Кевин Андерсън
Пепел от светове (65)

64.
Патрик Фицпатрик

Морийн Фицпатрик се оказа превъзходна домакиня. През няколкото дни, изминали от пристигането им, Патрик разказа на баба си какво се е случило с него, откакто бе излетял с космическата й яхта да търси Зет. Някоя по-романтична натура сигурно щеше да го сметне за трогателно, но старата Мадам Брадва просто реши, че Патрик е глупак.

Той обаче не си позволи да мисли за срещата им като за обикновено посещение. Крал Питър го бе изпратил да посади в главата на бившата председателка няколко провокативни семенца и да разбере какво е истинското мнение на Морийн за Конфедерацията и за Базил Венцеслас.

Един следобед тримата седяха на просторната веранда, от която се откриваше изглед към заснежените планински върхове, и дишаха хладния планински въздух, по-свеж от всичко, което Патрик бе вдъхвал във фабриките на скитниците. Както обикновено, Морийн бе пуснала новините, макар и само като фонов шум. Вярно, че отдавна се бе оттеглила от поста председател на Ханзата, но винаги бе в течение на последните събития, както когато бе жизненоважна брънка в командната верига.

Патрик — чувстваше се ужасно неудобно — най-после изрече нещо, което искаше да каже още от пристигането си.

— Бабо, знам, че ме смяташе за твърдоглав, себичен и незрял…

— В минало време ли? — прекъсна го тя.

— Опитвам се да ти се извиня! — Той се изчерви и Морийн, също обзета от неудобство, млъкна. Нито него, нито баба му ги биваше особено в извиненията. — Бях мързелив, разглезен, същинска напаст, но се научих, че трябва да работя за това, което искам, независимо дали става дума за уважение, или за вещи.

— В скитническите бази няма място за мързеливци — обади се Зет. — В крайна сметка успяхме да го превъзпитаме.

Очите на бившата председателка се свиха в тесни цепки.

— Видях нещо такова, когато застана между ЗВС и скитниците — когато ме накара да спра огъня по скитниците. Разбрах, че вече не си предишният Патрик. — Гласът й стана сериозен. — Винаги съм знаела, че притежаваш далеч повече потенциал от родителите си.

Точно затова бях толкова сурова с теб. Просто трябваше да ти дойде умът в главата.

Патрик почувства как в гърлото му се надига буца и стисна ръката на Зет.

— Когато се върнах, започнах да се мотая и да се цупя. Не правех почти нищо, макар да знаех какво всъщност става. Знаех, че трябва да избера страна. Не можех да се върна на служба в ЗВС, след като знаех, че те бяха тези, които започнаха войната със скитниците. Затова избягах. Съжалявам. Съжалявам, че злоупотребих с доверието ти, като откраднах яхтата. Не мислех за никого другиго, освен за себе си. Просто действах рационално — взех това, от което имах нужда — заключи той и си спомни как председателят Венцеслас и генерал Ланиан оправдаваха набезите срещу скитници, илдирийци, човешки колонии — дори извършваха убийства — просто с това, че „имат нужда“ от нещо. Но Патрик отказваше да разсъждава по същия начин като тях.

Морийн махна с ръка.

— Имам достатъчно кораби. Не си ми причинил реални затруднения — просто се ядосах, задето хукна с разбито сърце след някакво момиче. — И преди Зет да успее да се намеси, продължи: — Не мога да кажа, че съм доволна, задето изостави ЗВС, но пък нали отказах да те чуя. Мислех, че ти трябва терапия, за да преодолееш заблужденията си, но дявол да го вземе, ти беше прав — поне за повечето неща. Гледах триумфалните записи на погрома на Уск, всеки ден слушам побъркания архиотец и пак всеки ден виждам какви ги вършат чистачите на председателя — довърши тя и отвратено поклати глава.

