Никос Казандзакис
В дворците на Кносос (58)

LVIII

Щом се свечери и синкавият мрак се спусна в коридорите на двореца, нашият малък приятел, с бяла шапка и бяла престилка, се приближи до двамата стражи пред вратата на Тезей. В едната си ръка носеше тепсия с месо, а в другата — стомна със старо вино. Пристъпи усмихнат към пазачите.

— Добър вечер, юнаци! — поздрави ги той радушно.

— Какво искаш? Къде носиш тези неща?

— Кой като вас тази вечер! — продължи мнимият помощник-готвач. — Виждате ли тези неща?

— Разкарай се оттук! — тросна му се единият от стражите, нисък русоляв роб чужденец. — Разкарай се оттук и не ни тикай под носа печеното, че ще ни прималее! Носи го на господарите!

— Вие сте тази вечер господарите, момчета! — каза Хари и положи пред краката им тепсията и стомната. — Всички тези божи блага са за вас!

— Мери си приказките! — извикаха стражите и сграбчиха приятеля ни под мишниците. — Мери си приказките, да не ти опалим някоя! Такива шеги на нас не ни минават!

— За вас са, момчета, за вас! — извика Хари, като се престори на уплашен. — Изпраща ви ги нашата царкиня — да е жива и здрава дълги години! — да пиете за нейно здраве. Днес празнува рождения си ден и си спомни и за вас!

— Истина ли казваш? — възкликнаха стражите и лицата им светнаха от задоволство.

— Ето, вземете ги! — извика Хари. — Седнете на прага, никой няма да ви види! Оглозгайте агънцето, изпразнете стомната. Кажете: „За здравето на царкинята ни!“.

— За здравето на царкинята ни! — извика единият от стражите.

— И за твое здраве, момчето ми! — извика другият.

Хари се отдалечи тичешком, слезе отново в готварницата, взе приготвения за Тезей поднос и отново забърза нагоре.

Стражите се бяха разположили на пода и бяха вече почнали да си отчупват от печенето и да си пийват.

— Нося и за нещастния чужденец! — каза Хари. — Утре му е последният ден. Минотавърът ще го лапне на една хапка. Нека си похапне тогава клетият, та да отиде сит на онзи свят! Отворете вратата!

Стражите си избърсаха мустаците, изправиха се засмени и отвориха вратата. Хари влезе. Завари Тезей седнал умислен в един ъгъл.

— Добър вечер, княже! — каза му той. — Край на сиромашията! Какво си се замислил!

— Нямам настроение — отговори Тезей. — Не можах да измисля нищо. Само едно: да се вдигна среднощ, да заколя стражите и да дойда.

Хари поклати глава.

— И веднага бесило! — каза той. — Няма да се отървеш. Не измисли ли нещо друго?

— Нищо друго!

— Е, няма значение! Ние пък измислихме!

— Наистина ли? Казвай!

Хари набързо му разкри плана. Когато свърши, Тезей му стисна ръка.

— Ако убия звяра — каза той — и се спася, и се върна в царството си, ще те направя голям велможа в двореца си! Заслужаваш го!

— Да си жив и здрав, княже! — отвърна му Хари. — Но не бери грижа за мен. Родината ни да се освободи! За нея върша всичко! А сега трябва да си вървя! Стражите може да се усъмнят.

— На добър час! — каза Тезей. — В полунощ ще отворя вратата.

— Ще се скрия тук някъде в коридора и ще те отведа! — каза Хари, взе подноса и излезе.

Стражите ядяха вече здравата, току надигаха стомната и пиеха жадно от старото вино.

— Да ви е сладко момчета! Пийте, пийте без страх и ако искате, ще ви донеса още една стомна! Да е жива и здрава царкинята ни!

— За нейно здраве! — каза русият страж и надигна стомната.

— Хубаво ви преметнах! — измърмори Хари. — В полунощ ще бъдете мъртво пияни!

Двете девойки го очакваха.

— Всичко върви добре! — каза Хари, когато влезе. — Стражите скоро ще се озоват на седмото небе!

Часовете минаваха. От време на време Хари се промъкваше навън и наблюдаваше стражите. И се връщаше всеки път все по-зарадван.

— Направиха главите! Не могат вече да стоят прави!

