. Тя предположи, че корабите на ЗВС ще използват магнитни лъчи, за да пленят яхтата й, но вместо това двете манти насочиха към нея оръжията си. Тя видя дулата на язерите им.

— Той държи семейството ми за заложници — каза някак извинително Пайк. — Държи семействата на всички ни.

Морийн невярващо отвори уста. Внезапно се оказа неспособна да изрече дори една дума.

Мантите откриха огън.