Метаданни
Данни
- Серия
- Сага за седемте слънца (7)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Ashes of Worlds, 2008 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Мариана Христова, 2009 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,2 (× 30 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Кевин Дж. Андерсън. Пепел от светове
Редактор: Иван Тотоманов
Художествено оформление на корица: „Megachrom“
ИК „Бард“, София, 2009
ISBN 978–954–655–018–7
История
- — Добавяне
34.
Крал Питър
След като Сели предаде съобщението на Нира, Питър пребледня.
— Крал Рори? Не може да бъде.
Естара го погледна, споделяше объркването и тревогата му. Питър знаеше, че кралицата разбира, макар и никой друг да нямаше представа какво става — никой, освен Базил. „Проклет да е!“ Това бе по-долен удар, отколкото бе очаквал дори от коварния председател.
Рори… Как бе възможно да е жив?
Първо Нира им каза, че председателят е отвлякъл мага-император и се е опитал да го принуди да се отрече от съюза си с Конфедерацията, като го е изолирал, за да го пречупи. А сега Базил бе довлякъл отнякъде Рори… скъпия, отдавна мъртъв Рори. Не бе възможно.
— О, Базил е коварно копеле — промърмори кралят. — Опиши ми коронацията отново, Сели. Всяка минута. И ми опиши момчето.
Изненадана от реакцията му, зелената жрица повтори съобщението на Нира и Питър бавно кимна сам на себе си. Усещаше, че му прилошава.
— Извинете ме. Имам нужда да остана насаме. Трябва да поговоря с Естара.
Кралицата вече се бе изправила и Питър я последва във временната им квартира. Когато останаха сами, той подпря лакти на коленете си и зарови лице в шепи.
— Всички останали мислят, че е само политическо съобщение — че най-накрая поставят на трона друг крал, но Базил знае, че за мен е лично. И смята да завърти ножа. Това е неговият начин да ми отправи заплаха.
Естара също седна и взе малкия Рейналд, за да го накърми.
— Смяташ, че наистина е брат ти? Възможно ли е да е някакъв номер?
Питър се опита да си изясни нещата. Цялото му семейство бе убито преди почти десет години, когато блокът им избухна — саботаж, уреден от хората на Ханзата, за да заличат всички доказателства за връзката Питър/Реймънд. Не искаха да оставят жив никого, който би могъл да оспори самоличността на краля с генетично доказателство.
Крал Рори не можеше да е съвпадение. Базил бе направил това пределно ясно с настояването си Нира да изпрати съобщението.
Естара се опита да говори разумно:
— Самата мисъл, че малкият ти брат може да е жив, без някой да го е виждал и чувал през всички тези години, е абсурдна.
Питър дълбоко си пое дъх.
— И все пак, ако някой може да е толкова коварен, това е Базил.
— Но ако наистина разполага с тайно оръжие, за да те изнудва, защо чака толкова време? А и ти можеш просто да отречеш този нов крал Рори — да обясниш, че е абсолютен самозванец. Това ще сложи край на властта, която председателят си мисли, че има над теб.
Питър поклати глава.
— Ако избера тази линия на действие, ще трябва да отрека и собствената си легитимност. Ще трябва да призная, че самият аз съм уличен хлапак, покрит с дебел слой лъжи и насила избутан на трона. Все едно дали този Рори е моят брат, или не, аз съм също такъв самозванец като него. — Стана и закрачи из стаята. — Не, става въпрос за нещо далеч по-малко очевидно. Базил ще го използва като таен заложник. Докато Рори е послушен, председателят има точно това, което иска — фигурант, какъвто се очакваше да бъда аз. А ако имам и най-слабата надежда, че Рори е този, за когото го мисля, тогава Базил ще реши, че ме държи в ръцете си.
Рейналд спря да суче и Питър го взе от Естара, за да се оригне. След това се загледа в невинното му личице, в което собствените му черти се сливаха с тези на Естара. Замисли се за братята си: Карлос, Мигел… Рори. Да, Рори. Почувства прилив на любов, на болка от загубата на семейството си и на простия и все пак безценен живот, който водеше тогава — живота, унищожен от кроежите на Базил. Възможно ли бе председателят да е запазил едно малко парче от това минало, за да го използва като човешки щит?
— Планът на Базил няма да проработи, нали, Питър?
— Няма — бързо отвърна той, а после добави с по-тих глас: — Поне аз не мисля така.