Кевин Андерсън
Пепел от светове (43)

42.
Орли Ковиц

В лабораторията на Кото отекна оглушителният звън на аларми. Над главите им премина огромен дреднаут от ЗВС, от който се сипеше огън. Корабите на скитническите кланове се стрелкаха напред-назад като оси. Засега защитата на скитниците не се увенчаваше с особен успех.

— Всичко е наред. Тук сме в безопасност — поне така мисля. — Кото погледна към широките прозорци на покрива. — Не виждам причина някой да напада точно тази скала.

— Те като че ли стрелят по всичко наред — възрази господин Стайнман.

Трите компита се бяха скупчили до кораба на хидрогите.

— Щом тук сме в безопасност, дали да не продължим работата си? — предложи ГУ. — Или за днес приключихме?

— Мога да организирам и подредя предишните резултати, за да не се занимаваме с едно и също нещо два пъти — обади се ДД.

КР сякаш бе единственият от тримата, който разбираше опасността.

— Това си е сериозна битка.

През прозорците над главите им Орли наблюдаваше как скитническите товарни кораби и въоръжени разузнавачески съдове не оставят мантите на мира. Един от корабите на ЗВС мина точно над тяхната незабележима лаборатория, стреляше с язерите си по всеки метал, който забележеше. Един енергиен лъч улучи носещ се наблизо варел с гориво и той избухна в беззвучна огнена топка.

Дори подсиленият покрив на лабораторията не можа да издържи на шрапнела, запратен по него от ударната вълна. Три от прозрачните триъгълни панели изпращяха, пропукаха се и рухнаха. Внезапното изтичане на въздух накара четири други да поддадат и да изхвърчат навън.

Ушите на Орли писнаха: ревът отвън беше непоносим. Господин Стайнман я затисна с тялото си на гладкия под: опитваше се да я защити. ГУ, който се намираше точно под една от внезапно зейналите дупки в покрива, бе привлечен от вихъра на излизащия въздух. Краката му се отделиха от пода и той полетя нагоре, но полимерната ръка на КР се стрелна и го хвана за глезена. ГУ обаче продължаваше да се издига към отвора в тавана. Когато КР също загуби равновесие и започна да се издига, ДД хвана неговия крак. Приятелското компи обаче бе проявило предвидливостта да се хване за ръба на отворения люк на сферата, за да ги задържи в лабораторията. Вихрушката продължи да завлича веригата от три заловени едно за друго компита, които не спираха да викат за помощ.

Кото със залитане прекоси помещението, сграбчи Стайнман за ризата и повлече напред и него, и Орли.

— Влизайте в кораба! — изкрещя им. Гласът му едва се чуваше в разреждащия се въздух.

Стайнман се изправи на колене и забута момичето пред себе си.

— Давай, затвори люка!

Въздухът излизаше бързо и в лабораторията ставаше все по-студено. Орли обаче се запъна.

— Няма да оставя ДД!

— Той е компи, хлапе — напомни й Стайнман. — Ще оцелее.

— Не и ако го улучат тези изстрели. ДД, можеш ли да влезеш вътре?

— Ще трябва да пусна крака на КР.

— Имам друга идея — обади се ГУ.

И се наведе, сви се почти на две и сграбчи сключената около глезена му ръка на второто компи. После започна да се спуска по нея като човек, който пълзи по въже от горе на долу. Когато слезе достатъчно ниско, сграбчи рамото на ДД и се хвана за отворения люк. Орли помогна на изтощеното компи да влезе в кораба, докато КР последва примера на ГУ. След малко и трите компита се строполиха в хидрогския кораб.

Кото вече се бе втурнал към контролите в малката сфера и сега се опитваше да разбере как работи корабът.

— Използвахме вибриращи мембрани, за да отворим люка, но не си спомням как да го затворим!

— Цялата документация за контролите трябва да е в базата данни — обади се ГУ, като вече се изправяше. До непонятните кристални възли, използвани от хидрогите, за да управляват космическия съд, бе поставено скитническо аналитично оборудване. КР и ГУ съумяха бързо да намерят правилните системи и диамантеният люк с трясък се затвори.

Орли рухна на пода. Косата на господин Стайнман се вееше около главата му като пух от глухарчета. От ушите му бликнаха тънки струйки кръв, бялото на очите му бе почервеняло от кръвоизливи.

Навън се разнесе шумът от експлозията на втори варел с гориво, но те бяха в безопасност във вътрешността на прозрачната сфера.

— Крал Питър и инженерите на Ханзата са ни снабдили с достатъчно информация, за да можем, ако поискаме, да управляваме този кораб — обади се ГУ.

— Има и транспортал — добави ДД, — но лично аз нямам желание да мина през него, при положение че координатите на отсрещната страна не са ни известни. За да мога да го управлявам, ще ми трябва целият ми капацитет за памет, както и може би този на КР и ГУ. Да ви разкажа ли как…

— Не сега, ДД! — прекъсна го Орли.

— За мен никакъв транспортал — заяви господин Стайнман. — Предпочитам просто да излетим в космоса.

— Да изпробваме машините — обади се Кото. — КР и ГУ, можете да поемете кормилото.

Като използва течението на последния излизащ от лабораторията въздух, корабът с диамантен корпус се понесе нагоре през разбитите прозрачни плочи, които доскоро бяха оформяли тавана. Преносимата комуникационна система започна да вибрира от застъпващи се крясъци, обвинения и заповеди.

Щом се измъкнаха през разрушения покрив, пред очите им се откри чудесен изглед към полуосветения газов гигант, широките пръстени и отправилите се на лов кораби от ЗВС. Десетки кораби на Конфедерацията се стрелкаха напред-назад, опитваха се да защитят жилищните комплекси и главните административни сгради, но изглеждаха съвсем малобройни и дребни на фона на противника.

— Историята на Давид и Голиат не е правило, а изключение — отбеляза господин Стайнман. — В девет от десет подобни случая дребосъка просто го смазват.