Кевин Андерсън
Пепел от светове (81)

80.
Заместник-председателят Елдред Каин

Когато ги покани — него, Сарейн и капитан Маккамон — да наблюдават обръщението на архиотеца, председателят изглеждаше някак прекалено доволен. Дори нареди да им донесат освежителни напитки. Изобщо не изглеждаше обезпокоен, въпреки че този път недоволният църковен глава сам бе написал речта си. В последно време Каин бе установил, че спокойствието и задоволството на Базил го тревожат повече от гневните му изблици.

Председателят отпи от ледената си вода с лимон и отново се загледа в познатата сцена долу.

— Когато станат прекалено задоволени, хората се отпускат, а точно сега всеки трябва да служи на Ханзата с цялата си преданост и съсредоточаване. Време е да ги пораздрусаме.

— Какво си намислил, Базил? — попита предпазливо Сарейн. Очевидно бе, че председателят не се е съветвал с нея, също както и с Каин. — Какво ще каже архиотецът?

— Нямам представа. — Базил изглеждаше дори весел. — Не беше съгласен да произнесе речта, която му възложих, така че тази си я написа сам. Все пак очаквам, че публиката ще е поразена.

— Вие не оставяте нищо на случайността — каза Каин. — Давате му достатъчно въже, на което да се обеси сам.

Базил се подсмихна.

— О, обесването би било прекалено примитивно. — След което неочаквано смени темата. — Следващата стъпка в плана ми. Как върви подготовката за церемонията по свалянето на новите роботи от монтажната линия? За след три дни? Очаквам всичко да е наред.

Каин лично и най-внимателно бе наблюдавал приготовленията.

— Всичко е готово, господин председател.

— Чудесно. След днешния ден очаквам нещата в Ханзата да потекат по-гладко.

Преди Каин да успее да зададе някакви въпроси, архиотецът се качи с тежка стъпка на подиума. Беше облечен в обичайните си одежди. Снежнобялата му брада блестеше на слънчевата светлина под ясното синьо небе. Тълпите избухнаха в аплодисменти, а камерите на журналистите записваха всяко движение, всяка дума. Крал Рори не се виждаше никъде.

Председателят ги подкани да мълчат.

— Гледайте.

Архиотецът увеличи звука на високоговорителя и заговори внезапно, без встъпление, сякаш се боеше, че председателят всеки момент може да го накара да замълчи.

— С Единството бе злоупотребено — с нашата религия. Заклеймяванията, които изрекох тук, от този подиум, не бяха по моя воля. Аз, вашият архиотец, бях принуден да ги изрека. Вие сте лъгани и подвеждани. Не за това е Единството.

Хората замърмориха и заахкаха. Мнозина се разгневиха, но Каин не разбра дали този гняв е насочен към предполагаемото предателство, или към скандалните думи на архиотеца. Сарейн изглеждаше стъписана. Каин очакваше чистачите да се втурнат на подиума всеки миг.

Сега, след като бе набрал скорост, архиотецът заговори по-високо и разгорещено:

— Призовавам ви да погледнете в сърцата си, в сърцевината на убежденията си, и да направите това, което е правилно. Не Ханзата е вашата религия. Не Ханзата говори от името на Бога, а Единството!

Ръката на Базил се сви в юмрук, но след миг отново се отпусна.

— Господи, тоя наистина няма да спре. — Натисна бутона на малкия си ръчен комуникатор. — Чух достатъчно.

Дълбокият глас на Джейн Кулу спокойно отговори:

— Да, господин председател.

По предавателя изпращя чуждият акцент на Тито Андрополис:

— След това никой вече няма да се съмнява в Божиите намерения.

Базил се облегна в стола си. Сивите му очи блестяха.

С удивително свистене, сякаш се разцепваше самият въздух, от кристално ясното небе удари сноп от енергия. Светкавицата се стрелна право надолу и порази архиотеца по средата на подиума. Изгарящият блясък превърна брадатия мъж в пара. Не останаха нито дрехи, нито кости — само ивица дим, пращене на нагорещен до невъзможност въздух и миризмата на крематориум. Само гладък като огледало кратер отбелязваше мястото, където бе стоял. Най-вярващите, застанали най-близо до подиума, се люшнаха назад от силата на ударната вълна.

Ужасената Сарейн вдигна ръка към устата си. Тълпата закрещя, хората се разбягаха в паника.

— Какво направихте? — ахна Каин. — Боже мой, какво направихте?

— О — отвърна Базил със студена усмивка. — Все още не е свършило.

Крал Рори се появи пред зашеметената от светкавицата тъпа като видение сред чезнещия дим на ръба на кратера. Младежкият му глас прокънтя със сила и увереност, които сигурно бе репетирал многократно:

— Нито един закон или съд не биха могли да са по-очевидни. Бог ще порази онези, които се опитват да ни отслабят. Архиотецът беше еретик. Аз съм вашият избран крал и Божията воля е да стана и водач на Единството. Аз, крал Рори, ще спася Ханзата и човешката раса.

Сарейн беше потресена. Лицето й побеля.

— Базил, как можа? Това беше убийство!

Председателят отпи глътка вода.

— Точно обратното. Това беше Божията воля. Чу какво каза крал Рори.