Кевин Андерсън
Пепел от светове (44)

43.
Тасия Тамблин

Докато ЗВС продължаваше да бомбардира корабостроителниците на пръстените, скитниците се евакуираха от многобройните скали и индустриални комплекси в орбита и се изпокриха. Клановете умееха да правят приготовления за кризисни ситуации — все пак имаха наистина богат опит в това отношение.

Тасия и Роб стояха един до друг в административната сграда, заобиколени от монитори и комуникационни връзки, предназначени за наблюдение на всекидневната дейност на корабостроителниците. Практически на всички екрани светеше червено. Десетки администратори трескаво бързаха да затворят докове, лаборатории и фабрики и насочваха всички работници към убежищата за спешни случаи.

Ланиан очевидно нямаше намерение да се държи разумно, каквото и да подсказваше глупавият оптимизъм на Роб.

— Генерале, моля ви, отговорете. Атакувате цивилни обекти. Прекратете огъня! Тези цели не представляват заплаха за вас.

Върху един от астероидите се стовари втора вълна язерни удари. Тасия изсумтя:

— Шиз, Бриндъл, наистина ли мислиш, че просто ще се обърне и ще избяга от хапливите ти коментари?

Роб изключи комуникационната връзка и се намръщи разочаровано.

— Не, но се почувствах по-добре, като изпуснах малко пара.

— Лично аз бих предпочела да пусна някой и друг изстрел. В митническата декларация пише, че имаме два товарни кораба на главния док, наскоро подобрени и пригодени за бойни. Какво ще кажеш аз да взема единия, а ти — другия?

— Добра идея.

— Впрочем теб кой те направи командир? — поинтересува се тя.

Той потупа униформата на рамото си, сякаш изтръскваше въображаеми ширити.

— Измислих си го. Реших, че няма да възразиш, особено като се има предвид, че си ми висшестоящ.

— Страхотен начин за управление на армия — отсъди Тасия, докато тичаха по коридорите. Високоговорителите продължаваха да повтарят изискването на Ланиан за безусловна капитулация, докато накрая един отвратен инженер не извади жиците на интеркома и накара проклетия самохвалко да млъкне.

Тасия и Роб стигнаха до дока, където ентусиазирани за борба доброволци се втурнаха към двата бойни кораба, готови да излетят в мига, в който някой поеме командата. И в двата подобрени съда имаше множество допълнителни модули, но липсата на аеродинамична форма нямаше значение в пространството, а и никой не можеше да се оплаква от ефективността на корабите.

На раздяла Тасия припряно целуна Роб.

— За късмет — каза и се втурна към левия кораб.

Трима скитници с мърляв вид и една жена на средна възраст вече се бяха хвърлили към командните табла. Тасия седна на пилотското място и изкрещя на импровизирания си екипаж да побърза с процедурите по излитане. Откакто на кораба бяха монтирани стандартни контроли, повечето скитници можеха да заемат всяка позиция. Докато приключваха стартовата проверка, те дори намериха време да се сдърпат кой ще управлява новите оръжия.

С кораба на Бриндъл от дясната си страна, Тасия се издигна над дока и изръмжа на екипажа си:

— Ще има достатъчно зевесета за всички ви, така че координирайте действията си, преди да сме влезли в зоната на стрелба!

Смъмрени по този начин, скитниците бързо си разпределиха позициите, седнаха на местата си и координираха функциите си броени секунди преди Тасия да започне първата атака.

Нападателите от ЗВС продължаваха масирано да обстрелват корабостроителниците — изравняваха със земята всяка цел, която откриеха. Много скитнически кораби вече се бяха притекли в защита на Оскивъл. Пилотите не бяха кой знае колко дисциплинирани, но пък имаха множество новоинсталирани оръжия и всяваха хаос в групата на ЗВС. За жалост обаче нападателите на Ланиан имаха много по-голяма практика в унищожаването на обекти.

— Днес наистина бих предпочела да се сражавам с кликисите — предаде Тасия на Роб, докато корабите се спускаха към атакуващите съдове на ЗВС Мисълта да стреля по предишните си другари от ЗВС очевидно притесняваше Роб, затова Тасия добави: — Не сме ги молили за това, Бриндъл. Те дойдоха и започнаха да стрелят по нас.

Пръстените на Оскивъл се бяха превърнали в ожесточено бойно поле. С внезапен пристъп на гадене Тасия си спомни една предишна битка, която също се бе разиграла тук — когато всички кораби на ЗВС се бяха събрали за масиран удар срещу хидрогите. Онова сражение се бе оказало същинска катастрофа за силите на човечеството.

Корабите на Тасия и Роб се включиха в огъня, опитваха се да отклонят ударите на ЗВС от най-гъсто населените места на планетата. Както бе обещала Тасия на екипажа си, имаше богат избор на цели.

С един точен изстрел Тасия събори четири язера от носа на „Голиат“, но преди да успее да се потупа по гърба, три манти съсредоточиха огъня си изцяло върху нейния кораб. Бронята едва издържа обстрела и Тасия трябваше да прибегне към няколко наистина сложни маневри, за да се изплъзне от обсега им.

Улучиха обаче десния й двигател и Тасия разбра, че са в сериозна беда. Роб галантно се опита да й се притече на помощ, като привлече огъня към себе си, но също загуби контрол, когато огънят на ЗВС проби един от резервоарите му и оттам заизлизаха газове.

И тогава иззад диска на планетата се появи още една група огромни бойни кораби: един дреднаут и десет манти. На корпусите им блестяха чисто новите знаци на Конфедерацията, а числеността и силата на обстрела им надминаваха тези на генерал Ланиан.

— Съжалявам, че закъсняхме за партито — разнесе се по комуникационната система гласът на адмирал Уилис, докато язерите й изстрелваха широка дъга от лъчи много преди да се приближат към зоната на обстрела: тя просто искаше да се изперчи. — Унижението на Реджак не ви ли беше достатъчно, генерале? Не очаквах да сте готов за още, и то толкова скоро.

— Какво ви забави толкова, адмирале? — попита Роб. — Ние работим вече от цял час!

— За колко време според теб мога да изкарам единадесет кораба от космически док?

— Скитниците могат да го направят по-бързо — заяви Тасия на ухиления си екипаж, но не разпространи коментара си по комуникационната система.

Адмирал Уилис повиши глас:

— Генерал Ланиан, какво ще кажете да прибегнем до същите условия за капитулация, които самият вие предложихте преди няколко минути? Предполагам, че сте ги смятали за справедливи и разумни.

Бойната й група се носеше с пълна скорост, за да се присъедини към скитническите защитници, които удвоиха атаките си. Дреднаутът на адмирала не отстъпваше на този на Ланиан, а превъзхожданите числено кораби на ЗВС все още не можеха да се възстановят от изненадата.

След един миг на напрегната безизходица корабите на Ланиан се обърнаха и напуснаха системата на Оскивъл в позорно отстъпление. Генералът дори не си направи труда да излъчи отговор.