Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Στα παλάτια της Κνωσού, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,7 (× 7 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2011)
Разпознаване и начална корекция
Еми (2013)
Допълнителна корекция и форматиране
hrUssI (2013)

Издание:

Никос Казандзакис. В дворците на Кносос

Гръцка. Първо издание

ИК „Отечество“, София, 1990

Редактор: Добринка Савова-Габровска

Коректор: Невена Николова

История

  1. — Добавяне

LVII

— Хари!

Хари чу гласа на царкинята и се показа.

— На заповедите ти, царкиньо! — каза той.

— Чакаме те вече толкова време, за да ни дадеш съвет! Как спа?

— Като къпан! — отвърна Хари със смях.

— Слушай, Хари, уж открихме, но и не открихме по какъв начин да дойде тук князът от Атина, без да го видят пазачите му!

— Как хем открихте, хем не открихте?! Не ви разбирам.

— Ето, открихме, че трябва да напием стражите, но не открихме по какъв начин да ги напием!

И царкинята му разказа съня си и тълкуването, което му беше дала Крино.

Хари помисли известно време.

— Струва ми се, че открих! — каза той най-сетне. Двете девойки радостно плеснаха с ръце.

— Наистина ли?! — извикаха те. — Я кажи!

— Ще ми напълните една голяма стомна със старо вино. А ти, царкиньо, нареди да ти донесат тук в готварницата голяма тепсия с печено месо… А с останалото се наемам аз.

— Какво ще направиш?

— Много просто. Преди да занеса подноса на Тезей, ще занеса стомната и тепсията на двамата стражи и ще им кажа: „Царкинята ви поздравява и ви изпраща това вино и това печено да ядете и да пиете за нейно здраве. Днес има рожден ден!“.

— Великолепно! — възкликна царкинята.

— А сетне ще занеса подноса на Тезей и ще му разкрия нашия план. Когато видя, че стражите са се изтъркаляли на пода съвсем пияни, ще го поведа и ще го доведа тук. Това е всичко!

— Чудесно! — каза царкинята. — А сега върви пак в стаята на Крино, за да не те види някой тук. Поспи още, можеш, защото през нощта те чака бодърствуване.

Хари си тръгна доволен.

— И ти поспи, господарке — каза Крино. — Не си спала нощес и тази нощ и ти ще бодърствуваш.

— Как да спя, Крино? Все току мисля и премислям как да му помогна… Какво да му кажа, когато дойде довечера? Как да го напътя? Лабиринтът е като заплетено кълбо, криволичи насам-натам, навлезеш ли в него, объркваш се и се загубваш. Малцина знаят как да намерят верния път… Баща ми, Дедал, аз и няколко висши офицери… Никой друг! Как тогава да напътя Тезей?

— Ако отидеш с него… — обади се колебливо Крино.

— С него ли! И баща ми ще ме пусне, нали? Изключено!

— Тогава…

— Не знам… не знам… Но до довечера трябва да измисля начин.

Изтегна се на дивана, облегна се на възглавниците и впи поглед в тавана. „Трябва да измисля начин… трябва да измисля…“ — казваше си тя.

Крино седна долу на рогозката, взе кошничката си, извади от нея голямо кълбо син конец и започна да везе.

Мълчаха и двете. Всяка беше потънала в мислите си. Царкинята търсеше по какъв начин да напъти Тезей, та да не се загуби в Лабиринта, а мислите на Крино бяха далеч, при баща й, и се питаше дали някога ще го види отново.

Изведнъж през открехнатата врата се появи любимото черно котенце на Крино. Влезе с вирната опашка, зелените му очи блестяха.

— Писи! Писи! — прошепна съвсем тихо Крино и го повика при себе си.

Гальовното котенце изтича радостно, отърка се о ръката на Крино и започна да мърка от доволство.

Крино продължаваше да везе, а синият конец се размотаваше от дебелото кълбо.

Котето зърна кълбото, което мърдаше, хвърли се върху него и започна да си играе.

— Махай се! Махай се! — сопна се Крино и се помъчи да го пропъди.

Но котето беше вече сграбчило кълбото с ноктите си и започна да го хапе и да го размотава, после се отърколи сред конците, обърна се по гръб и захвана да си играе с омотаните си сред тях лапички.

Крино се ядоса, спусна се, хвана котето, престори се, че го бие и се зае внимателно да го измъква от мрежата, в която се бе заплело.

Ариадна се беше навела и гледаше усмихната.

— Как ще намериш края му сега, Крино! — каза й тя.

— Обърка ми кълбото като същински… Лабиринт! — каза със смях Крино.

Ариадна скочи радостно.

— Крино! — извика тя. — Крино!

Лицето й сияеше.

Крино се изправи разтревожена. Побърка ли се господарката й? Какво се е развикала така?

— Крино! — извика отново царкинята. — Открих! Ти изрече една дума и изведнъж в ума ми проблесна една идея! Вече знам как да напътя довечера Тезей, та да не се обърка в Лабиринта!

Крино гледаше господарката си със зяпнала уста.

— Господарке… — поде тя.

— Мислиш, че съм се побъркала ли? Съвсем не! Слушай, Крино, ето, ще му дам едно кълбо, ще завърже единия му край на входа на Лабиринта и ще държи другия край. След като убие звяра, ще хване отново конеца и ще се върне по него!

Крино остана смаяна.

— Колко просто било! — промълви тя. — Колко просто!

— Всички големи неща — отвърна царкинята със смях, — всички големи неща са прости!