Кевин Андерсън
Пепел от светове (46)

45.
Крал Питър

Да се занимава с делата на правителството с невръстния си син в скута беше доста неудобно, но Питър не искаше да се откаже дори за миг от това преживяване. Увит в меко одеяло, Рейналд бе доволен и щастлив (поне засега) в шумния операционен център, издигнат от инженерите на ЗВС. Естара люлееше пред него шарена пухкава играчка и погледът му я следваше, личицето му бе сбърчено в объркване, интерес и най-накрая радост.

Сели влетя в стаята, буквално изгаряща от желание да им съобщи новините.

— Една бойна група на ЗВС току-що е нападнала корабостроителниците на Оскивъл. Предвождал я е самият генерал Ланиан. Броят на жертвите не е известен.

— Какво прави тоя идиот, по дяволите? — Гневното възклицание на Питър стресна бебето. — Първо небесните мини на Голген, а сега това!

Странно, но Сели не изглеждаше особено притеснена.

— Да, но нашите здравата са сритали ЗВС по задниците. Скитниците отбранявали корабостроителниците, а после се включили и корабите на адмирал Уилис. Генерал Ланиан побягнал с такава бързина, че след него не останала дори следа във въздуха.

— Това е урок, който Ханзата трябваше да научи — заяви войнствено Естара.

Лицето на Питър побеля от гняв.

— Базил иска да увеличи напрежението, докато прерасне в истинска гражданска война, а ние не сме готови за това. Армията ни не е подготвена, а планетите ни все още не са възстановили реда след войната с хидрогите. Жителите на Земята все още са мои хора, независимо какво ги заставят да правят.

— Не забравяйте, че като е отвлякъл мага-император, Базил фактически е обявил война и на илдирийците — добави отвратено Естара. — Защо хората изобщо го търпят? Как да ги накараме да го свалят от поста му?

Питър си задаваше същия въпрос.

— Разпратили сме декларации, в които осъждаме поведението му, но Базил започва с наказанията още докато новините се разпространяват. Дотолкова е наплашил хората, че не смеят дори да помислят за алтернатива на неговото управление.

— Но не разбират ли какви вреди нанася председателят всеки ден? — упорстваше Естара. — Той се върти по спирала, която слиза надолу, и ще завлече със себе си цялата човешка раса.

— Не и ако мога да го предотвратя. — Стомахът на Питър се бе свил на топка. Той закрачи из стаята с Рейналд на ръце. — Ако успеем намерим посредник — някой с достатъчно власт и влияние, та всичко да протече гладко… Хората ще действат решително, ако им се предостави реална алтернатива, но откъдето и да го погледнеш, бъркотията и кръвопролитията няма да ни се разминат.

— Имаме нужда от вътрешен човек, който може да ни осигури подкрепа и да маневрира около председателя — продължи мисълта му Естара. — Какво ще кажеш за заместник-председателя Каин? Или Сарейн? Те ни помогнаха да избягаме.

— Базил ги наблюдава прекалено отблизо. Трябва ни още някой — някоя авторитетна личност… някой, който не се бои да проговори.

Внезапно Питър вдигна глава и очите му заблестяха от въодушевление.

— Бившият председател Морийн Фицпатрик.

— Мадам Брадвата? Как ще я убедиш да мине на наша страна?

Колелата вече се въртяха в ума на Питър.

— Ще изпратя съобщение на Патрик Фицпатрик на Голген. Той е неин внук. Надявам се, че ще успее да й направи такова предложение, на което тя да не може да устои.