Кевин Андерсън
Пепел от светове (126)

125.
Сели

С огромна радост Сели наблюдаваше завръщането на водоносците. Товарните им помещения бяха пълни с възстановена венталска вода, която бяха донесли от търсенията си, и всички водни същества бяха просмукани от гнева и бойния дух, демонстриран от Джес Тамблин и Ческа Перони.

Сели и Солимар докоснаха едно дърво и се заслушаха в приветствената песен, подета от верданите. Листата се раздвижиха, клонките помръдваха и се разтваряха, правеха на скитническите кораби място да се приближат.

Кипящи от енергия и от желание да се освободят, венталите убедиха новопристигналите пилоти да отворят товарните си помещения още в небето и енергизираната вода се изля във въздуха — потоци сребриста течност, които се събраха в сфери като уголемени дъждовни капки и се понесоха към огромните дървета.

Сели вече бе виждала как венталите се сливат с увредени световни дървета — симбиоза, която ги превръщаше в огромни вердански бойни кораби. Но това, което правеха венталите сега, й бе непознато. Тъй като грамадните кораби-дървета се бяха оказали уязвими за фероуите, този път венталите и верданите щяха да изпробват по-различна тактика — начин да обгърнат и погълнат огнените същества, а после да ги затворят обратно във вътрешността на слънцата им.

Сели и Солимар се присъединиха към други зелени жреци и жрици. Всички инстинктивно разбираха какво трябва да направят. Закатериха се по високите дървета, отчупиха десетки малки фиданки, които растяха в цепките на покритата със златисти плочки кора, и внимателно ги понесоха надолу.

В други, по-нормални времена жреците изпращаха пратеници, които засаждаха нови горички на далечни планети, за да разпространят разумните дървета из целия Спирален ръкав. Мисията на тези фиданки обаче бе съвсем различна.

Чрез телевръзката зелените жреци бяха научили от Нира за неотдавнашната битка на Голген. Джес и Ческа, адар Зан’нх, венталите и скитниците — всички те се приготвяха за новата битка на Илдира. И световната гора щеше да им помогне. Всички съюзници трябваше да действат сега, преди фероуите да започнат да унищожават империята в прилив на отмъстителност.

Сели отново погледна към небето и проследи с поглед безбройните венталски кълба, които се носеха надолу като буря от огромни дъждовни капки. Двамата със Солимар пристъпиха напред, като държаха току-що откъртените си фиданки. Поради връзката, която съществуваше между всички вердани, всяка деликатна фиданка бе също толкова важна част от световната гора, колкото и най-могъщото дърво. Всички те бяха едно.

Пред Сели се спусна венталско кълбо, широко колкото разперените й ръце. Тя притисна една от тънките фиданки към издутия мехур и водата сама се разтвори и се завъртя напред. Сели постави фиданката в центъра на кълбото, където тя се зарея свободна. Водата засия и забълбука от жива енергия — верданското дърво и венталът се сляха в една по-голяма сила. Несъкрушима сила, надяваше се Сели.

Водната топка се издигна във въздуха и се зарея над дърветата. Солимар също постави фиданка в едно очакващо венталско кълбо и второто обгърнато дърво полетя, за да се присъедини към първото. Други зелени жреци пристъпиха напред и сториха същото; всеки от тях създаваше ново комбинирано елементално оръжие.

След като изпразни течния си товар във въздуха, Нико Чан Тайлар приземи „Водолей“. Десет други водоносци също кацнаха. Нико излезе от люка, следван от баща си Крим и още един възрастен мъж, когото някои от представителите на клановете разпознаха.

— Кейлъб Тамблин!

— Да, и аз влизам в тази проклета война след това, което ми сториха ония огнени чудовища, и след като убиха Ден.

Майка Алекса и отец Идрис излязоха да ги посрещнат заедно с бебето Рейналд, за което се грижеха по време на отсъствието на родителите му.

— Новите бойци винаги са добре дошли.

— Готов съм. — Кейлъб скръсти костеливите си ръце на гърдите си. — От мен ще има полза. Само почакайте и ще видите.

Бащата на Сели стисна ръката му.

— Радваме се, че сте с нас. И какво точно можете да правите?

Старецът май се смути.

Зелените жреци и жрици продължаваха да създават оръжия от фиданки и водни топки. Клонките се рееха във венталските си мехури, като едновременно извличаха и предоставяха енергия. Над короните на дърветата се издигнаха множество сребристи топки, отразяваха слънчевата светлина като мрежа от лъскави перли. Нико се загледа нагоре. Бадемовите му очи искряха.

— Красиви са.

— Да се надяваме, че на фероуите няма да им харесат толкова — изръмжа баща му.

Когато всички комбинирани оръжия бяха готови, вентало-верданските кълба устремно се понесоха към Илдира.

— Това ли е всичко? — Кейлъб Тамблин се оглеждаше несигурно. — Очаквах нещо да се случи.

— О, ще се случат много неща — предрече Сели.

— Много повече — добави Солимар. — Но ще се случат на Илдира.

Кейлъб потупа Крим по рамото.

— Тогава какво чакаме?

Нико вече тичаше към кораба си. Останалите водоносци правеха същото.