Малко преди полунощ Хари се притули зад колона срещу вратата на Тезей. Двамата стражи сега се бяха изтегнали на плочите от двете страни на вратата и хъркаха.

„Сега ще чуе хъркането — помисли си Хари — и ще отвори вратата…“

Но изведнъж кръвта му се смръзна. От другия край на коридора под един светилник се появи Малис.

— Загубени сме! — прошепна Хари. — Ако мине оттук и види пияните стражи…

Като мълния му проблесна една мисъл.

Изскочи иззад колоната, нахлупи бялата си шапка, която все още носеше и започна да вика като тичаше към Малис.

— Пожар! Пожар!

Малис се спря изплашен.

— Какво каза, готвачо? — извика му той.

— Пожар! Пожар!

— Къде?

— Ей там, зад складовете!

— В складовете ли! — възкликна Малис, извърна се и хукна обратно.

В този миг Тезей отвори вратата. Видя, че стражите се търкалят безчувствени, затвори вратата, прекрачи ги и застана нерешително сред коридора.

Хари се върна запъхтян.

— Да вървим бързо! — каза му той и го сграбчи за ръката.

Преминаха бързо по коридора, изкачиха се по стълбата в женското отделение. Малко след това почукаха на вратата на царкинята. Ариадна седеше на дивана, загърната в теменужен шал, и го чакаше. Щом чу почукването, веднага стана.

Тезей се намираше пред нея. Наведе се, целуна й ръка.

— Добре съм те заварил, царкиньо! — каза й той.

— Добре си дошъл, княже на Атина! — отвърна с треперещ глас Ариадна.

— Не бива да губим време! — каза Хари. — Малис обикаля коридора. Хайде, по-бързо!

— Царкиньо — каза Тезей, — изпратих ти печата на твоя пръстен, защото имам нужда от теб.

— Знам това. И държа на думата си. Ще ти помогна да се спасиш!

— Благодаря ти царкиньо!

— Не ми благодари. И аз имам нужда от теб.

— Казвай. Каквото и да поискаш, ще го получиш.

— По-късно ще ти кажа. Когато убиеш звяра и излезеш от Лабиринта.

— Помогни ми да изляза, това искам от теб. А след това поискай каквото си щеш.

Ариадна се наведе, взе от кошничката на Крино едно голямо кълбо прежда.

— Вземи го! — каза тя. — В него е спасението!

Тезей погледна учудено кълбото.

— Какво да го правя? — попита той.

Ариадна се засмя, като видя учудването на княза.

— Завържи единия му край на входа на Лабиринта и размотавай кълбото, докато вървиш… — изрече ликуващо царкинята.

— Разбрах! — възкликна радостно Тезей. — Искам да целуна ръката, която ме спасява.

Царкинята му протегна ръката си.

Хари се появи отново. Беше угасил светилниците в коридора, за да не може никой да ги види в тъмнината.

— Бързо! — каза той.

Хвана Тезей за ръка.

— Да вървим! — подкани го той.

Тезей целуна признателно бялата ръчичка на царкинята.

— Добър успех! — пожела му Ариадна и го придружи до вратата. — Върни се победител!

— Ще се върна победител! — отвърна Тезей. — И тогава ми поискай каквото пожелаеш. Заклевам се, че ще изпълня каквото ми поискаш!

— На добър час! На добър час! — промълви Ариадна, а сърцето й биеше силно.

Двете сенки се промъкнаха в тъмнината, спуснаха се по стълбите, навлязоха в коридора. Тезей стисна развълнувано ръката на приятеля си, стражите все тъй хъркаха. Тезей ги прекрачи, отвори тихо вратата и влезе.

В този миг Малис се появи отново — връщаше се разгневен. Хари се скри зад колоната.

— Къде е онзи негодник готвачът, лъжецът? Ще го сграбча за гушата и ще го удуша! — викаше той и тичаше побеснял по коридора. — Ама кой е угасил светилниците тук? — изкрещя той. — Не виждам нищо!

Беше толкова ядосан, че не чу как стражите хъркаха блажено. Продължи да тича към готварницата, за да залови лъжеца.

Хари се отдели от колоната и потърка ликуващо ръце.

„Добре наредих всичко!“ — каза си той.

И се запромъква обратно към стаята на Крино.