Кевин Андерсън
Пепел от светове (111)

110.
Джес Тамблин

От седмици наред водоносците пътуваха из Спиралния ръкав: пренасяха новите вентали воини, търсеха нови басейни, прекарваха запаси на Терок. Сега Джес и Ческа искаха да видят какво е успял да постигне Кото Окая с венталските проби, които му бяха занесли.

Докато пътуваха към Голген, Джес си мислеше, че никога няма да забрави какво се бе случило с Рос там, но двамата с Ческа трябваше да следват Пътеводната си звезда — да разгромят фероуите и веднъж завинаги да сложат край на войната с елементалните същества.

Но когато приближиха жълтеникавия газов гигант, изумени видяха стотици, може би повече от хиляда бойни лайнера от Слънчевия флот, които се носеха над небесните мини.

Ческа се усмихна и каза:

— Мисля, че илдирийците водят същата борба като нас.

Дел Келъм бе предоставил за провеждането на военния съвет най-голямата си зала за конференции, но дори и тя бе претъпкана до пръсване. Осемнадесет души насядаха около дългата млечнобяла маса, останалите се скупчиха до стените. Джес и Ческа бяха сами в най-отдалечения ъгъл, изолирани и обвити в ореол от първична сила.

Тасия погледна брат си и се усмихна. Изглеждаше самоуверена. И Кото беше тук, готов да разкаже до последната подробност за новите оръжия, които бе изобретил. Облечени в пищни, неудобни на вид одежди, магът-император Джора’х и адар Зан’нх седяха един до друг. Зелената жрица Нира носеше само къса риза и не изпускаше от ръце фиданката. Малката Осира’х скромно седеше до майка си.

Ческа се оказа права: хората и илдирийците наистина бяха въвлечени в една и съща война срещу едни и същи ужасни врагове. И заедно можеха да се окажат достатъчно силни и да спечелят.

Над прозрачния таван на залата се носеха пухкави розови облаци и хвърляха по масата леки сенки. Очите на Джес блестяха, докато слушаше как магът-император разказва за превъплътения фероуи и как хищните огнени кълба бяха унищожили Луната.

Докато слушаше, младият скитник преценяваше публиката. Познаваше решителността на мага-император и Слънчевия флот, знаеше, че скитниците и зелените жреци са готови, и бе разбрал, че крал Питър и Конфедерацията ще предложат цялата си помощ. Верданите вече се бяха сражавали с фероуите в световната гора, но когато водоносците се върнаха на Терок, дърветата и войнствените вентали бяха предложили нова възможност за обединяване на силите си, след като гигантските дървесни кораби се бяха оказали уязвими за пламъците на фероуите.

Да, сега съюзниците разполагаха с много начини да се сражават — начини, които никой никога не бе използвал срещу свирепите елементали.

— Руса’х все още ме търси — каза магът-император. — Несъмнено ще се отправи обратно към Илдира, защото очаква да отида там.

— Значи Илдира е мястото, където ще се изправим пред фероуите — отвърна Ческа. — Можем да съберем всичките си съюзници и да се бием с всички оръжия, които имаме.

Адар Зан’нх се усмихна хищно.

— Разполагам с повече от хиляда бойни лайнера, готови за битка.

Кото, който по време на дискусията припряно бе драскал нещо в бележника си, се обади:

— Да, но не можете просто да заудряте тези неща с корабите си — това няма да ни донесе победа. — Поклати глава. — Проектирах някои интересни нови венталски оръжия, макар все още да не съм имал възможност да ги изпробвам.

— И слава богу — измърмори Борис Гоф.

— Бих искал да разгледам тези оръжия — каза адарът. — Могат ли да се приспособят към нашите бойни лайнери?

Кото сви рамене.

— Венталите нямат нищо против да приемат такава форма, каквато ги помолим. Дайте ми размерите и калибъра на оръдията си и ще видя какво мога да направя. — Записа си нещо, после вдигна поглед към Джес. — Но водата, която ми донесе, стигна само за стотина замразени снаряда, които вече предоставих на скитническите кораби. Ако ще атакуваме фероуите масирано, ще ни трябват още хиляди. Десетки хиляди!

— Трябва да подходим към въпроса разумно — намеси се Тасия. — Никакви половинчати мерки. Ако ще тръгваме към Илдира, това навярно ще е последният ни и най-добър шанс срещу фероуите. Просто нямаме право да се провалим.

— Облаците на Голген са просмукани с венталска енергия — каза Ческа. — Можем да извлечем част от нея и да направим нови снаряди, а освен това можем да донесем вода от други венталски планети, за да изградим голям резервоар. Когато се срещнем с фероуите на Илдира, ще сме подготвени.

Малката Осира’х, която досега бе стояла кротко до Нира, изведнъж проговори. Лицето й бе странно, сякаш бе обсебена от нещо.

— Ами хидрогите? — попита тя. — Те ненавиждат фероуите повече от всичко друго.

— Повече от хората ли? — възкликна гневно Дел Келъм. — След цялото разрушение, което причиниха, след опустошаването на небесните мини, след хилядите убити скитници?

— И моят брат — добави Джес.

Магът-император Джора’х погледна дъщеря си и каза:

— Не можем да имаме доверие на хидрогите. Те унищожават. Предават. Веднъж вече направих тази грешка. Не сме чак толкова отчаяни.

— Но щом фероуите са толкова силни, ще ни трябват също така силни съюзници, за да ги разгромят — изтъкна Осира’х.

— Имаме венталите — отвърна Ческа и това сложи край на дискусията.