Никос Казандзакис
В дворците на Кносос (27)

XXVII

След няколко дни Хари беше вече станал от леглото и ходеше. При всяка стъпка чувствуваше още болки, но беше доволен, защото се беше показал смел в този труден час в живота му.

Удряха го жестоките стражи с бичовете си, тялото на клетото дете беше цялото в синини и рани, кръвта течеше, но Хари стискаше здраво зъби, за да не извика.

„Срамота е — казваше си той, — голям позор е да покажа, че ме боли, и да почна да плача. Трябва да бъда мъж!“

Помнеше думите, които му беше казал веднъж баща му.

„Стойността на човека, дете мое, проличава в труден час!“ И сега Хари се радваше, че беше издържал мъжки един толкова тежък час.

Привечер излизаше да се поразходи с приятеля си Икар. Вървяха край реката или слизаха на пристанището и се любуваха на корабите, които пристигаха от далечни страни или вдигаха платната си и заминаваха.

— Кога ще заминем и ние! Кога ще заминем! — казваха си двете деца и гледаха как корабите изчезваха в далечината отвъд хоризонта.

Веднъж Кафисос, вуйчото на Хари, седеше в една пристанищна кръчма и ядеше и пиеше с един свой стар приятел, капитан Цекурас. Този капитан се готвеше да замине рано-рано на другия ден и Кафисос го гощаваше за добър път.

Бяха пили доста вино и бяха в настроение. Кафисос беше доловил нещо подозрително в думите му — като че ли царят го пращаше с някаква специална задача… Уж да открие някого, който бил избягал тайно от двореца. Ала кого? От предъвканите думи на капитана Кафисос не можа да разбере.

„Да не би царят да го изпраща да открие ковача, бащата на Хари? Трябва да разбера това. Трябва да накарам капитана да проговори… Но как? Капитанът обича винцето, така че най-добрият начин е да го напия. И тогава, докато е замаян, ще разкрие всичко…“

И затова го угощаваше тази вечер, пълнеше му непрекъснато чашата с вино, за да изпадне в настроение, да му се развърже езикът и да изтърве някоя и друга дума.

Кафисос вдигна чашата си.

„Сега ще му кажа някои думи, дето ще го раздразнят — помисли си той, — ще го ръчна по честолюбието му. Може и да се ядоса, но в яда си може да разкрие тайната, която искам да узная. И тъй, напред!“

Вдигна Кафисос пълната чаша и каза:

— На добър път, капитан Цекурас! Надявам се скоро да се видим отново! Понеже, види се, пътуването ти не може да е много голямо, корабчето ти е малко и няма да издържи в големите морета!…

Капитанът подскочи на столчето си, сякаш внезапно го бяха боднали с игла. Смръщи сърдито вежди.

— Много се лъжеш, капитан Кафисос! — произнесе той с дрезгав глас. — Корабът ми не е чак толкова дребничък, както си мислиш!

Усмихна се доволен.

— Отивам далеч, много далеч! — продължи той. — Какво ме гледаш така? Не вярваш ли? Мислиш, че приказвам големи думи, ей тъй, само за да се хваля ли? Капитан Цекурас, приятелю, не се бои от морето!

— Не исках да те обидя, прославени капитане! — отвърна хитрият Кафисос. — Кой не познава юначеството на капитан Цекурас! Аз казах само за корабчето ти. Струва ми се, че няма да издържи на големи пътувания. Най-много да стигне до Милос. Ала по-нататък?

Капитан Цекурас удари с юмрук по масата.

— До Милос ли? — извика сърдито той. — До Милос ли?

Сниши глас.

— Знаеш ли къде отивам, приятелю?

— Не! — отговори Кафисос и приближи столчето си до столчето на приятеля си. Чувствуваше, че вече е дошъл мигът, когато щеше да узнае тайната.

Капитан Цекурас изпразни чашата си.

— Ами че откъде ще знаеш, горкичкият ми! — каза той надменно. — А пък ако знаеш защо заминавам!

Кафисос се засмя подигравателно.

— Само не ми казвай, разбира се, че отиваш с някаква специална задача!

Сега капитан Цекурас стана червен като рак от яд.

— Виждам, че не ти хващам нещо око, капитан Кафисос! — каза той. — Слушай тогава, за да знаеш какво ще рече капитан Цекурас…

Огледа наоколо, да не би да го чуе някой. Кафисос му напълни отново чашата. Приближи се още повече към него.

— Сега да не вземеш да ми кажеш, че царят те праща… — каза присмехулно Кафисос.

— Е, добре! Да, царят ме праща…

Очите на капитан Цекурас горяха. Не можеше повече да гледа как приятелят му говори някак пренебрежително. Ще му каже тогава защо заминава и кой го праща, за да се научи отсега нататък да го уважава.

Кафисос се престори на смаян. Седеше със зяпнала уста.

