Кевин Андерсън
Пепел от светове (117)

116.
Тасия Тамблин

Авангардът от огнени кълба оставяше в небето на Голген кипяща вълна от горещи газове и термални раздвижвания. Миньорите бяха видели пристигането на фероуите и вече се евакуираха. Пламтящите елипсоиди се нахвърляха върху всичко, което се движеше.

Във вътрешността на небесната мина Тасия тичаше към хангара, където бе оставила товарния си кораб. Ругаеше се наум, че не бе взела боен, но така или иначе не можеше да направи нищо. Поне корабът бе оборудван със стандартните нови оръжия и подсилената броня, осигурена от Конфедерацията.

Настигна Кото, който пухтеше и също бързаше към кораба. И се усмихваше!

— Най-после, най-после шанс да изпробвам новите венталски оръжия!

— Надявам се да проработят. Качвай се. Нямаме време за губене.

Орли Ковиц и Хъд Стайнман също дойдоха: бяха работили с Кото върху кликиската сирена. Тасия нямаше търпение да изпробва и нея, но това сто на сто нямаше да стане днес!

— Евакуираме ли се? — попита Стайнман.

— Глупости! — викна Тасия. — Ще се бием с тия копелета с всичко, с което разполага Кото.

— Трябва да останеш тук, Орли — каза Стайнман. Гласът му май звучеше прекалено бащински.

— Кое му е безопасното да си на небесна мина, която е под атака? — възрази момичето.

— Хм, да де.

— Компитата идват ли? — попита Кото.

— Не могат да тичат бързо — отвърна Орли. — Но след няколко минути ще са тук.

— Не можем да чакаме — изкрещя Тасия, за да надвика рева на двигателите, които вече загряваха. — Или се качвайте, или оставате. Излитам.

Качиха се, разбира се.

Люкът се затвори, корабът излетя от небесната мина и незабавно се озова сред море от фероуи, като рикоширащи искри. Стайнман и Орли ахнаха, когато Тасия завъртя кораба в тясна спирала, за да избегне една огнена топка; Кото бе прекалено зает да проверява статуса на системата с ледените снаряди и май дори не забеляза какво става.

— Венталските снаряди са готови — каза той. — Монтирах охладител на магазина на едно оръжие и натоварих снарядите на този кораб, а също и на осемнадесет други. Всеки от тях разполага с по десет снаряда. Хайде да проверим колко са ефикасни.

— По десет на всеки? — възкликна Тасия и посочи пламтящите елипсоиди. — Не смяташ ли, че малко си ги подценил?

Кото се изчерви.

— Е, все пак бяха предвидени за защита, а и фероуите обикновено атакуват само по няколко наведнъж. Когато говорителката Перони ме помоли да създам оръжията, тези изчисления ми се сториха разумни.

Стотици бойни лайнери на Слънчевия флот се спускаха от орбита в неуверен боен ред, водени от тал Ала’нх. Макар тази демонстрация на сила да бе извънредно впечатляваща, Тасия не беше сигурна, че корабите могат да отблъснат фероуите, така че включи комуникационния канал и каза:

— Отдръпнете се, Слънчев флот. Ще изпробваме новите снаряди.

По канала долетя гласът на тал Ала’нх:

— Ние може и да не разполагаме с вашите специални оръжия, но ще се бием — няма да се крием зад вас.

— Голяма полза от това, няма що — измърмори Тасия. И докато три бойни лайнера се стрелваха напред в глупашка самоубийствена атака, отново избухна по комуникационния канал: — Шиз, не хвърляйте корабите си на вятъра! Фероуите ще ги унищожат!

Огнените топки запламтяха още по-ярко и се устремиха към пищно украсените илдирийски кораби. Тасия се свърза с адар Зан’нх в ядрото на бойните лайнери, но той не нареди на тала да се оттегли. Лицето му изглеждаше уморено и измъчено.

— Те усещат, че имат нужда да го направят, за да защитят мага-император.

Точно както бе предсказала Тасия, трите бойни лайнера се сблъскаха с пламтящите елипсоиди, фероуите ги взривиха. От саможертвата на илдирийците нямаше никаква полза.

— Наш ред е — каза Орли.

Тасия нагласи кръстчето, отбелязващо мишената, на екрана и насочи кораба към най-близкото огнено кълбо. Трептящи накъсани пламъци обгръщаха фероуите.

— Да се опитаме все пак — промърмори Тасия и изстреля замръзналия снаряд.

Заостреният цилиндър се заби в голямото огнено кълбо. Пламъците само леко потрепнаха.

Кото изглеждаше засрамен.

— Аз, ъъъ, очаквах нещо по-… драматично.

В следващия миг от кълбото избухна бяла пара, детонацията разкъса ядрото му и се разпространи навън в студен влажен облак, който изгаси пламъците. Не остана нищо — нито фероуи, нито вентали, само участък свръхнагорещен въздух високо в небето.

— Още девет ледени куршума и цял милион огнени кълба — заяви Стайнман.

— Давайте следващото де! — подкани ги Орли. — Губим време!

Възбуден, Кото се свърза с останалите осемнадесет скитнически инженери и им каза да изстрелят ледените си снаряди.

— Наистина действат. Стреляйте!

Тасия се устреми към едно огнено кълбо и изстреля втория леден снаряд. Още един фероуи изчезна.

Корабите на Голген разполагаха с почти двеста ледени снаряда. Може би щяха да са достатъчни, за да направят пробив и да накарат фероуите да избягат. Поне доколкото знаеше Тасия, нямаха никакви други оръжия, от които да има дори най-малка полза в битка като тази.

Третият й леден снаряд избухна с поредния впечатляващ студен блясък и унищожи още един фероуи.

— Това може и да ми хареса. Твоите оръжия наистина действат, Кото. Жалко, че нямам повечко.

И други скитнически кораби се врязаха в хаоса от огнени топки и почнаха да изстрелват ледени снаряди. Десетки пламтящи елипсоиди бяха унищожени.

Далече долу Тасия виждаше водния кораб на брат си и Ческа — те се носеха из облаците и извличаха венталите от атмосферата. Тя изстреля четвъртия си снаряд и Орли и Стайнман нададоха ликуващи викове.

А после разярените огнени кълба се спуснаха към тях и Тасия изстина. Нямаше достатъчно муниции.