Кевин Андерсън
Пепел от светове (80)

79.
Генерал Кърт Ланиан

Генерал Ланиан вече се бе изправял пред кошера на Пим с малка група войници и нямаше никакво желание да повтори опита. Но председателят Венцеслас не му бе дал никакъв избор. Генералът не спираше да си напомня, че това е възможност да се докаже. Освен това този път поне разполагаше с достатъчно военна сила, за да нанесе сериозни щети на врага.

Макар да се радваше, че отново е начело на дреднаут, и да се чувстваше сигурен в огромния брониран кораб, все още имаше твърде много тревоги. С една-единствена манта адмирал Диенте с лекота бе победен. С „Дете на гърма“ и седем манти обаче Ланиан разполагаше с голяма огнева сила, включително възможност за разпръснати бомбардировки, които можеха да превърнат половин континент в езеро от разтопено стъкло. Като се имаше предвид това, което бе видял на Пим, тази промяна можеше само да подобри пейзажа.

Закле се, че този път кликисите няма да го заварят неподготвен. За разлика от Диенте Ланиан не възнамеряваше да преговаря.

Докато корабите му се приближаваха към планетата, Ланиан предаде по един кодиран канал (не че очакваше насекомите да подслушват съобщенията на ЗВС):

— Адмирал Бриндъл, искам операцията да бъде светкавична и опустошителна. Веднага щом навлезем в разстояние за обстрел, изравнете със земята всички сгради там. Вълна след вълна постоянни бомбардировки. Това трябва да свърши работа.

— Слушам, генерале — отвърна Бриндъл от собствения си кораб.

Генерал Ланиан стоически седеше на командното място. Трябваше да постигне победа, която да надмине очакванията на председателя. Разполагаше с тежковъоръжени кораби и щеше да бомбардира докрай всичко, което дори бегло напомняше на голяма сграда.

Предпочиташе да е на борда на своя собствен дреднаут, но от друга страна, бе удовлетворително да лети на тези кораби, които черните роботи някога бяха откраднали, а сега бяха принудени да върнат на ЗВС. Мантите и „Дете на гърма“ бяха минали подробна инспекция, бе проверена и последната част. Въпреки това Ланиан никога нямаше да се довери отново на черните роботи. Прекалено много войници бе загубил по вина на тези разкъсващи механични лапи.

Много хора бе загубил и заради кликисите — всъщност от същите тези кликиси на Пим, срещу които се бе отправил сега. Нямаше търпение да види как ще се представят бойните му кораби.

Оръжейните офицери извикаха образи на Пим на тактическите екрани — първоначалното разположение на селището на колонистите и местоположението на транспорталната стена, за която ЗВС знаеше. Кошерът се бе разпространил в концентрични вълни от соленото вътрешно море, където човешките заселници бяха построили колонията си.

Тактическите офицери на осемте кораба се разпределиха на групи и веднага щом планетата се появи пред тях, започнаха атаките си. Разполагаха с достатъчно мощни разтопители, термални бойни глави и дори стари ядрени бомби, които можеха да обелят горния пласт на земната кора като портокал.

Корабите на ЗВС с „Дете на гърма“ начело закръжиха високо над варовиковата повърхност на планетата, над алкалните равнини и реките със замърсена вода и започнаха бомбардировката. Още преди буболечките да осъзнаят, че ги нападат, значителна част от кошерния комплекс — цели километри — бе заличена от лицето на земята от огромните шокови вълни и допълнителни взривове. Ядрените бомби гърмяха най-силно, но новите оръжия причиняваха по-сериозни щети.

Унищожението продължи с втората атака. Разтопителите буквално изтриваха части от огромния кошерен град, проникваха достатъчно дълбоко, за да ударят дори най-ниско разположените тунелни комплекси. Загледан в дима и разтопената пустиня под себе си, Ланиан изпита истинско задоволство. Нито едно същество — буболечка или човек — нямаше да живее тук никога повече.

Едно човешко селище би реагирало на тази неочаквана атака с паническо объркване, но кошерното съзнание на кликисите отговори с бърз и ефективен контраудар. Ланиан остана удивен, че толкова голяма част от тяхната инфраструктура е останала незасегната след адската бомбардировка. Заповяда още една атака.

Хиляди и хиляди кликиски компонентни кораби се изстреляха като фойерверки от защитени подземни бункери и се насочиха директно като кипящ координиран облак срещу седемте манти на Ланиан. Всеки имаше само две енергийни оръжия, но обединената сила на хилядите изстрели причини голяма вреда. Ланиан спря бомбардировката над кошерния град и обърна оръжията на дреднаута срещу многобройните малки кораби.

— Генерале — докладва Бриндъл. — Идват още.

— Откъде? Какви са?

— Четири големи рояка. Били са явно от другата страна на планетата. Започнахме нападението прекалено бързо, за да ги засечем в самото начало, но сега са на път насам.

