Кевин Андерсън
Пепел от светове (122)

121.
Джес Тамблин

Джес и Ческа се носеха с водното си кълбо над облаците, призоваваха водните същества, обитаващи дълбините на Голген, и извличаха блестящ дим във вихрушка от вятър. Прозрачните ивици разумна мъгла се устремиха към огнените топки, готови да нападнат.

Джес усещаше как войнствените вентали около него и в самия него пулсират с необичайна ярост.

Той подхрани този гняв и го превърна в решителност, която изпрати обратно на венталите, докато ги водеше нагоре. Небето бе закрито от толкова много кораби, че изглеждаше задръстено.

Издигащата се мъгла изглеждаше измамно ефирна, но всеки път, когато докоснеше някое огнено кълбо, следваше експлозия като от избухване на парен котел. Водните същества кипяха от враждебност. Това бе тяхното отмъщение за опустошението на Харибда. Да, венталите наистина бяха научили урока си…

Джес виждаше превъплътения фероуи в едно от най-големите огнени кълба — материално присъствие, което ръководеше фероуите, аватар като самия него и все пак съвсем различен. Усещаше присъствието му като изгаряне по кожата си, като огън в главата си. Този човек сам-самичък бе променил правилата на играта с фероуите и ги бе научил как да унищожат хидрогите.

Джес знаеше, че главната цел на венталите трябва да е Руса’х.

Ческа също го разбираше.

— Ако го унищожим тук, няма да има нужда да ходим чак в Илдира. Той сам избра това бойно поле. Нека го обърнем срещу него!

Като разпалваха у венталите дълбока, непоколебима решителност, двамата насочиха водния си кораб нагоре, към централния елипсоид. Руса’х бе повел огненото си кълбо, за да намери и унищожи мага-император сред многобройните бойни лайнери на Слънчевия флот, но засега не бе успял.

Някъде долу обаче се случи някакво друго разбъркване, съвсем различно от битката над главите им. Джес почувства какво ще се издигне от облаците всеки миг. Ческа стреснато го погледна.

— Хидроги!

— Хидроги — повториха венталите в съзнанието му. — Дошли са да се бият тук.

Джес не можа да потисне надигащия се в гърдите му прилив на гняв и неверие.

— Дрогите ще се обърнат срещу нас! Все едно сме пуснали вълка да ни брани срещу бясно куче.

Венталите обаче отговориха с непоколебима увереност, която самият той не чувстваше.

— Ние ще ги оковем.

Облаците се разделиха и към откритото ярко небе се стрелна армада от кълба с остри шипове. Бяха десетки. Стотици. И с тях се издигаше и малкият кораб.

— Хидрогите са разярени, че фероуите са дошли в техния свят. Убедих ги да ни помогнат в битката — обади се Осира’х.

— Не вярвам — каза Ческа.

— Ние сме войнствени вентали. Вие ни научихте да се бием — обади се гласът в главата на Джес. — Научихме се да обмисляме различните възможности. Хидрогите не се бият нито заради, нас, нито заради хората, а само заради себе си. Искат единствено да унищожат фероуите, нищо повече.

— Аз ги подчиних на волята си, както някога — каза Осира’х. — Те приемат ограниченията.

— Венталите ще ги погълнат.

Джес не остана докрай убеден, но се довери на увереността на венталите. Осира’х бе действала самостоятелно, а водните същества вярваха, че освобождаването на хидрогите може да им донесе някаква полза, поне засега.

Затворени в ядрата с високо налягане на газовите си гиганти, хидрогите прекалено дълго бяха кипели в силата на собствения си гняв. Сега, когато веригите бяха охлабени, безброй бойни кълба се понесоха напред. Тяхната трайна, датираща от древни времена ненавист към огнените същества неизмеримо надхвърляше породилата се относително скоро омраза към хората. Всяко от тях избра мишената си, без да се поколебае нито за миг.

Към горящите елипсоиди се понесоха диамантени кълба, от които изригваха лъкатушещи сини светкавици. Огнените кълба пулсираха и се съпротивляваха, но някои от по-слабите изчезнаха като свещи, угасени от вятъра.

Но още докато бойните кълба се хвърляха в битката, ластари от венталска пара ги обгърнаха в странна симбиоза. Когато хидрогските кълба се приближиха към една група фероуи, разумната мъгла се разшири и се издигна във фини мрежи, за да заплете фероуите в тях.

Хидрогите изсипаха тракащите си студени оръжия в леденобели вълни, които първо отслабиха фероуите, а после ги унищожиха. С такива мразовити изстрели бойните кълба някога бяха опустошили световната гора и сега, докато ги наблюдаваше, Джес почувства, че стомахът му се свива. Не вярваше, че дълбокоземните същества се интересуват от това да заслужат прошка или изкупление.

Затова пък определено всяваха в редиците на фероуите неочаквано унищожение.

