Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Στα παλάτια της Κνωσού, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,7 (× 7 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2011)
Разпознаване и начална корекция
Еми (2013)
Допълнителна корекция и форматиране
hrUssI (2013)

Издание:

Никос Казандзакис. В дворците на Кносос

Гръцка. Първо издание

ИК „Отечество“, София, 1990

Редактор: Добринка Савова-Габровска

Коректор: Невена Николова

История

  1. — Добавяне

LV

Не се мина много време и един помощник на готвача с бяла шапка и бяла престилка, с руса брадичка довтаса пред вратата, където беше затворен Тезей. Носеше голям поднос с разни ястия.

— Отворете! — каза той на стражите. — Нося храната.

— Добре — отвърнаха сърдито стражите. — Какво си се развикал? Заповядай!

Отвориха вратата и Хари влезе.

Стаята беше тъмна. Не гореше никакъв светилник. Той седеше в един ъгъл в мрака и размишляваше.

„Трябва да се видя с царкинята — казваше си той, — нужно е. Но как да я видя? Държат ме затворен тук. Да можех да се видя поне с Хари! Но как да дойде да ме види клетото дете! Кой ще го пусне?“

Тъкмо в този миг чу, че вратата се отвори. Тезей скочи прав.

— Кой е? — попита той.

— Яденето! — каза Хари, като се мъчеше да промени гласа си, за да го познае Тезей.

— Не искам да ям! — отвърна ядосано Тезей. — Върви да кажеш на твоя господар царя, че няма да ям, ако не ме пусне на свобода!

— Яденето! — повтори Хари със същия глас.

— Вземи си подноса и се махай! — извика Тезей. — Не чу ли какво ти заръчах? Върви веднага да го кажеш!

Тогава Хари прихна да се смее.

— Княже — каза той, — не ми се карай! Аз съм, Хари!

Тезей го сграбчи в прегръдките си.

— Хитрецо — извика той, — измами ме!

— Княже — произнесе с тих глас Хари, — нямаме време за приказки. Слушай, дадох восъчния отпечатък на царкинята и тя ме праща тук да ти кажа, че трябва да се видите. Напразно, каза, ще убиеш звяра, пак си загубен. Няма да можеш да излезеш от Лабиринта. Трябва тя да ти даде наставления. Това ми каза.

Тезей поклати глава.

— Но как ще мога да я видя? — каза той. — Как?

— Помисли тази нощ и утре. И ние също ще мислим. Утре вечер пак аз ще ти донеса ядене и тогава ще видим.

— Ей, ей, какво правиш толкова време вътре? — извикаха стражите и подадоха глави през вратата.

— Не можем да намерим светилника, за да го запалим! — извика Хари.

— Върви си, ние ще донесем светилник — отвърнаха стражите. — Хайде, разкарай се!

Хари си тръгна тичешком, понесъл празния поднос на главата си.

След десетина минути влезе в стаята на царкинята.

— Какво стана? — запитаха го с тревога и двете девойки. — Какво стана? Успя ли?

— Разбира се, че успях!

— Видя ли го?

— Видях го. Отначало не ме позна. „Върви си — каза ми той, — не искам да ям!“ Но после се разсмях и ме позна.

— Какво ти каза?

— И той иска да те види, царкиньо. Но как? Не знае. Каза, че ще помисли. Утре вечер ще ми каже.

— Разтревожен ли беше? — попита го царкинята.

— Не знам, тъмно беше, не го видях. Само по гласа му разбрах, че го е яд на царя.

— Сега върви да спиш, Хари — каза царкинята. — Сигурно си се уморил днес. А утре вечер отново ще вземеш подноса.

Хари пожела лека нощ и влезе в съседната стая на сестра си. Двете девойки отново останаха сами.

— Крино — каза царкинята, — ти можеш да гледаш на боб и да предвидиш какво ще се случи… Хайде, хвърли тази вечер боб, та да видим…

Крино стана, донесе пълна кесийка с боб, седна кръстато на рогозката и изпразни кесийката на земята. Върху рогозката се изсипаха тридесетина бели и черни зърна и няколко сини и зелени камъчета.

Приведена, Крино разглеждаше внимателно как се бяха пръснали зърната и как бяха разположени сините и зелените камъчета.

— Какво виждаш? — попита царкинята.

— Сините камъчета са морето — отвърна Крино, — зелените са сушата. Белите и черните зърна са дните и нощите на човека.

— И тъй! — запита нетърпеливо царкинята.

— Виждам път — изрече Крино, като докосваше с розовото си пръстче сините камъчета. — И много черни зърна около зелените камъчета.

— Какво ще рече това?

— Някаква голяма беда ще сполети двореца…

Царкинята се наведе, протегна ръка и бързо събра зърната и камъчетата.

— Сложи ги отново в кесийката — каза тя. — Всичко това е лъжа!

И след малко добави:

— Уморена съм. Приготви ми леглото, искам да спя. Дано Великата Богиня да ни даде в сънищата ни някой добър съвет!