Луи Жаколио
Загубени в океана (9)

Глава IX

Едва банкерът и неговата съпруга излязоха от малкия салон, и двете половини на тежката завеса се отвориха. Оттам се показаха двама души, мълчаливи и бледи, сякаш току-що бяха извършили престъпление.

Албер и главният деловодител на баща му, Жюл Сеген, се бяха вмъкнали в този салон съвсем не с намерението да подслушват, но бяха изненадани от домакините на тържеството и без да успеят да разменят и една дума, едва успяха да се скрият зад спуснатите завеси на прозореца.

Наистина банкерът и жена му дори не подозираха, че не са сами, но и младежите не бяха предполагали, че ще станат неволни свидетели на техния разговор.

Когато семейството с тридесетгодишен брак излезе, неволните шпиони напуснаха скривалището си. По лицето на Жюл Сеген все още личеше уплахата, която бе причинена от внезапната поява на домакините.

Албер, усвоил от хората, с които дружеше, навика да гледа несериозно на всичко, пръв наруши мълчанието:

— Пфу, дявол да го вземе, едва не се задуших в тази клетка! Почтеният ми баща можеше да ни спаси по два начина или да отвори вратата на нашия затвор, или да си излезе. Той избра второто и толкова по-добре — и за него, и за нас. Представяте ли си физиономията на виновника за моя живот, ако беше отгърнал завесата! Тогава щеше да се получи диалогът от оня виц, в който бяха открили един господин в гардероба в два часа през нощта. Попитали го: „Какво правите тук?“, а той отговорил „Разхождам се!“ Но защо сте толкова мрачен? Да не се изплашихте?

— Не, но си мисля…

— Какво?

— Сега ще разбереш…

— Как намираш идеята на баща ми да омъжи Стефани за Едмон?

— Точно за това исках да поговоря с тебе. Но по-напред ми кажи защо ме доведе тук?

Този въпрос изведнъж направи Албер сериозен и неспокоен, какъвто беше влязъл в салона.

— Виждаш ли — каза той, — искам да те помоля за една услуга.

— Ако е възможна — отговори Сеген, — знаеш, че винаги можеш да разчиташ на мен.

— Свързана е с твоята специалност, тоест с пари. Кажи ми как си уреждат вашите клиенти кредитите, които получават от вас?

— Много просто — като правят баланс в края на всеки месец.

— Отговорът ти не ми е много ясен! Както и да е, но ми се струва, че бих пропаднал, ако че ми помогнеш. Няма да ми остане нищо друго, освен да си пръсна черепа или да избягам в Америка, за да се спася от гнева на баща ми!

— В какво се състои проблемът?

— Миналия месец се увлякох по една опасна игра…

— И загуби?

— Точно така!

— Колко?

— Страх ме е да кажа!

— Не ставай дете, казвай!

— Половин милион!

— Дяволите да го вземат, ти доста си напреднал! И това се случи миналия месец, така ли? Как се разплати?

— Преведох тези петстотин хиляди франка по сметката на баща ми, разписани от Мистенфено или Баландер, ако не се лъжа.

— Така, но по този превод, братко, няма да се изплати нито сантим и подписите на Мистенфено или Баландер ще бъдат оспорени!

— Изглежда, че не разбираш какво искам да ти кажа.

— Говори по-ясно и ще те разбера.

— Вашата банка би ли отказала да плати искания, подписани освен от Баландер и от…

— Твоя баща? Нещастнико! Сега разбирам: фалшифицирал си неговия подпис!

— Да! — потвърди Албер с усмивка на облекчение, след което продължи. — Ти си ужасно бавен в догадките! Сега, като знаеш всичко, кажи ми направо можеш ли да ме спасиш? Ако го направиш, ще ти бъда вечно признателен, а ако не, зная какво да правя.

— Вярвам, че ще успееш! Само ми дай време, за да помисля. Работата трябва да се нареди така, че този превод да не дойде при нас, иначе всички бюра ще писнат и веднага ще предупредят баща ти. Кога е срокът на изплащането?