— Ха, гадни хлебарки! — На тактическите екрани Ланиан вече виждаше четирите огромни сферични маси, които се състояха от безчет свързани компонентни кораби. — Продължете бомбардировката на колонията до последния възможен момент! Не бива да се отпускаме. — Доколкото знаеше, ако успееха да прекършат централното съзнание, буболечките нямаше да знаят как да продължат атаката. От друга страна, кошерното съзнание като нищо можеше да е на борда на някой от тези кораби-рояци.

Ланиан нареди на три от мантите си да се отделят от главната група и да отвлекат вниманието на гигантските кораби в орбита. Мантите откриха огън и язерите откъснаха огромни късове от компонентните съдове, но корабите-рояци просто отново се сраснаха, отърсиха се от останките и продължиха да се носят към тях.

Ланиан преглътна мъчително. Това не беше добре.

Един от корабите-рояци промени вътрешната си структура и оформи в средата си дълбока дупка като дуло на огромно оръдие. От дупката изригна жълто-бяла светлина. Лавоподобният пламък се плъзна по носа на най-близката манта и го превърна в шлака.

Още два кликиски кораба оформиха подобни оръдия, но преди да успеят да изстрелят залп, корабите на ЗВС се разпръснаха — капитаните им не се нуждаеха от заповед, за да го направят. Страхотните енергийни удари се разнесоха отново и отново и най-после унищожиха втория кораб. Третият успя да се изплъзне, но Ланиан знаеше, че това е само временно.

От горящия кошерен град под тях продължаваше да се издига безкраен поток от компонентни кораби. Като се имаха предвид пораженията, които дреднаутът и мантите вече бяха нанесли, Ланиан не можеше да разбере как така изведнъж се е озовал въвлечен в безнадеждна отбранителна битка, след като преди броени минути бе провеждал успешна наказателна акция.

Вражеските кораби ги бяха заобиколили от всички страни, четирите кораба-рояци се приближаваха. Ланиан не виждаше път за отстъпление. Корабите му бяха хванати в капан. Алармите на мостика надаваха оглушителен вой. „Дете на гърма“ вече не изглеждаше толкова могъщ.

Прииждащите вълни компонентни кораби изцяло променяха тактическия сценарий. Ланиан също трябваше да промени подхода си, и то бързо.

— Пригответе всички ремори за бой един на един. Това е единственият начин да се справим с толкова много цели.

От петте оцелели манти със светкавична скорост се изсипаха хиляди ремори и се втурнаха срещу кликиските компонентни съдове в индивидуални битки. Пилотите на Ланиан бяха добри, оръжията им бяха далекобойни и причиниха многобройни щети… но Ланиан не смееше да преброи всички чудовищни вреди, които претърпяха самите те.

Изведнъж задната част на един от огромните кораби-рояци се разтърси от неочакваното попадение на масиран артилерийски огън и се пръсна в облак компонентни кораби. Енергийните изстрели продължиха да ги пронизват и да ги разделят на още по-малки късчета.

— Какво е това, по дяволите?

Отстрани се приближаваха още кораби — един дреднаут, няколко манти и някакви странни съдове, каквито генералът не бе виждал никога.

— Говори адмирал Уилис от флота — прозвуча глас по комуникационния канал. — Генерале, струва ми се, че имате нужда от помощ. Съюзници ли ще бъдем, или врагове?

Ланиан не вярваше на очите си. От високата си позиция в космоса новопристигналите бойни кораби — корабите на Конфедерацията — откриха огън по кликисите. Дреднаутът — „Юпитер“ на Уилис, видя той — прокара унищожителен откос през втория кораб.

Конрад Бриндъл отговори без разрешение по открития канал:

— Радваме се да ви видим, адмирале! И приветстваме помощта ви.

По пряк кодиран канал Ланиан му се скара и го предупреди да не започва комуникация с новодошлите кораби.

Гласът на един млад мъж се присъедини към разговора:

— Предпочитам да се сражаваме на една и съща страна, татко. Трябва да го правим по-често.

На мостика на „Дете на гърма“ се разнесоха радостни викове. В порив на надежда обкръжените манти на Ланиан се нахвърлиха върху кликиските си нападатели с неочаквана ярост. Съотношението все още бе опасно, но може би — само може би — щяха да успеят да обърнат битката срещу насекомоподобните същества.

— Време беше да се прицелите в истинския враг, а не в скалъпена от самия вас боксова круша, генерале — обади се Уилис. — И най-големият глупак ще види, че трябва да се тревожим за тези буболечки, а не за няколко невинни търговци и корабостроители.

Ланиан преглътна гордостта си и отговори:

— Всеки кликис, който убиете, адмирале, е един, с когото не ни се налага да се занимаваме. — Това май не прозвуча много ентусиазирано, но бе най-доброто, на което бе способен. Бе се зарекъл никога повече да не вярва на Уилис след начина, по който го бе унижила, и то неведнъж.

В ума му започна да се оформя гениално хрумване и той предаде на Конрад Бриндъл по кодирания канал:

— Пуснете предателите да минат напред и ги оставете да поемат вражеския огън. Може би ще успеем да убием две врабчета с една ракета.