Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Сага за седемте слънца (7)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Ashes of Worlds, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 30 гласа)

Информация

Сканиране
Mandor (2010)
Разпознаване и корекция
Ti6anko (2010)

Издание:

Кевин Дж. Андерсън. Пепел от светове

Редактор: Иван Тотоманов

Художествено оформление на корица: „Megachrom“

ИК „Бард“, София, 2009

ISBN 978–954–655–018–7

История

  1. — Добавяне

140.
Сирикс

Единадесетте кораба-рояци продължаваха да се носят извън зоната на отломките, останали от разрушената Луна. Сирикс не разбираше защо кликисите просто не открият огън по жалката група кораби на ЗВС и конфедерационните съдове. Сдържаността не бе присъща на нито едно люпило.

В момента кошерното съзнание провеждаше среща с предателския председател на Ханзата — среща, на която почти със сигурност се планираше унищожаването на черните роботи. Сирикс трябваше да се възползва от всяка минута, за да организира отстъплението си.

След като получиха командите му, черните роботи бързо довършиха клането на всичките четиринадесет годни за летене кораби на ЗВС. Всеки инженер, инспектор, тактически експерт и корабен конструктор на Ханзата бе заловен и убит. Само един успя да се добере до комуникационна система и изграчи с дрезгав глас предупреждение към останалата част от ЗВС:

— Роботите отново ни предават! Избиват… — И нищо повече. Роботите му смазаха ларинкса. Сирикс се надяваше, че покрай страха и объркването, причинено от пристигането на кликисите, войниците няма да реагират на тревогата веднага.

Въпреки това обаче трябваше да действа бързо.

Повече от десет хиляди робота — по-голямата част от тях новопристигнали от фабриките за компита — застанаха на постовете си и запалиха звездните двигатели, подготвяха се за масово бягство.

Сирикс завъртя ъгловатата си глава към ПД и КТ, които стояха до него на мостика на мантата. По полимерната кожа на компитата се виждаха червени петна — бяха помагали при влаченето и изхвърлянето на осакатените трупове на човешките инспектори.

— Вие двамата стойте в готовност до оръжията.

— Да, Сирикс — отвърнаха те едновременно.

Единадесетте кораба-рояци не направиха движение нито към Земята, нито към роботските кораби, но сензорите на Сирикс засякоха раздвижването на малки компонентни кораби, които се разпръскваха наоколо: от главните рояци се бяха отделили разузнавачески съдове, явно за да огледат дейността в близкия космос. Вниманието им бе насочено най-вече към многобройните кораби, които претърсваха пространството между Земята и Луната за още смъртоносни лунни късове.

Три от тях се насочиха към орбиталните ремонтни докове. Скоро щяха да разпознаят конструкцията на корабите и да разберат, че черните роботи са тук.

— Унищожете ги! — изрева Сирикс на ПД и КТ.

Двете компита — имаха богат опит в използването на оръжия на ЗВС — откриха огън. Язерните изстрели улучиха право в целта, но Сирикс знаеше, че е прекалено късно. Разузнавачите със сигурност бяха забелязали присъствието на черните роботи, а знаеха ли го те, значи го бе разбрало и люпилото.

Изпрати по комуникационния канал заповед за незабавно и пълно оттегляне и всички съдове под негово командване — четиридесет и два роботски кораба и четиринадесет откраднати от ЗВС — се отдалечиха с пълна скорост и оставиха хората да се изправят срещу кликисите сами.

Но люпилото ги бе видяло през очите на пилотите на разузнаваческите кораби и огромните кораби-рояци се раздвижиха.