Кевин Андерсън
Пепел от светове (74)

73.
Председателят Базил Венцеслас

Бронираното тяло на огромния черен робот сякаш заемаше прекалено голяма част от кабинета на председателя. Капитан Маккамон и трима тежковъоръжени кралски стражи стояха на вратата, очевидно обезпокоени. Бяха извадили оръжията си и бяха готови да стрелят при най-малкото застрашително движение на робота.

Базил се облегна назад на стола си, без да се бои ни най-малко. Имаше много други неща, за които да се тревожи, но Сирикс искаше нещо от него, а председателят на свой ред искаше нещо в замяна.

— Корабите на ЗВС, които ни върна, издържаха проверката и генерал Ланиан отлетя тази сутрин, както беше планирано.

— Вашите човешки инспектори бяха много внимателни. Всички системи са наред — отвърна Сирикс с жужащия си глас. — Много от моите черни роботи изявиха желание да участват в тази мисия и да помогнат за унищожаването на кошера на Пим.

— Разбирам, но генералът беше много упорит.

Базил не беше сигурен дали Ланиан се тревожи повече заради роботите, или заради кликисите. Съмняваше се Сирикс да е така глупав да ги предаде, тъй като фабриките на Ханзата все още не му бяха предоставили черните роботи, от които така отчаяно се нуждаеше. Въпреки това обаче Базил бе отстъпил пред настояването на генерала и бойната група, заминала за Пим, се състоеше само от човешки войници.

— Засега работата на твоите роботи е приемлива. — Той се наведе напред и опря лакти на бюрото. — Не виждам причини да не продължим с изпълнението на споразумението ни, стига да получавам ежедневни сведения за вашия напредък с корабите.

Сирикс не помръдна.

— Движим се по план. В рамките на седем дни ще ви доставим пет възстановени кораба на ЗВС в замяна на петстотин нови наши другари.

— Реорганизираните ни фабрики са готови да започнат монтажния процес, но те предупреждавам, че грижливо ще контролираме предаването на всички завършени роботи.

Сирикс отстъпи назад.

— Разбираме необходимостта ви от предпазливост и ще се съобразим с нея, председателю Венцеслас.

Базил почука с пръсти по полираната повърхност на бюрото; спомняше си хладната реакция на обществеността, когато оповести съюза си със Сирикс. Това трябваше да се промени.

— Трябва да отбележим пускането в действие на първите черни роботи с някакво тържество. Господин Каин, погрижете се.

Заместникът седеше на обичайното си място отстрани на бюрото.

— Отлично предложение. Може би трябва лично да произнесете речта? Вашето присъствие ще накара хората да проумеят истинските делови причини за това начинание.

Базил се намръщи. Не беше сигурен защо заместникът му изглежда толкова заинтересован. Базил не обичаше да излиза на сцената, но пък май не искаше да кара крал Рори да прави точно това съобщение.

— Добре. Погрижете се събитието да получи подобаваща публичност и положително отразяване в медиите. Насрочете го за няколко дни след речта на архиотеца. — А колко интересно събитие щеше да бъде това! Базил продължи спокойно: — Трябва ни положителна шумотевица около този нов съюз, за да омаловажим оплакванията на Меча на свободата. — Очите му се присвиха. — Има ли някакъв напредък в откриването и залавянето на тарторите им, господин Каин?

— Никакъв, сър. Те са извънредно умни.

Полковник Андез се появи на вратата на кабинета му и бързо отдаде чест. Маккамон се опита да й препречи пътя, но тя го изгледа с възмущение.

— Имам важни новини за председателя.

Базил не се учудваше, че Маккамон не харесва Андез и чистачите й — все пак те бяха започнали да узурпират много от традиционните задължения на кралската стража. Колкото повече отговорности й възлагаше Базил, толкова повече се стараеше тя да се окаже достойна за тях.

Той се изправи.

— Заместник-председател Каин, капитан Маккамон, моля, придружете Сирикс до фабриката. В съответствие с новия дух на откритост и сътрудничество му позволете да извърши всички проверки, които иска. — Направи знак на Андез да влезе. — Междувременно самият аз трябва да поговоря с полковник Андез насаме.

Щом двамата останаха сами, Базил умишлено удължи мълчанието. Андез не зададе въпроси, нито пък показа някакъв признак на нетърпение — просто чакаше, впила в председателя стоманения си поглед. Най-после той си позволи да се усмихне. Тя бе издържала теста му.

— Много добре, полковник. Какво ще ми съобщите?

— Става въпрос за бившия председател Морийн Фицпатрик, сър. Тя възнамерява да ви предаде на враговете ни, може би дори да заеме стария си пост.

Базил не бе очаквал това — нямаше ни най-малки подозрения.

— Обяснете.

— Когато за пръв път заподозряхте бившия председател, установихме наблюдение над имението й. Навярно ще се заинтересувате да разберете, че наскоро е имала посетител: внук й Патрик Фицпатрик.

Сега Базил вече се ядоса. Младежът беше дезертьор, който публично се бе отрекъл от Ханзата и бе приписал вината за наложеното от скитниците ембарго над ектите на чудовищните изстъпления на ЗВС. Резултатът бе, че крал Питър не бе единственият, използвал признанието на Фицпатрик, за да предизвика размирици в Ханзата: Мечът на свободата го бе превърнал в свое рекламно лице.

— Какво е правил там?

— Вербувал я е за Конфедерацията. Бившият председател възнамерява да избяга на Терок и да се присъедини към крал Питър.

— Всеки в Спиралния ръкав ли е настървен да ме прободе в гръб? — От оттеглилите се председатели на Ханзата се очакваше да проявяват уважение към настоящия глава на Съюза, а не да се бъркат в политиката или да изказват възражения към курса на действие на правителството. Прекият му предшественик, Роналд Паломар, бе стоял начело на Ханзата в продължение на седемнадесет злощастни години и когато Базил пое кормилото, Паломар безшумно и благодарно изчезна от обществената сцена. Базил не знаеше дори дали е все още жив. Но Морийн Фицпатрик бе оглавявала Ханзата в продължение само на девет години, преди да предпочете да се оттегли; бе стояла настрана от официалните служби в продължение на почти четвърт век… а сега искаше да се върне? Проклета жадна за власт кучка.

— Свържете се с адмирал Пайк. Искам корабите му да спрат бившия председател, преди да е успяла да направи някоя глупост, която ще нанесе непоправима вреда на Ханзата.

— Да, господин председател.

Пайк можеше и да има възражения, но щеше да направи каквото му се нареди. В крайна сметка Базил държеше и неговото семейство за заложници.