Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Στα παλάτια της Κνωσού, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,7 (× 7 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2011)
Разпознаване и начална корекция
Еми (2013)
Допълнителна корекция и форматиране
hrUssI (2013)

Издание:

Никос Казандзакис. В дворците на Кносос

Гръцка. Първо издание

ИК „Отечество“, София, 1990

Редактор: Добринка Савова-Габровска

Коректор: Невена Николова

История

  1. — Добавяне

XVIII

Хари се спускаше бързо към морето. Беше много горещо, въздухът пареше. Широкият царски път от Кносос до пристанището беше обвит в облаци прах. Защото безкрайни върволици от натоварени коли с впрегнати в тях волове и коне се изкачваха и слизаха. Пренасяха всички блага на Крит на пристанището и всички блага от другите земи — от пристанището в прочутия царски дворец.

Крит беше господар на моретата. Не го беше грижа него за войски и крепости на сушата, градовете му бяха открити, не бяха оградени със стени, нямаха войници, за да ги пазят. Кой би дръзнал да ги нападне? Кой враг би могъл да се приближи до Крит? Навред околовръст го закриляше всемогъщият му флот.

Веднъж някакъв владетел от Сирия дошъл да се поклони на царя на Крит.

— Как намираш царството ми? — попитал го царят на Крит.

— Всичко си има, нищо не му липсва — отвърнал сирийският владетел с възхищение. — Очите ми никога не са виждали толкова богатства и такова величие, никога не съм виждал такъв прекрасен дворец, такъв ред и дисциплина. Всичко си има царството ти, всемогъщи царю, всичко! Само едно нещо му липсва!

— Какво? — попитал с любопитство царят.

— Не е защитено. Няма крепости. Обиколих целия Крит и никъде не видях високи стени и бойници.

Царят на Крит се засмял.

— Ами че царството ми — отвърнал той — е опасано със страшни крепости, не ги ли видя? Хиляди непристъпни крепости! Чудно как не си ги видял!

Сирийският владетел го погледнал изумено.

— Крепости ли? — рекъл. — Крепости ли? Ослепях ли, че не ги видях? Къде са!

— Ела да ти ги покажа — отвърнал му критският цар.

Заповядал да впрегнат в царската кола два бели бика.

— На пристанището! — наредил царят на коларя си.

През целия път царят не проронил дума, само гледал госта си и се усмихвал.

Като стигнали на пристанището, царят се изправил в колата, посочил с ръка.

— Погледни! — казал той на госта си. — Стани, хвърли един поглед. Какво виждаш?

dvama_tzare.png

Пристанището било пълно с кораби. Отвъд, в открито море, много кораби идели с издути платна, едни двумачтови, други тримачтови. А от пристанището пък други кораби заминавали, чували се кънтящите звуци на роговете и виковете на стражите горе на кулите.

— Какво виждаш? — отново попитал царят.

— Кораби, кораби, кораби! — отвърнал сирийският владетел.

— Е, ето това са моите крепости! — казал гордо царят. — Плуващи крепости, които се движат и отиват, където пожелаят, и тежко и горко на онзи враг, който ще дръзне да се приближи към бреговете на Крит!

Когато се върнали в двореца, царят отвел госта си в голямата тронна зала. Над трона имало едно дърво от червен корал, а отзад, вдлъбната в стената — релефна карта на Критското царство. Морето било изработено от сапфири, сушата — от смарагди, а критските градове и колонии — от червени рубини.

— Погледни! — казал царят на сирийския владетел. — Този продълговат остров, дето го виждаш и който прилича на кораб, е Крит. Навред околовръст е заобиколен от море. Този тук, големият рубин, е Кносос, столицата ми. Тези, по-малките рубини, са останалите градове: Фест, Амнис, Лато, Мохлос, Герапетро, Дрирос, Прес, Кидония и други. А извън Крит, по островите и далечните земи погледни! Навред — червени рубини, моите колонии! Всички носят едно и също име: „Минос“, в чест на моя праотец Минос.

Сирийският владетел блещел очи, стискал изумено къдравата си благоуханна брада.

— Каква богата, каква велика, каква всемогъща империя! — шепнел той.

Царят се надувал, като гледал възхищението на госта.

— Погледни — казвал му той и му сочел с пръст по картата, — погледни докъде стигат владенията ми! Най-напред до северните острови — Аморгос, Парос, Милос, Сифнос, Делос, навред… След това погледни колко са пръснати по земите на изток, в Азия, на запад, в Гърция, на север, в Тракия! А после, още по-далеч, там на запад, на края на света, на Иберийския полуостров!

Царят се засмял и добавил:

— Как можеш да имаш такава голяма империя, ако нямаш крепости? Всички тези морета, дето ги виждаш, ги браздят моите плуващи бързоходни крепости!