Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Στα παλάτια της Κνωσού, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,7 (× 7 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2011)
Разпознаване и начална корекция
Еми (2013)
Допълнителна корекция и форматиране
hrUssI (2013)

Издание:

Никос Казандзакис. В дворците на Кносос

Гръцка. Първо издание

ИК „Отечество“, София, 1990

Редактор: Добринка Савова-Габровска

Коректор: Невена Николова

История

  1. — Добавяне

XXXIII

Капитанът си отиде, царят повика един от стражите.

— Синът на ковача, малкия Хари, да дойде веднага тук! И кажи на писаря да дойде с принадлежностите си! Аа, сега ги държа в ръцете си и двамата — измърмори старикът, като потри радостно длани. — Няма да се измъкнат!

След малко нашият малък приятел Хари слезе по четирите стъпала и влезе в тронната зала.

Царят се извърна и го видя. И се засмя злорадо.

— Приготви се! — каза му той.

— За къде? — запита изплашено Хари.

— За пътуване! Още тази нощ!

— За къде? — попита отново момчето с нарастваща уплаха.

— За където искам! Ще узнаеш, когато се качиш на кораба. Махай се!

Хари побърза да изчезне.

Появи се писарят. Беше нисък, слаб човечец, с дълги сиви коси, с източени пръсти. Носеше мек диск от восък и дървена кутия, пълна със странни букви — черти и кръгове, и малки къщички, и глави на животни.

— Готов ли си?

— Готов съм, царю!

— Седни до колоната. Извади буквите, пиши!

Писарят седна до кипарисовата колона и отвори кутията. Тя беше разделена на малки четириъгълници и във всеки от тях имаше по един от загадъчните знаци.

— Готов ли си? — отново запита царят.

— Готов съм! Слушам, царю!

— Пиши:

„До царя на Атина

Егей, мой слуга,

аз, царят на Крит

Минос Тридесет и трети,

Господар на сушата и на морето!“.

Писарят вземаше един по един дървените знаци и ги натискаше върху мекия восък. Думите излизаха леко изпъкнали, съвсем ясни. Образуваха кръг, после втори, вътрешен, по-малък.

— Написа ли го?

— Написах го, царю.

— Пиши:

„Аз, Царят на царете, ти заповядвам:

Напролет, когато ще дойдат седемте младежи и седемте девойки, за да ги изяде Минотавърът, изисквам сред младежите да бъде и твоят син Тезей! Казах!“

Писарят натискаше с изумителна бързина знаците върху восъка и пишеше. Цялата восъчна плоча се изпълни със знаци.

— Свърши ли?

— Свърших, царю.

— Дай да ударя в средата печата си!

Писарят се приближи, като държеше върху дланите си восъчния диск. Царят измъкна от средния си пръст големия си царски пръстен. Натисна го дълбоко във восъка и после полека го отлепи.

В средата на диска се появи релефно царският печат: един свиреп бик с големи вити рога, и между рогата му — една изправена двойна секира. И под краката на бика — един убит човек.