Кевин Андерсън
Пепел от светове (131)

130.
Крал Питър

Всички погледи бяха приковани в командния монитор на „Юпитер“ и по-точно в дипломатическата совалка на председателя, докато тя се откъсваше от дреднаута и се приближаваше към групата кораби на ЗВС. Адмирал Уилис се навъси.

— Не мога да кажа, че ми е неприятно да го видя да се омита, и то така сърдит, но да си тръгне, без дори да се сбогува? Мислех си, че може да ми подари златен часовник за всички тези години предана служба.

Обърна се към краля.

— И така, какво искаше тоя перко?

Питър стисна устни. На този етап не бе казал на никого истината за Рори, защото това щеше да го принуди да разкрие и собствения си скромен произход — да признае, че и самият той е самозванец.

— Просто си придаваше важност, но не успя да постигне желаното въздействие.

Когато Базил излезе от столовата, Питър си позволи да загуби няколко секунди, за да се успокои, преди да излезе на мостика. Естара изказа опасенията си:

— Не можеш да му позволиш да убие клетото момче дори и да не е истинският ти брат.

На устните на Питър се появи мрачна усмивка.

— О, Базил няма да го убие. Няма да има никаква полза от това. Като разменна карта Рори е безполезен. Единственото, което може да направи, е да продължи да служи на Базил като марионетка.

— Наистина ли си готов да поемеш този риск? Познаваш председателя! Като нищо ще го убие от чиста злоба.

Питър знаеше, че е права, и почувства как в гърлото му засяда буца.

— Рори — или каквото му е истинското име — може да е само марионетка в ръцете на Базил, но той е като мен — вероятно са го прибрали от улицата и са го принудили да играе роля. Базил дърпа конците и всичко зависи от това колко добър актьор е момчето. Разбирам какво преживява. Не се тревожи, няма да оставя да го убият само заради мен.

— Всъщност се тревожа повече за Сарейн — призна тя.

— Аз също.

Сега, застанал на мостика на „Юпитер“, Питър наблюдаваше как адмирал Уилис тихо беснее срещу отдалечаващата се дипломатическа совалка. След един дълъг миг напрегнато мълчание тя замислено се обади:

— Знаете ли, един-единствен язерен изстрел може да реши много от проблемите ни.

— Не мога да кажа, че тази мисъл не ми е хрумвала и на мен, адмирале. — Питър знаеше, че самият Базил би постъпил точно така — и че вече го е правил, с Морийн Фицпатрик и с устатия архиотец. — Но ако си възвърна властта чрез открито убийство, тогава какво ме отличава от Базил? Не мога да убия някого просто защото не го харесвам, или защото е лош, или защото е застанал на пътя ми.

Но пък това би било толкова лесно и експедитивно решение.

Само че цената, която трябваше да плати по-късно, щеше да доведе до неговия упадък така, както бе покварила Базил Венцеслас, превръщайки го от способен лидер в чудовище. Питър въздъхна.

— Като крал съм длъжен да давам личен пример. Не мога просто да нахлуя и да обявя на населението на Земята какво е добро за него. Те сами трябва да се отърват от Базил.

— Знаеш, че навсякъде има протести — обади се Естара. — Патрик Фицпатрик разбуни духовете много сериозно. Какво лошо има да се възползваме от това?

Питър бе наблюдавал по новинарските мрежи как демонстрациите стават все по-силни и разпалени дори през краткото време, което бе прекарал в системата на Земята. Осъзна, че хората може да са готови за промяната.

— Може би си права.

Дипломатическата совалка продължаваше да се отдалечава. Адмирал Уилис не коментира решението на краля. Единствените й думи бяха:

— Все едно, вече излязоха от обсега ни.