Кевин Андерсън
Пепел от светове (148)

147.
Сирикс

Черните роботи изстискваха от двигателите на корабите си скорост, далеч по-голяма от тази, която бе предвидена в спецификациите им, но дори и така Сирикс изчисли, че няма да са достатъчно бързи, за да се измъкнат от кликисите, които ги преследваха.

Новите кликиси бяха развили технологията си до учудващо равнище. Сега корабите-рояци летяха много по-бързо и можеха да увеличават скоростта по-рязко. Несъмнено оръжията им също бяха подобрени. А освен това сега ги ръководеше Единственото люпило.

Но неговите черни роботи също бяха направили някои подобрения. Новите им кораби бяха много подобри от предишните кликиски съдове, а освен това роботите разполагаха и с откраднатите от ЗВС кораби. Сирикс вярваше, че неговите роботи имат статистически значителен шанс да оцелеят срещу два кораба-рояка, особено ако прибегнеше до достатъчно агресивни тактики.

Кликиските съдове успяха да се приближат до бягащата група още преди роботите да излязат от Слънчевата система. Сирикс отчаяно се опита да измисли начин да ги забави. Прехвърли през главата си корабите, които го придружаваха. Очевидно някои щяха да бъдат унищожени и той трябваше да избере кои. Най-бавният от всичките му петдесет и шест съда беше един очукан буреносец, който не бе поправен докрай. Влачеше се най-отзад и корабите-рояци всеки момент щяха да го настигнат.

Сирикс реши да го пожертва.

Никой от неговите оригинални черни роботи не беше на буреносеца — само тридесет и седем от новите, наскоро произведени от Ханзата. Сирикс прецени обстоятелствата и реши, че загубата е приемлива, ако успее да осигури на другарите му време да се оттеглят.

Така че без угризение той изпрати инструкциите си на буреносеца и новите черни роботи послушно се заеха с изпълнението на заповедите му. Платформата се забави и се обърна, за да насочи язерите си към корабите-рояци.

— Унищожете колкото се може повече компонентни кораби.

Но язерните портове на буреносеца останаха тъмни и затворени. Платформата увисна във въздуха неподвижна и абсолютно беззащитна. Нещо не беше наред.

През кибернетичното съзнание на Сирикс премина тревога.

— Открийте огън!

Новите роботи на буреносеца не отговориха.

В паническото си масово отстъпление роботите бяха принудени да вземат всеки съд, който можеха, и Сирикс знаеше, че поправките по този не са довършени. Да не би оръжията му да не действаха? Той трескаво повтори заповедта си, но преди роботите на борда да успеят да му отговорят, корабите-рояци се струпаха върху буреносеца.

Откриха огън и след броени мигове тромавият буреносец избухна.

Пълен провал. А освен това черните роботи бяха загубили време. Сирикс нареди на корабите си да летят по-бързо.

Двата кораба-рояци внезапно се разделиха и изпратиха напред огромни потоци компонентни кораби, който се движеха с невъзможно ускорение. Лъчовете се извиха в арка и се сляха в трети, по-малък кораб точно пред бягащия флот на Сирикс. Отзад двата кораба откриха огън по най-задния роботски съд, докато новообразуваният стреляше по предните.

Две от ремонтираните манти на ЗВС бяха унищожени; един от новопостроените роботски кораби бе изваден от строя и се завъртя неконтролируемо.

Сирикс трябваше да се изправи срещу кликисите тук, в края на земната слънчева система. Продължи да прави изчисления и да променя плановете си. Оставаха му много малко възможности.

ПД и КТ стояха на оръжейните станции, готови да нападнат врага, който Сирикс ги бе програмирал да мразят. Радваше се, че тези двамата не се бяха оказали такова разочарование като ДД.

— С подсилените си нови оръжия нашите кораби не са по-лоши от тези на кликисите — изтъкна ПД. — Шансовете ни за успех не са нулеви.

КТ се съгласи.

— Ако ги нападнем сега, имаме вероятност да победим, макар и малка. Но трябва да нападнем.

Сирикс бе стигнал до същото заключение. Свързаните му чрез моментална комуникация и програмиране роботи можеха да командват корабите си да променят курса само за миг — идеално координирана маневра. Изненадващ обрат — каквито щяха да са и новите му оръжия. И колкото по-скоро го направеше, толкова по-малко щяха да го очакват кликисите. Можеше поне да осакати преследващите го кораби-рояци. Това бе всичко, което му трябваше. Все още можеше да се изплъзне.

