Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Сага за седемте слънца (7)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Ashes of Worlds, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 30 гласа)

Информация

Сканиране
Mandor (2010)
Разпознаване и корекция
Ti6anko (2010)

Издание:

Кевин Дж. Андерсън. Пепел от светове

Редактор: Иван Тотоманов

Художествено оформление на корица: „Megachrom“

ИК „Бард“, София, 2009

ISBN 978–954–655–018–7

История

  1. — Добавяне

74.
Сирикс

Освен главното им задължение да възстановят корабите на ЗВС, председателят бе помолил черните роботи да изпълнят една необичайна, но жизненоважна задача в орбита. Сирикс не поставяше под въпрос основанията му, тъй като човешкият лидер му бе предложил сто допълнителни робота в замяна на тази минимална услуга. Хората често действаха нелогично.

След като провери трескавия ход на операцията по поправката на корабите, Сирикс се качи на един по-малък съд, към който петима роботи тъкмо прикачваха дълъг резервен сателит с оръжия — енергиен прожектор, изоставен в орбита преди повече от век. Базил Венцеслас им бе разрешил достъп до детайлизираните схеми и новите компоненти.

Доверието, което му гласуваше председателят, озадачаваше Сирикс. Това някакъв необясним тест за благонадеждността на роботите ли беше? Не можеше да намери никакво логично обяснение.

Председателят на Ханзата бе помолил Сирикс да повери начинанието на своите „най-благонадеждни“ роботи; очевидно не разбираше, че всички черни роботи са еднакво благонадеждни, тъй като бяха програмирани по еднакъв начин и споделяха едни и същи цели. Те никога нямаше да се предадат, както толкова често правеха хората.

Сега, докато се носеха в черния вакуум, а прорязаното от гъста облачност земно кълбо се намираше под тях, петимата роботи протегнаха съчленените си крайници и прикрепиха изискваните съоръжения към големия орбитиращ съд. Преконфигурираха и излъскаха фокусиращите огледала, смениха отдавна изчерпаните източници на захранване. Предпазливостта ги накара да добавят няколко сега вече стандартни осигурителни мерки, които да обезвредят оборудването, ако някой се опита да обърне оръжейния сателит срещу самите тях. Но Сирикс не смяташе, че намерението на председателя е такова.

С абсолютна прецизност роботите отстраниха всички следи от корозия, установиха орбита на кръжене, нарушавана от малки сблъсъци с метеори, и пуснаха всички задължителни диагностични програми. Системите бяха доста примитивни, но щяха да функционират правилно.

След като програмирането на контролите бе поставено в режим на изчакване и сателитът бе готов да бъде пуснат за броени секунди, роботите се отдръпнаха. Тяхната задача бе изпълнена.

Високоенергийният лъч бе насочен надолу, към Дворцовия квартал. Сирикс бе изчислил вредата, която можеше да причини подобен удар — максималната му мощност щеше да е достатъчна, за да заличи от лицето на земята целия Дворец на шепота, както и държавната сграда на Ханзата. Сирикс с любопитство очакваше да разбере какво е намислил председателят.

Отдавна подозираше, че Базил Венцеслас не е съвсем с всичкия си.