Но огнените същества отвръщаха на ударите. Едно от бойните кълба избухна и разбитият му диамантен корпус се понесе надолу към облаците. Още няколко хидрогски кораба бяха унищожени, но от дълбините прииждаха нови и нови.

— Джес — каза Ческа, — трябва да стигнем до превъплътения фероуи.

Той се отърси от гнева си.

— Да, да се съсредоточим върху него.

Отново обзет от решителност, Джес издигна водната сфера нагоре, към пламтящия елипсоид на Руса’х. Усещаше, че въпреки шока от внезапното обръщане на битката другият аватар няма да избяга от бойното поле. Руса’х продължаваше да се стрелка сред корабите на Слънчевия флот, решен на всяка цена да намери мага-император и готов да унищожи без колебание всеки боен лайнер, който се изпречи на пътя му.

Джес и Ческа привлякоха венталите от атмосферата към себе си в поток от водна пара, който рязко се завъртя във все по-тясна спирала и се превърна в мъгливо торнадо. Джес нямаше да позволи на превъплътения фероуи да нарани мага-император Джора’х.

Циклонът от мъгла се уви около огненото кълбо на Руса’х плътно като прилепнала дреха. Джес усети как изненадата на превъплътения фероуи го удря като чук; другият аватар също усещаше присъствието на Джес и Ческа, но никога не се бе изправял срещу друго същество от своя вид. Двамата се възползваха от объркването му и запратиха енергизираната вода към пламтящия щит.

Атаката на Руса’х срещу Слънчевия флот загуби яростта си — превъплътеният фероуи се мъчеше да отблъсне водния ураган. Джес летеше в кръгове около него, като го принуждаваше неспирно да се движи и го увличаше в спиралите си. Пламъците отслабнаха, въпреки че Руса’х оказваше отпор. Джес и Ческа едновременно изкрещяха в ума си на венталите — и на хидрогите — да съсредоточат нападението си върху това място.

Надмощието на силите бързо се обърна. Много от бойните кълба се биеха редом със скитниците, които вече бяха изчерпали ледените си снаряди. Венталите се плискаха, улавяха и угасяха още и още огнени кълба. Навсякъде летяха искри, сипещата се наоколо пепел падаше в безкрайната атмосфера.

Точно когато към него се втурнаха още вентали и хидроги, Руса’х се заобиколи с десетки огнени кълба, издигна пред себе си пламтяща барикада и най-после успя да се освободи от мъгливия циклон. Очевидно отслабен, той несигурно се издигна още по-високо и призова фероуите да се оттеглят от Голген. Докато от облаците се изстрелваше поредната вълна бойни кълба, огнените същества се приближиха едно към друго и побягнаха. Джес и Ческа се устремиха след тях, но оцелелите огнени топки изчезнаха в ярко блестяща група.

При все че не бяха успели да спрат превъплътения фероуи, Джес почувства, че сърцето му се изпълва с радост, докато наблюдаваше оттеглянето на горящите врагове. Комуникационните канали на корабите пращяха от хиляди възторжени викове.

Въпреки че много бойни кълба бяха смазани във въздушната битка, оцелелите хидрогски кораби продължаваха да се реят във въздуха като злобни войнствени кучета, които дърпат каишката. Дълбокоземните същества искаха да преследват фероуите в космоса, да се измъкнат от Голген и отново да полетят свободно, но Джес нямаше да им позволи. Все още изпитваше яростен гняв към хидрогите — горчивина, която не можеше да бъде заличена, независимо с колко фероуи се бяха сражавали.

Подготви се за нова борба да ги овладее. Очакваше дълбокоземните същества сега да се обърнат срещу венталите. Но венталите заобиколиха бойните кълба с нишки от пяна и тези призрачни вериги ги приковаха на място.

От своя кораб Осира’х предаде:

— Те няма да се бият, за да ни окажат помощ. Няма да се присъединят към нас в битката за Илдира. Ще останат тук.

— Няма да им позволим да напуснат затвора си — каза колективният глас на венталите.

— Добре — каза Джес. — В противен случай би било прекалено рисковано.

Бойните кълба бавно бяха привлечени надолу към облаците на Голген — техен затвор и техен дом. Въпреки че хидрогите все още бяха затворени, все още победени, Джес се запита дали изпитват някакво удовлетворение, задето са победили враговете си. Той самият беше доволен от това, което бяха постигнали, но това беше всичко.

Забеляза, че малкото диамантено кълбо на Осира’х е започнало да пропада заедно с останалите. Ческа също го видя и насочи кораба им надолу, към дебелите газови слоеве и право към него. Двамата хванаха малкия кораб и докато го издърпваха обратно нагоре, към опустошените небесни мини и прегрупиращите се бойни лайнери на Слънчевия флот, момичето със смесена кръв изпрати второ съобщение:

— Чухте ли мислите на Руса’х? — попита тя и без да изчака за отговор, продължи: — Той отвежда всички фероуи на Илдира.