Никос Казандзакис
В дворците на Кносос (6)

VI

Тогава царската дъщеря се обърна към младежа:

— Узнах това, което исках да узная — каза тя.

— Какво?

— Че не си търговец от Кипър, че не си млад благородник от Сицилия.

— А какъв съм тогава? — попита подигравателно младежът.

Ариадна постави пръст върху устните си.

— Мълчи — произнесе тя тихо. — В този дворец и стените имат уши.

— Нямам какво да крия! — отвърна младежът гордо.

Ариадна поклати глава.

— Всичко трябва да криеш — каза тя. — Иначе си загубен!

Помълча за миг, погледна отново през отворения прозорец. Слънцето беше почнало да клони към залез. Юхтас, планината, беше станала розова, полето се изпълни със сенки. Дворцовите слуги в далечината още пренасяха като мравки чувалите с жито на раменете си и вървяха един след друг към двореца. Два бели гълъба литнаха и кацнаха върху големите свещени рога, които се издигаха над олтара на двора.

— Свечерява се вече — произнесе царкинята с тъжен глас. — Трябва да се преоблека, да приготвя свещените змии и да танцуваме със сестра ми, когато изгрее луната…

Сякаш говореше на себе си. Гледаше през прозореца спускащата се вечер.

Младежът я следеше крадешком, неспокоен. Да не би пък наистина да е отгатнала кой беше? И ако беше открила, щеше ли да го предаде? Само една дума да изречеше, и беше загубен!

„Животът ми е в нейните ръце — помисли си той. — Съдбата на родината ми е в нейните ръце. Какво ли ще стори?“

За миг му мина през ума да падне в нозете й и да я помоли. Но гордостта му не прие това.

„Да става каквото ще! — каза си той. — Няма да се унизя!“

Царкинята се извърна. Изгледа продължително младежа и очите й потъмняха.

— Ще си заминеш ли? — отново го попита тя, а гласът й беше изпълнен с молба.

— Не — отвърна младежът със спокоен решителен глас.

— Тезей — произнесе царкинята, като наблягаше на всяка сричка, — рискуваш живота си!

Младежът вдигна рязко глава. Изгледа я изумено. Девойката се усмихна.

— Виждаш ли, отгатнах кой си! Още от първия миг разбрах това. Ти си царският син от Атина, дошъл си тук, за да огледаш двореца ни, да узнаеш тайните ни и когато дойдеш през пролетта с другите младежи, да знаеш по какъв начин да убиеш Минотавъра. Не е ли така? Кажи! Не е ли така?

— Така е — отвърна спокойно Тезей.

— И тогава? Няма ли да ме попиташ нещо? Сега ти позволявам това, щом като и ти си царски син. Искаш ли да ме попиташ нещо?

— Искам.

— Казвай!

— Какво възнамеряваш да направиш? Сега, когато знаеш кой съм, какво възнамеряваш да направиш?

Ариадна не отвърна нищо. Стана, пристъпи две крачки из стаята. Погледна отново през прозореца. Робите бяха започнали да украсяват двора с миртови и лаврови клонки. Окачваха големи червени панделки на двойните секири.

Малис стоеше сред двора и даваше нареждания с груб сърдит глас. От време на време хвърляше бегъл поглед към прозореца на царкинята. Сякаш беше заподозрял, че омразният чужденец се намираше в стаята й.

Тезей попита отново спокойно:

— Какво възнамеряваш да направиш?

— Много неща — отвърна царкинята с глух глас. — Много неща мога да направя. Не съм решила още. Не бързай.

Наведе се, помириса лилиите. Отиде в един от ъглите, където, скрита във вдлъбнатина на стената, имаше малка статуетка от слонова кост на някаква богиня. Облечена беше в странна надиплена фуста, горната половина на тялото й беше гола, а около ръцете й се бяха омотали две черни змии.

Царкинята дълго гледа статуетката, безмълвно, сякаш се молеше. Тезей наблюдаваше девойката спокоен, решителен.

„Каквото и решение да вземе — мислеше си той, — готов съм!“

Най-сетне девойката се извърна към Тезей, вдигна ръка, извади от средния си пръст големия златен пръстен и го подаде на младежа.

— Вземи този пръстен — каза му тя. — Огледай го.

Младежът взе пръстена, приближи се до прозореца. Вдигна го към светлината и се взря в него — в средата му беше издълбана някаква богиня с голи гърди, която държеше изпънат лък. От двете й страни имаше два изправени лъва с вирнати извити опашки, а отстрани — един мъж вдигнал ужасено ръце, сякаш се молеше.

— Видях — каза Тезей и й подаде обратно пръстена.

Ала Ариадна го спря с ръка.

— Задръж го — каза тя. — Подарявам ти го. Когато изпаднеш в беда, удари печата му върху парче восък и ми го изпрати. В каквато и опасност да се намираш, ще ти помогна.

Младежът тъкмо се готвеше да й благодари, но не свари. Вратата се отвори неочаквано и малкият Хари се появи целият пребледнял.

— Малис! — прошепна той. — Малис иде!

— Бягай! — каза царкинята на младежа.

Тезей се втурна към вратата.

— Не оттук! — извика царкинята и го сграбчи за ръката. — Крино!

Крино се появи отново.

— През тайната врата! — произнесе царкинята и посочи Тезей на Крино.

И двамата изчезнаха зад завесата.

В този миг на прага се появи Малис. Хвърли бърз поглед из цялата стая, прехапа ядно устни.

„Изплъзна ми се…“ — помисли си той.

Приведе се и се поклони на царкинята.

— Какво има, скъпи Малис? — попита Ариадна с ласкав глас.

— Царкиньо — каза началникът на дворцовата стража, — време е да се приготвиш. Луната скоро ще изгрее.

— Помолих се на Великата Богиня — отвърна царкинята, като посочи статуетката от слонова кост в ъгъла. — Готова съм.