— Утре.

— И ми казваш за това едва днес! От кого получи пари?

— От „Соларио Теста и син.“

— Да ги вземе дяволът тези евреи! Невъзможно е да се уреди въпросът с тях! Бъди сигурен, че са изпратили документа за проверка във френската банка и баща ти, който е един от видните и членове, всяка минута може да бъде известен за случая. Ужасно! Разбери, че е цяло събитие да имаш в портфейла си подписа на твоя баща! И ако досега не са му казали нищо, това означава, че се съмняват в нещо и изчакват, за да видят дали ще бъде изплатен този документ!

— Кажи според тебе какво може да се случи?

— О, много е просто: ако се поиска изплащане, баща ти веднага ще го уреди. След това ще отиде при Соларио Теста, за да узнае кой е издал полицата, и тогава ще те притисне до стената, защото той не се шегува с паричните операции. За него ня ма по-лошо нещо от това, което си направил. По-скоро би ти простил едно убийство, отколкото фалшификация!

— Но какво, за бога, да направя?

— Да бъдеш в банката преди осем часа сутринта с половин милион франка в джоба. Тогава баща ти няма да узнае нищо и всичко ще бъде забравено.

— Но откъде да го взема този половин милион?

— Ето как може да се уреди това Ще вземеш готовото си искане за изплащане и към подписа „Прево Лемер“ ще прибавиш „син“. Тогава няма да стане и дума за фалшификация и ако баща ги те попита за това, ще си признаеш откровено, че си претърпял голяма загуба, която твои приятели са изплатили, и занапред ще бъдеш по-внимателен С една дума, баща ти ще те освободи от дълга и всичко ще се размине с едно мъмрене, без да се разбере, че се е готвела фалшификация.

— Всичко това звучи добре — забеляза с въздишка Албер, — но щеше да бъде по-добре, ако се намерят тези петстотин хиляди И трябва да се намерят още днес! Разчитах да ги заема от твоята каса Може да ти ги изплатя на части, като взе-ма пари от майка ми, на която бих признал загубата си, и използвам своите петдесет хиляди франка, които получавам всеки месец от баща ми?

— Това е невъзможно, защото аз нямам достъп до касата в нашата банка. Трябва да ги поискам от Едмон Бартес, който завежда касата и извършва всички плащания. За него ще бъде дребна работа да ти даде аванс от петстотин хиляди франка, за които никой няма да узнае.

— Съмнявам се, че ще ми услужи.

— Ти знаеш само да се съмняваш Ако аз бях на негово място, веднага щях да ти дам парите.

— Е, добре, ще се надявам на Бартес!

— Има и още едно средство.

— Какво, е то? Ти ми вдъхваш все повече надежда! — извика радостно Албер.

— Преди да ти го кажа, ще трябва най-напред да ти разкрия моите планове! Но първо ще ми обещаеш, че ще участваш активно в тях! Без това нито ти ще успееш да се спасиш, нито аз ще постигна целта си.

— Дявол да го вземе, прекалено си красноречив, не мога да ти откажа тази клетва! Изцяло съм на твоите услуги, още повече че, ако не ме спасиш, утехата ми ще бъде куршумът!

— Е, слушай тогава! — започна Сеген с неприятна усмивка, която не обещаваше нищо добро. — Ти беше случаен свидетел на колебанията на баща ти при избора на зет между Бартес и мене и в крайна сметка благодарение на майка ти предпочитанията му се спряха на моя съперник.

— Твоя съперник?

— Да, защото аз обичам сестра ти!

— Така ли? Никога не си ми говорил за това!

— То не е важно нито за тебе, нито за мене. Важното е планът ми да се осъществи докрай.

— А аз си мислех, че те привличат само паричните операции на банкерската къща „Прево Лемер“!

— Може и така да е, но да не губим време. Ти ще ми помогнеш да променя решението на твоя баща!

— Приятелю, ти знаеш, че нямам никакво влияние върху него. Още при първите ми думи така ще ме скастри, че ще загубя веднага дар слово!