На един от екраните с новини се появи образът на генерал Ланиан и прикова вниманието и на тримата. С голяма доза самохвалство той оповести началото на нова военна инициатива срещу кликисите, за да „отмъстим за коварното убийство на адмирал Диенте и неговата мирна дипломатическа мисия на Пим“. Със смел, отсечен глас Ланиан се закле, че ще научи „тези свирепи буболечки да се боят от Земните въоръжени сили“. Патрик забеляза, че по новините не споменаха нито за пиратството на Ланиан на небесните мини на Голген, нито за страхотния му провал на Оскивъл.

— Боклук — процеди през зъби Морийн. — Ланиан толкова често се прибира с подвита опашка, че са му излезли мазоли на задника.

Патрик се намръщи.

— Не мога да повярвам, че някога му се възхищавах.

— Ти беше забележително дезинформиран, Фици — подметна Зет, — да не говорим колко беше дебелоглав.

— Благодаря.

Морийн не можеше да откъсне очи от екрана.

— Последната дивотия на Ланиан не е и наполовина толкова глупава, колкото идиотския план на Базил да си сътрудничи с черните роботи. Защо, по дяволите, председателят на Ханзата ще се съгласи да създаде още от тези проклети машини?

— Нищо чудно, че опозиционните групи стават все по-гръмогласни, колкото и да се мъчи да ги укроти — каза Патрик. — Опитва се да раздуе страха, за да накара хората да вярват, че неговият железен юмрук е най-добрата им възможност — и те изобщо не помислят за други възможности.

— О, те изобщо не си правят труда да мислят — изсумтя Морийн. — Стадо овце, това са те. Поне Мечът на свободата им сочи вярната посока.

Патрик и Зет бяха възхитени от изобретателните начини, по които размирниците бяха успели да вкарат осъдителни речи и бунтарски съобщения в най-различни събития и предавания; старата му приятелка Шейла Андез и нейните чистачи тичаха като луди по следите на слухове и предполагаеми центрове за разпространяване на пропаганда само за да се върнат за пореден път с празни ръце.

— Това със сигурност не е начинът, по който аз бих ръководила този цирк — възнегодува Морийн. — Всъщност, когато бях председател…

Патрик сграбчи тази идеална възможност.

— Всъщност точно затова сме тук, бабо. Самият крал Питър ни помоли да говорим с теб.

Крал Питър ли? Значи си приятел с богатите и могъщите? Ханзата го е обявила за изменник — четох официалните съобщения. — Тя сякаш го намираше за страшно забавно.

Зет обаче не споделяше чувствата й.

— Изменник ли? Крал Питър предвожда по-голямата част от човешката раса. Истинският престъпник е Базил Венцеслас. Крал Питър го призовава да се оттегли от месеци.

— Той да се оттегли? Никога! — изпуфтя Морийн.

— Тогава може би трябва да бъде свален от власт — тихо каза Патрик. Сигурен беше, че и баба му мисли за това, и то често.

Морийн се престори, че не обръща внимание на последните му думи, и отвратено изключи екрана.

— Не е нужно да ми изреждаш всички грешки на председателя. Но аз вече не държа кормилото.

— Така ли? Имаме специално предложение от Конфедерацията, което ще искаш да чуеш. Точно по твоята част е.

Патрик направи своя ход: обясни й как кралят иска от нея да осигури противодействие на пропагандата на председателя Венцеслас, тоест да действа като официален посредник между изоставените колонии, правителството на Терок и пропадащата Ханза.

— Това е мисия от огромна важност, която ще ти осигури невероятен престиж. Помисли си, бабо — какво постигаш, като седиш тук?

— Мислех, че винаги си презирал политическата ми дейност. — Устните й се извиха в усмивка. Играеше си с него.

— Както казах, промених се. — Патрик виждаше, че предложението му не й е изцяло противно. — След като поживях сред скитниците, осъзнах, че никога не съм разбирал колко усърдно си работила за всичко, което притежаваш. Имаш умения, контакти, влияние и познания за задкулисните игри, на които не може да съперничи никой, нито в Ханзата, нито в Конфедерацията.

