Кевин Андерсън
Пепел от светове (84)

83.
Престолонаследникът Даро’х

Застанал на един хълм далеч от Миджистра, Даро’х се взираше със сълзи на очи в обичния си величествен град и блестящия скъпоценен камък в короната му — Призматичния палат. Язра’х стоеше до него.

Престолонаследникът бе загубил дар слово, докато пламтящата ръка на отмъщението се спускаше над Миджистра.

В ушите му отекна оглушителен писък — корабостроителниците пробиха дупка в небето. След тях остана стълб от превърнат в пара метал, като опашка на комета от съсирена кръв. Огнени топки се стрелкаха през падащия стремглаво комплекс, но не можеха да спрат устрема му.

Язра’х също не можеше да откъсне поглед от гледката, не можеше дори да примигне. Даро’х сграбчи ръката на сестра си. Главният паметител Ко’сх безмълвно се присъедини към тях.

Корабостроителниците се стовариха на земята с гигантска експлозия, сякаш чук с размера на астероид се бе стоварил право върху сърцето на Миджистра. Върху Призматичния палат.

Даро’х закри очите си с ръка, за да се предпази от ослепителната светлина. Вълни на унищожение изравниха сградите със земята, заличиха всяка следа от най-великите постижения на Илдирийската империя. Столицата й изчезна сред тътнежа на необуздана кинетична енергия.

Шоковата вълна достигна до тях само след секунди и беше достатъчно силна, за да ги повали на земята. Експлозията сякаш продължи безкрайно.

След един дълъг момент на абсолютно вцепенение Даро’х се надигна на четири крака, после бавно и несигурно се изправи.

— Сърцето ми току-що бе изтръгнато от гърдите. — Гласът му звучеше странно приглушено в собствените му уши.

В погледа на Язра’х се четеше дива ярост — гняв заради това, което ги бе принудил да направят Руса’х.

— Това е съкрушителен удар.

— Но необходим. — Престолонаследникът трепереше. Падащите корабостроителници сякаш бяха оставили черна следа във въздуха. Всъщност това бе издигащ се пушек.

Главният паметител също се изправи и изтърси робата си. Не можеше да проговори, само гледаше как към небето се издигат вълни от пушек и огън. Прекрасният столичен град бе изчезнал, от него бе останал само огромен кипящ кратер. Най-после Ко’сх проговори:

— Залата на паметителите е загубена! Нашата история, нашата Сага.

— Да нашият град, нашият Призматичен палат е загубен — каза Даро’х. — Но нашата раса оцеля. Може би това, което направихме, е непростимо, но то е втора възможност за всички ни.

— Но Сагата… — изстена Ко’сх.

— Ти си паметител! Ще си спомняме Сагата в сърцата и умовете си. Не пренебрегвай това, което спечелихме, като действахме по този начин. Сега адар Зан’нх може да се върне при Слънчевия флот. Без фероуите, които да го преследват, той ще освободи мага-император. — Даро’х се молеше баща му един ден да му прости за това, което бе направил.

— Мислиш ли, че Руса’х е мъртъв? — попита Язра’х.

Даро’х се взря в картината на опустошението. Не можеше да си представи как превъплътеният фероуи би могъл да оцелее, но не искаше да прави предположения.