Кевин Андерсън
Пепел от светове (79)

78.
Осира’х

С особената си чувствителност към промените в тизма Осира’х почувства разбъркването в Миджистра като рев в главата си, вибрации, стрес… опасност. Знаеше, че губернаторът Райдек’х е стигнал в Призматичния палат и се е изправил пред превъплътения фероуи.

Втурна се надолу в тунелите, за да повика братята и сестрите си, но те също бяха почувствали опасността и вече тичаха към нея. Никой, освен децата със смесена кръв на зелената жрица Нира не можеше да обърне тизма срещу пламъците, с които се сблъскваше сега Райдек’х.

Всички други вече бяха загубили надежда за младия губернатор — смятаха го за мъртъв. Адар Зан’нх и престолонаследникът Даро’х бяха започнали действия, които не можеха да се спрат. Придружен от съвсем малоброен екипаж, тал О’нх бе на път към корабостроителниците в орбита; целта бе да се отвлече на вниманието на фероуите, че адар Зан’нх да има достатъчно време да измъкне корабите си безпрепятствено.

— Съсредоточете се! — подкани ги Род’х.

— Трябва да защитим Райдек’х достатъчно дълго, за да успее да избяга — каза Осира’х.

Като се бе отправил така необмислено към Миджистра, Райдек’х неволно бе изиграл своята роля в смелия и рискован план за спасяването на мага-император и децата със смесена кръв нямаше да го изоставят сега.

Седнаха в кръг на каменния под, хванаха се за ръце и изтъкаха мрежата на тизма в умовете си — достатъчно дълга и широка, за да създаде нещо като щит за младия губернатор на Хирилка. Затласкаха тизма все по-напред и по-напред и намериха Миджистра, Призматичния палат… и храбрия Райдек’х, изправен пред пламтящата ярост на лудия губернатор, чиято горещина караше въздуха да съска и трепти.

Руса’х се опита да изтръгне душепламъка му и да добави свежата му сила към алчните фероуи, но Осира’х и нейните братя и сестри го отрязаха — защитиха тизма на младия губернатор и всички нишки около него с нещо като умствен проводник, който го направи неуязвим за първата атака.

Руса’х се опита да унищожи жертвата си, но се оказа неспособен да проникне през неочакваната бариера — за миг остана зашеметен. Реши да се нахвърли върху момчето с физически, изпепеляващ огън.

„Бягай! — изкрещя в ума си Осира’х на младия губернатор. — Върни се при нас!“

Райдек’х ги чу, но ехото от умствените им крясъци отекна и през бариерата и превъплътеният фероуи осъзна, че някой помага на жертвата му. Пламтящият Руса’х, застанал объркан пред почернялото пресъхнало устие, където доскоро се събираха седемте реки, се запита какво ли може да е достатъчно силно да го спре да вземе това, което желае.

„Бягай, Райдек’х!“

Осира’х улови вълничка от мислите на младия мъж, почувства решителността му пред лицето на смъртта, задоволството, че е постигнал това, което иска. Райдек’х стоеше смело пред превъплътения фероуи.

Тя отново изкрещя, прониза съзнанието му с проблясък на плана, който се развиваше в момента и който трябваше да унищожи полуделия губернатор и да отклони вниманието на фероуите.

„Твоята работа е свършена, Райдек’х. Тръгвай, ние ще ти помогнем да избягаш“.

Замаяно, момчето побягна от пламтящия Призматичен палат, а превъплътеният фероуи остана на мястото си, за миг парализиран от изненада. Райдек’х се втурна по добре отъпканата пътека, която водеше встрани от хълма.

Петте деца на Нира успяха да съберат достатъчно сила, за да поддържат щита си, но сега лудият губернатор се втурна към тях по мисловните нишки. Проследи връзките им в тизма и се нахвърли с цялата си сила върху Осира’х, братята и сестрите й, но те му попречиха — отклониха атаката му чрез защитните сили на тизма и телевръзката на верданите, както и със собствената си синергия.

Руса’х изрева в ума им: искаше да вземе душепламъците, за да спаси народа на Илдира. Осира’х почувства как се блъска в стените на съзнанието й, как се опитва да изтръгне информация. Превъплътеният фероуи усещаше, че ще се случи нещо.

А младият Райдек’х бягаше.

В съзнанието си Осира’х почувства как лудият губернатор се изпълва с подозрения. Бе уловил проблясък от подготвената клопка.

Тя стисна силно ръката на брат си. Трябваше да задържат вниманието на Руса’х върху себе си поне още малко. Младият губернатор трябваше да измине още много път, преди да може да се надява да се спаси от предстоящото изтребление. Всичко щеше да се развие за съвсем кратко време.

Адар Зан’нх бе готов да излети с корабите си. Престолонаследникът Даро’х оставаше в убежището на пещерите, готов да изтръгне империята от властта на фероуите. Високо горе, в корабостроителниците, тал О’нх бе пуснал в действие първия етап на плана си.

Краят приближаваше.

По някакъв начин, докато се опитваха да защитят Райдек’х, малка струя от страха и очакването се процеди през бариерите, които децата бяха издигнали около себе си. Няколко мисли се изплъзнаха от контрола им и превъплътеният фероуи долови блед намек за това, което се канеше да направи престолонаследникът. Веднага проумя опасността.

Осира’х чу пламтящия му рев в мрежата на тизма.

След миг, когато изля яростта си, Руса’х вече не мислеше за някакво си там непокорно момче, а за собственото си оцеляване.