— Царят… царят… Сам той… те праща! — заекваше той.

Капитан Цекурас потупа покровителствено приятеля си по рамото.

— Даваш ли ми дума — изрече той, — не няма да кажеш никому нищо?

— Толкова страшна ли е значи тайната ти? — попита Кафисос, без да даде дума, че ще запази тайната. — Толкова ли е страшна?

— Разбира се! — отвърна капитан Цекурас. — Слушай: отивам да открия един голям човек, един царски син, да го сграбча за косата и да го докарам тук, в двореца!

— Какво приказваш, капитане! — извика Кафисос. — Царски син! Такова доверие ли ти има царят? По кого ти обади всичко това?

— По кого ли?

Капитан Цекурас не можеше повече да се сдържи.

— По кого ли? — повтори той. — Повика ме самият цар, да, да, не блещи така очи, повика ме сам той и ми каза: „Е, капитан Цекурас, имам ти доверие на теб, направи ми една услуга, която ще поискам от теб!“.

Капитан Цекурас погледна Кафисос горделиво. Покашля се, поглади дългите си черни коси и се засмя.

— Е, как ти се вижда това? — попита той. — Ще обиколя навред цялото море, от Египет чак до Тракия, и не за да пренасям стоки, както прави твоя милост, от Родос и от Кипър, а с голяма цел: да заловя царски синове!

Кафисос отново напълни чашите.

— За твое здраве, капитан Цекурас! — каза той. — Ти си, виждам, много важна личност.

Помълча за миг, усмихна се хитро и изрече:

— Само че аз знаех всичко това!

— Знаеш ли го? — извика капитан Цекурас и скочи от столчето, на което седеше.

— Какво рипваш такъв? — каза Кафисос и се засмя. — Знаех го, приятелю, още отпреди доста дни…

— Ама това е държавна тайна!…

— Пуф! — изпуфка пренебрежително Кафисос. — Ами че аз знам още повече неща, които твоя милост, разбира се, не знае…

Капитан Цекурас опули очи.

— Да, да, още повече! — повтори Кафисос. — Но, изглежда, че царят не ти ги е доверил.

— На мен ли? — извика засегнат Цекурас. — На мен ли не ги е доверил? Ама, моля ти се, за кого ме вземаш ти мен?

— Какво да ти кажа, приятелю?… Аз много те уважавам, но, изглежда, че царят… Щом като не ти е доверил цялата тайна…

— Е, добре, довери ми я! — изръмжа капитан Цекурас, като вдигна високо глава. — Довери ми я! Но се заклех да не я кажа на никого!

Кафисос се засмя иронично.

— Казваш, че уж си се заклел да не казваш нищо и така се отърваваш… Ако някой нахалник те попита: „Каква е тази тайна?“, ти ще му отговориш с важен вид: „Е, приятелю, заклел съм се!“. И така се измъкваш!

— На мен ли ги казваш тези неща? — възкликна капитан Цекурас, на когото малко му трябваше да почне кавга. — И за да ти докажа, че и аз знам цялата тайна, слушай тогава! Няма значение, че съм се заклел, щом я знаеш и ти!

— Ами разбира се, че я знам! — отвърна Кафисос. — И съм любопитен да видя дали и ти…

Капитан Цекурас отново се огледа, сниши глас.

— Дай си ухото насам! — каза той на приятеля си.

Кафисос се наведе.

— И тъй? И тъй? — попита той.

— И тъй, отивам да открия и ковача, дето избяга скришом от двореца! Избяга с царския син, за когото ти казаха… Но царят заповяда никой да не научи за това, за да не би народът да се изплаши. Може да се намерят някои доброжелатели, които да кажат, че уж чужди царе са ни задигнали ковача, за да се научат и те да изработват железни оръжия… И да ни нападнат… И тогава царството ни ще бъде в опасност… Разбра ли? Това е тайната!

Кафисос се присегна и стисна ръката на наивния си приятел.

— Браво, капитан Цекурас! — каза той. — Виждам, че царят наистина те зачита и ти е доверил всичко! Нека изпием тогава тази последна чаша за твое здраве!

Кафисос напълни чашите, взе своята и я вдигна високо.

— Пия за твое здраве, капитан Цекурас! — произнесе той с тържествен глас. — Радвам се да видя, че царят — да е жив и здрав много години! — е признал големите ти качества и ти е доверил държавните тайни. И тъй, успешно да завършиш мисията си и да се завърнеш с двамата големи врагове на отечеството ни, вързани в трюма ти!

— Благодаря ти, добри ми приятелю! — отвърна развълнувано капитан Цекурас. — Добра среща!

Кафисос нямаше какво повече да узнае, затова се изправи и се сбогува с приятеля си.

— Добър успех, капитан Цекурас! — каза му той. — Великата Богиня, която закриля Крит, да бъде ден и нощ с теб!