Кевин Андерсън
Пепел от светове (92)

91.
Патрик Фицпатрик

Патрик кипеше от гняв. Морийн Фицпатрик може и да не се бе отличавала с особена топлота, но тъкмо тя го бе възпитала да е силен. Патрик започваше да осъзнава колко много й дължи… и колко силно ненавижда председателя Венцеслас.

С привичната си издръжливост скитниците бяха подновили добива на екти. Работниците се трудеха на смени и производството на звездно гориво започваше да наваксва отмъкнатото от ЗВС. Патрик се съмняваше генералът да е тъй глупав да се върне толкова скоро; от друга страна, въображението му не стигаше, за да си представи всичко, което правеха земните военни. Дел Келъм се кълнеше, че по-скоро ще изхвърли пълните варели в облаците, отколкото да позволи на копелетата от ЗВС да се докопат до тях. Крал Питър бе обещал да изпрати поне един от корабите на адмирал Уилис на Голген за защита веднага щом се върнат от Пим. Понастоящем обаче скитническите небесни мини се намираха на повече от десет газови гиганта, а новосъздадената армия на Конфедерацията просто нямаше достатъчно кораби, за да патрулира около всеки.

Патрик си пое дълбоко дъх и гласът му потрепна:

— Това трябваше да е най-важното дело в продължилата й цял живот кариера. Баба ми можеше да промени нещата към по-добро… и загина заради това.

Очите на Зет пламнаха.

— Трябва да направим нещо, Фици. Не можем да оставим смъртта й ненаказана.

— Дяволски си права.

Прегърна я. Беше в плен на силни и объркани чувства — ярост, неверие, жажда за отмъщение и ужас от това докъде е готова да стигне Ханзата.

Най-после успя да внесе ред в мислите си, като си представи какво щеше да направи на негово място Мадам Брадвата.

Застана пред широкия прозорец и се загледа в безкрайните газови облаци.

— Помниш ли как баба ми каза, че съм станал нещо като герой сред протестиращите? Е, онова мое малко признание не беше нищо в сравнение с това, с което разполагаме сега — недвусмислени записи как мантите на ЗВС взривяват кораба на бившия председател. И как нападнаха небесните мини тук, как откраднаха всички тези екти. И ударът над корабостроителниците на Оскивъл, и всички тези убити цивилни…

— Обзалагам се, че нито един от тези записи не е бил излъчен по официалните канали на Ханзата — каза Зет.

— Разполагаме с множество нагледни доказателства за незаконни дейности. Време е да покажем някои от тях на хората на Земята — може би да се свържем с Меча на свободата и да им помогнем да свалят председателя.

Патрик стисна зъби. Представи си какво би направила баба му.

— Отивам на Земята и няма да се върна, преди да сваля председателя Венцеслас.

Дел Келъм не можеше да откаже нищо на дъщеря си и на зет си. Зет! Патрик все още не бе възприел изцяло тази мисъл.

Тримата се срещнаха на долната площадка, където кацаха и излитаха товарни и продоволствени кораби. Днес вятърът имаше особено кисела миризма, което подсказваше, че отдолу се издигат нови стълбове газове.

— Всички ресурси на клана Келъм са на ваше разположение. Време е да научим Голямата гъска на едно-две неща, по дяволите! Председателят успя да вбеси поне деветдесет процента от населението на Спиралния ръкав.

— Положението е критично — каза Патрик. — Скоро ще има експлозия.

— Само внимавайте. Точно сега нямам време да организирам още две погребения — продължи Келъм уж на шега, но Патрик забеляза тревогата, изписана на лицето му. В началото на войната хидрогите бяха убили неговата годеница и партньорка Шарийн Пастернак, а много години преди това майката на Зет също бе загинала при инцидент. — Просто прави това, което ти казва Пътеводната ти звезда, миличка.

— Не се тревожи. — Зет го целуна по брадатата буза. — Щом успявам да се справя с Фици, останалата част от населението на Земята не би трябвало да представлява проблем.