Сирикс предаде изричната си заповед и корабите му се разпръснаха, за да се превърнат в по-трудни мишени. После всички едновременно се завъртяха с координирано движение и насочиха оръжията си към корабите-рояци. Ако всички роботи едновременно откриеха огън и безпогрешно улучеха целта, кликисите щяха да понесат тежки щети.

Преди изненаданите кораби-рояци да могат да реагират, Сирикс заповяда на всичките си стрелци да открият огън едновременно. От таблата си до него ПД и КТ изстреляха подсилени язерни лъчи към по-близкия кораб-рояк.

Но никой от другите роботи не стреля.

— Унищожете кликисите — отново изпрати командата Сирикс. — Открийте огън.

Губеха безценни секунди.

Всички новопроизведени роботи на борда на кораба му стояха като замръзнали. Никой не посегна да активира оръжейните контроли.

Роботските кораби оставаха безмълвни. Никой не стреля.

Няколко от старите му другари изпратиха съобщения за същото положение и на техните кораби.

Сирикс бързо забеляза общия признак: всички произведени от Ханзата роботи бяха блокирали едновременно. Някаква техническа грешка ги бе извадила от строя.

А корабите-рояци вече ги обстрелваха.

Докато многобройните експлозии разтърсваха корпуса на мантата му, Сирикс изпрати спешен сигнал:

— Най-висок приоритет. Изтрийте всички програми, които пречат на послушанието ви. Намерете и отстранете всички повредени командни вериги.

Никой не отговори. Блокажът, който бе парализирал новите роботи, идваше от самото ядро на операционните им системи.

— Има някаква неизправност — каза КТ.

— Може би Ханзата е инсталирала някакви погрешни програми — предположи ПД.

Не беше възможно. Сирикс лично бе проверил всеки робот, излязъл от фабриките за компита. Другарите му бяха пуснали цялостни контролни и качествени тестове. Хората не бяха наясно с кликиското програмиране дотолкова, че да постигнат нещо толкова значително.

Самите роботи бяха дали на хората всичко, от което те се нуждаеха. Бяха предоставили на Ханзата научни модули, които да използват за войнишките си компита. Хората не притежаваха достатъчно познания, за да разбират фините детайли и да заложат скрити програмни бомби. Не можеше да притежават!

Да, но всичките му нови роботи бяха блокирали.

Без да спира да стреля, КТ каза:

— Моментът на този провал е много неудобен…

Разпръснати язерни изстрели засвяткаха от другите кораби, на които имаше оригинални черни роботи, но на фона на кликиския обстрел мащабът им бе съвсем незначителен.

Трите кръгли кораби-рояци се разпръснаха в огромен облак компонентни кораби, чиято обединена мощ беше смъртоносна.

Сирикс трескаво се помъчи да намери начин да се изплъзне, но не можеше да види никаква реална алтернатива.

На мостика на мантата му един от новите черни роботи повдигна геометричната си глава. Червените му оптични сензори се замъглиха и от говорителя му се разнесе развеселеният глас на председателя Базил Венцеслас:

— Сирикс, никога не съм бил чак такъв глупак, за какъвто ме мислиш. Тези нови роботи бяха създадени с ахилесова пета. Накарах кибернетичните си инженери да инсталират в ядрото им блокираща програма, която да се активира в мига, в който им наредиш да открият огън. Не можеш да я изтриеш или да я преодолееш. Новите ти роботи са абсолютно безполезни.

Сирикс ясно долавяше дълбокото задоволство в гласа на председателя.

— Съжалявам само, че не мога да видя с очите си ефекта от отмъщението си.

Когато записът свърши, Сирикс разбра какво означава да си предаден — точно както самият той бе предал хората и кликиската раса.

Разпръснатите кораби-рояци започнаха да стрелят. Неговите не можеха да устоят на масирания огън.

Пред лицето на предстоящото унищожение Сирикс намери искрица утеха в мисълта, че последният му план ще обезсили Ханзата. Председателят Венцеслас не бе единственият хитрец във вселената.

Умело замаскираните експлозиви, които неговите роботи бяха поставили дълбоко във вътрешността на ремонтираните кораби на Ханзата, бяха свързани с „мъртъв“ сигнал в самия него. В случай, че Сирикс бъдеше унищожен, всички тези бомби щяха да избухнат. Не че това беше кой знае каква утеха. Така или иначе той и неговите другари щяха да бъдат унищожени.

Кликисите продължаваха да обстрелват роботските кораби. Спряха едва когато от тях не остана нищо, освен отломки и звезден прах.