Кевин Андерсън
Пепел от светове (19)

18.
Сели

Докато неспирните водни бомбардировки омаломощаваха фероуите, зелените жреци, обединени под ръководството на Сели и Солимар, добавяха защитни сили към вродената безмълвна пасивност на дърветата. Но младите фероуи не отслабваха хватката си върху световните дървета. Цяла една горичка, включително гъбеният риф, гореше с яростта на съпротивата им. Въздухът бе изпълнен с пращенето на пламъците и съскащите въздишки на парата.

Докато адмирал Уилис ръководеше операциите на своите хора от приземената си командна совалка, Сели и Солимар отново излязоха сред дърветата. Докоснаха живата бореща се гора и хвърлиха енергията си в битката.

Сели потърси с ума си дървото-кораб на Бенето, но единственото, което чу в отговор, бе отекващата болка на брат й, докато огънят вътре в него се разрастваше.

Зелените жреци закрещяха и започнаха да се олюляват: от короната на едно плам-дърво се откъсна жива топка огън и се стрелна към едно старо световно дърво от другата страна на барикадата. Древното дърво се разтресе, когато горните му клонки прихванаха огъня.

Сели и Солимар се втурнаха към старото дърво и разпериха ръце върху грамадния дънер, започнаха да преливат цялата си сила и надежда в него чрез телевръзката. Но не беше достатъчно. Огънят на фероуите всеки момент щеше да скочи върху други отслабени дървета — Сели и Солимар го чувстваха.

Сълзи се стичаха по покритите им с пепел лица, докато двамата се свързваха с всички близки вердани, намиращи се в опасност. Групата застрашени световни дървета знаеше, че трябва да действа, преди огънят да се е разпространил — да създаде своя собствена защитна линия.

Заплашените дървета доброволно прекършиха връзката си с почвата на Терок, в която бяха пуснали корени преди векове. Сели и Солимар изстенаха от ужас, когато решените на саможертва дървета се наклониха към вече пламтящите огньове и едновременно се стовариха на земята с чудовищен трясък, за да създадат разчистена ивица между пожара и останалата част от гората. Фонтани искри се стрелнаха напред, но фероуите не можаха да преминат през разчистената земя.

На общия фон на нещата това бе само малка победа. Но зелените жреци не се отказаха: продължиха да подхранват силата на гората. Докато отново се опитваше да достигне Бенето, Сели видя, че верданите имат и други съюзници.

— Солимар! Погледни облаците!

Над главите им засвяткаха огромни неестествени светкавици, по-бързи от тези, които би могъл да създаде, който и да било облак. Облаците привличаха все повече вода от атмосферата; зелената кожа на Сели настръхна от електрическия заряд във въздуха. Пламъците сякаш потръпнаха пред противник, далеч по-силен от водните бомбардировки на ЗВС.

Като примигваше със зачервените си очи, Сели огледа безформения ръб на облаците и накрая видя> това, което търсеше: сребристосиньо кълбо, което се спусна над горящите дървета като куршум, излят от вода. Верданите почувстваха идването на водните същества и сред зелените жреци се надигнаха развълнувани викове.

Преди време Сели бе видяла Джес Тамблин да използва венталска вода, за да създаде дървесните кораби. Сега той се бе върнал.

Венталският кораб на Джес и Ческа се стрелкаше под сгъстяващите се дъждовни облаци. Тъмната кипяща маса се изду и спря над мястото, където се намираха обладаните от фероуите дървета. С оглушителен гръм, който отекна из цялото небе, облаците избухнаха. Венталската вода потече върху фероуите. Всяка капка представляваше смъртоносен снаряд.

Новосъздадените фероуи се вкопчиха в завладените дървета и безнадеждно започнаха да изстрелват пламъци във въздуха, но единственият отговор бе гръмотевичният трясък, с който венталите изразяваха гнева си. Гневен звук — от венталите! Сели се засмя — така се радваше да го чуе. Облаците се събраха над последната група млади фероуи и освободиха последен яростен порой.

Отърсили последните остатъци от страха си, зелените жреци прегърнаха стволовете на дърветата — добавяха своята сила към тяхната, окуражаваха верданите да се съпротивляват. Сели и Солимар вдигнаха лица към небето и оставиха свежите капки да намокрят кожата им и да облекчат болката от изгарянията.