Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Στα παλάτια της Κνωσού, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,7 (× 7 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2011)
Разпознаване и начална корекция
Еми (2013)
Допълнителна корекция и форматиране
hrUssI (2013)

Издание:

Никос Казандзакис. В дворците на Кносос

Гръцка. Първо издание

ИК „Отечество“, София, 1990

Редактор: Добринка Савова-Габровска

Коректор: Невена Николова

История

  1. — Добавяне

LXX

Човешкият език не може да изрази и да опише радостта на Атина, когато като светкавица се предаде вестта, че Тезей и заедно с него и всички младежи и девойки са се завърнали.

Радостната вест тръгна от пристанището — беше се вече свечерило, когато Тезей стъпи на бащината си земя, — разнесе се вестта, пое по главния път тичешком, стигна в Атина, влезе от къща в къща, от работилница в работилница, изкачи се на Акропола и там в нейна чест запалиха огньове, за да съобщят и на околните села, че Тезей се е завърнал победител.

И след малко — какво беше това чудо! — лумнаха огньовете по всички планини в Атика: на Егалео, на Химет, на Пентели, на Парнет.

— Тезей си дойде! Тезей си дойде! — носеше се като глъчка.

Майките, които бяха изпратили синовете и дъщерите си да ги изяде звярът, изскочиха на улицата, започнаха да танцуват. Старейшините взеха високите си патерици, окичиха се с венци от пролетни рози и тръгнаха да посрещнат царския син. А след тях вървеше народът и пееше.

Младежи и деца носеха запалени борини, крачеха най-отпред и осветяваха пътя.

И ето, не след дълго се появи Тезей, облечен в бял хитон, а на пояса му висеше широкият двуостър нож. Зад него вървяха и подскачаха от радост младежите и девойките, спътниците му.

Вдигнаха старейшините ръце и го поздравиха.

— Хилядократно добре си ни дошъл, герою! — викаха му те.

А майките се хвърляха връз него и му целуваха ръцете.

Но Тезей мълчеше, стиснал устни от дълбока скръб. Баща му беше умрял, не бе сварил да се порадва на този велик миг — завръщането му като победител в родината.

Отиде бързо в двореца, влезе в тронната зала. Заедно с него влязоха и старейшините на града.

С бавни крачки Тезей изкачи стъпалата пред престола, взе царския жезъл, въздъхна.

Старейшините го погледнаха учудено.

— Верни мои съветници — каза Тезей, — трябва да ви съобщя една печална вест: баща ми умря! Видях го как се хвърли от скалата тъкмо когато корабът ми минаваше край нея. Извиках му, но не ме чу, помислил е, че съм загинал, и се хвърли в морето. Сега аз съм ваш цар!

Старейшините разтвориха прегръдките си.

— Царят е мъртъв! — извикаха всички в един глас. — Царят е мъртъв! Да живее царят!

И един по един започнаха да минават пред престола, покланяха се и поздравяваха новия цар.

Устроени бяха големи тържества, за да се отпразнува победата на Тезей и възкачването му на престола. Още от ранни зори на другия ден най-видните младежи и девойки на Атина се заизкачваха на Акропола, за да благодарят на богиня Атина.

Младежите, окичени с лаврови венци и яхнали великолепни коне, проправяха път, други пък теглеха с въже тлъсти волове за жертвоприношенията. Девойките носеха на гордо вдигнатите си глави кошници, пълни с цветя и плодове, други носеха гълъби или стомни с мляко и мед. А зад тях радостно вървеше народът.

Тезей беше отишъл рано-рано в храма на Атина горе на Акропола. Храмът беше много скромен, колони от червеникав камък и по средата — голяма бронзова статуя на Атина. Богинята закрилница на града държеше дълго копие в дясната си ръка и кръгъл щит в лявата, на щита беше нарисувана главата на Горгона. Очите й бяха от скъпоценни камъни и гледаха, големи и неподвижни, любимия й град.