— Госпожо — намеси се Зет, — какво искате? Да останете на борда на потъващ кораб или да се качите на животоспасяващия сал?

— Не ме наричай „госпожо“. Караш ме да се чувствам стара. — Морийн се облегна на стола си и се загледа в пейзажа. — Има си име за хората, които напускат потъващия кораб, нали знаете? Наричат се плъхове.

— Или оцелели — възрази Зет.

— Туш. Патрик, мисля, че това момиче все пак ми харесва.

— Не ме наричайте „момиче“. Карате ме да се чувствам много млада.

Това накара Мадам Брадвата да избухне в смях.

— Бабо, председателят Венцеслас ни вкара в тази каша, а ти можеш да ни помогнеш да се измъкнем от нея. Виждам, че си готова отново да застанеш на кормилото. Колко още стимули ти трябват? — попита Патрик и по устните му за миг пробяга усмивка, преди отново да стане сериозен. — Като изпрати генерал Ланиан да нападне небесните мини на Голген и корабостроителниците на Оскивъл, Ханзата обяви война на Конфедерацията. Председателят отвлече мага-император, с което превърна Илдирийската империя в наш враг. Съгласи се да създаде още черни роботи, въпреки че те изклаха по-голямата част от ЗВС. А сега изпраща част от силно намаления флот на Земята на офанзива срещу кликисите, което вероятно ще положи началото на конфликт с буболечките. Хайде обясни ми защо искаш да останеш и да подкрепиш това правителство?

— Защо наистина? — отговори с въпрос Морийн. — От друга страна, сериозно ли очакваш да се кача на кораба ти и да отпраша към Терок, като зарежа всичко, което обичам? Ами Джонас? Мили Боже, та той е част от домакинството ми още от времето, когато на Земята са се появили първите бозайници.

— С твоя помощ скоро можем да сложим край на всичко това — увери я Патрик. — След като свалим председателя и Ханзата и Конфедерацията се обединят, безброй хора ще искат да привлекат вниманието ти. Все още ще имаш къщата си, цялата си собственост и политическите си връзки, както и повече влияние от когато и да било.

— Имам достатъчно влияние.

— Да, но ще имаш още повече.

— Ще донеса още чай. — Старата жена се изправи. — Какъв предпочитате?

— Силен — отговори Зет и за двамата.

А Патрик каза:

— Знам, че искаш да кажеш „да“!

— Би трябвало също така да знаеш и че няма да ти дам незабавен отговор — ще изглежда прекалено нетърпеливо и съвсем недалновидно. На нищо ли не съм те научила?

Морийн донесе чая след секунди — една машина го бе направила с учудваща бързина. Патрик се учуди, че баба му сама се бе заела с това, вместо да повика Джонас.

Морийн заговори по същество:

— Разбира се, ще искам официална титла — нещо впечатляващо и подплатено с истинска власт. Вие двамата вървете и се погрижете крал Питър да подготви всички документи. Освен това, Патрик, ти си беглец. Не бива да ни виждат заедно по време на деликатни преговори. Ще дойда на Терок със собствения си кораб и със собствени придружители.

— Кралят има спешна нужда от хора и ще разговаря и с други кандидати.

— Няма. Ако си мисли, че съм заинтересована, ще ми даде колкото време ми е нужно.

— Две седмици — отсече Зет. — Ако дотогава не дойдете на Терок, баща ми може да кандидатства за длъжността.

— Две седмици — съгласи се Морийн с усмивка.

Патрик едва успя да се сдържи да не се ухили.

— Знам, че ти върнах яхтата съвсем скоро, но може ли да я задържим още малко — само колкото да се върнем на Терок? После пак ще си е твоя.

Старата жена въздъхна театрално.

— О, стига с тая яхта. Смятай я за сватбен подарък.