Тезей стоеше сред колоните като бог. Лицето му беше сериозно и сковано. Когато младежите застанаха пред него, а девойките положиха даровете си на стъпалата на храма, Тезей вдигна ръка. Всички отправиха поглед към него и наостриха слух, за да чуят. Тезей отвори уста.

— Мъже атиняни — разнесе се тежкият му глас, — жени атинянки, добре съм ви заварил! Каквото сторих, сторих го с помощта на Атина, богинята на силата и мъдростта. Човекът не може да постигне нищо без силата, съчетана с мъдростта. Ако липсва силата, мъдростта остава бездейна и безплодна, ако липсва мъдростта, силата се превръща в разрушителна и груба. Богиня Атина, която съчетава тези две големи добродетели е наша богиня!

Позамълча. Народът слушаше крайно възрадван, просветяваше се умът му, за първи път осъзнаваше достойнството на богинята си и защо й се кланяше. За първи път осъзнаваше и достойнството на човека.

Тежкият глас отново се разнесе:

— Мъже и жени на Атина, празнувайте днес победата на човека над животното. Нека всеки от вас се почувствува в сърцето си като един Тезей, който убива в себе си животното, което го е измъчвало. Само така моята победа ще може да добие стойност, а вие ще можете да кажете, че сте станали свободни хора. И когато всички почувствувате свободата вътре във вас, тогава пак ще ви повикам някой друг ден, много скоро, и ще ви кажа какво искам от вас!

И след като изрече това, Тезей слезе от стъпалата на храма. Народът високо го приветствуваше при преминаването му и го изпроводи чак до двореца.

— Вървете — каза Тезей на тези, които го бяха последвали, — вървете, извършете жертвоприношенията си, празнувайте. Яжте и пийте, днес е радостен ден. А аз ще се затворя тук в двореца съвсем сам и ще работя. Трудни планове имам на ум и трябва много да ги премисля.

И след като каза това, влезе в двореца си съвсем сам.

Докато вървеше по големия коридор, Тезей мина край една стая и зърна в нея Крино и Хари, седнали на коленете на баща си ковача. Сред радостта от намирането на баща си те бяха забравили за миг своята царкиня Ариадна.

Тезей се спря и загледа с умиление трите скъпи за него същества. Ту Крино, ту Хари разправяха на баща си всичко, което бяха преживели — какво беше станало в критския дворец, как Тезей бе излязъл от Лабиринта, как се бяха качили на кораба…

Когато Тезей, без да го забележат, спря пред вратата и се заслуша, Крино тъкмо разказваше как бяха отвлекли царкинята и избухна в плач.

Тезей пристъпи, влезе в стаята.

Ковачът веднага скочи прав, Крино избърса сълзите си, а Хари вдигна глава и загледа с гордост героя.

— Доволни ли сте? — попита ги Тезей с усмивка.

— Да си жив и здрав, царю! — отвърна ковачът. — На теб дължим всичко!

— Скъпи мой съратнико — каза Тезей на ковача, — ела с мен. Напуснах празненството, защото исках да те повикам да помислим заедно. Без теб много трудно ще постигна целта си.

— На твоите заповеди съм, царю! — отговори ковачът. — С теб на живот и смърт!

— На живот! На живот! — възкликна Тезей. — Не говори за смърт. Ще дойде и тя, но нека първо завършим делото си!

После се обърна към Хари:

— Мили Хари — каза му той, — от днес те назначавам за мой адютант. До мен ще стоиш и при мирните съвещания, до мен и в боя. Приемаш ли?

Хари се наведе, взе ръката на Тезей.

— С теб на живот и смърт, царю! — повтори той думите на баща си.

Тезей погледна Крино.

— Ами Крино — каза той, — какво ще я правим Крино?

Крино се изчерви и сведе глава.

— Каквото наредиш, царю — промълви тя.

— Намислил съм нещо, но ще ти го кажа друг път.

Царят си спомни за Икар, любимия приятел на Хари.

„Той би бил най-добрият другар за Крино! — каза си Тезей. — Ще го доведа тук и ще ги оженя.“

Но не продума нищо. Само погали Крино по косата и се извърна към ковача:

— Да вървим да работим! — каза му той.