— Това би било много жалко! Но знай, че спасявайки себе си, ти осъществяваш и моя проект.

— Говори по-ясно, защото, честна дума, нищо не разбирам от всичко това!

— Като начало ще трябва да изоставим всякакви предразсъдъци и скрупули.

— Съгласен! Те прилягат повече на глупаците!

— Тогава да пристъпим незабавно към работа. Най-просто казано, трябва да вземем сумата, която ти е нужна, от касата на Бартес. Утре през целия ден тя ще бъде отворена за обичайните плащания на петнадесето число, а вечерта, изготвяйки баланса, той ще установи изчезването на сумата.

— Но тогава баща ми ще арестува Бартес като крадец!

— Нищо подобно! Ще обяснят липсата като грешка в пресмятането или с това, че някой получател, да речем — от Индокитай, е забравил да изпрати авансовите си разписки Ще започнат справки, които ще продължат с месеци, и в края на краищата ще дойдат до заключение, не много изгодно за главния касиер, което ще застави баща ти да промени мнението си за него. Тъкмо това ми трябва!

— Добре, но как ще се вземат тези пари от касата?

— Аз ще се погрижа за това, но при едно условие.

— Какво?

— Ти ще влезеш в квартирата на Бартес и ще вземеш връзката с ключовете, между които и този от касата.

— Би било много непредпазливо от негова страна да оставя ключовете си в квартирата, след като него го няма там!

— Не е непредпазливо, защото ключът от касата не се различава от другите и за да го откриеш, трябва да знаеш някои особени белези, които познава само Бартес. От известно време обаче ги знам и аз. Веднъж беше забравил описа на тези знаци върху бюрото си и аз се възползвах от неговата немарливост, като тайно ги преписах.

— Много добре, но къде ще намеря ключовете, когато вляза в квартирата му?

— Запомни всичко, което ще ти кажа, и бъди пъргав като котка! Щом влезеш в антрето, ще видиш вляво врата. Отвори я и ще се намериш в малка стая. На дясната стена виси старо палто. Под него на особен пирон е окачена връзката с ключове.

— По дяволите, ти знаеш всички секрети в този дом! Как надуши всичко това?

— Моя работа, братко… Сега тръгвай към квартирата на Бартес, а аз отивам в танцувалната зала, за да го задържа по-дълго време Когато ми донесеш ключовете, ще отскоча до касата.

— А ако квартирата на Бартес е заключена или ме види портиерът?

— Погрижил съм се и за това. Ето ти ключа от секретния му вход от лявата страна на къщата, където ще видиш малка стълбичка Дръпни смело вратата и ще видиш другата, за която ти говорих, че води към антрето. Никой няма да ти пречи, но ти повтарям, че трябва да си пъргав като котка!

— А как ще действаш с касата? Ако те завари някой?

— Никой няма да ме завари. На кого ще дойде наум да проверява бюрото по това време! Както видя, всички са на бала. Само аз ще липсвам за известно време, но мога да се извиня, че но обичам да танцувам и имам спешна работа. Случвало се с да работя по цели нощи, когато предстои да замине пощенският параход към Изтока. И така, ако си съгласен — напред!

— Почти съм готов да тръгна, само че, виждаш ли…

— Ти винаги говориш с „почти“, „само че“… В такъв случай си остани със здраве! Спасявай се, както намериш за добре!

Сеген тръгна към изхода.

— Жюл — извика Албер, — не си отивай, моля те, не ме изоставяй!

— Да или не? — попита деловодителят, като се спря на средата на помещението. — Аз поемам главния риск, а ти се страхуваш. Кажи веднага, защото после ще бъде късно и утре твоят документ ще стане известен на всички!

— Съгласен съм, съгласен съм! С всичко! Тръгвам веднага за ключовете! — реши се най-после Албер.

— Постъпваш умно! — одобри Сеген. — А сега на работа!

Двамата отново влязоха в салона и се смесиха с тълпата, която ги поздравяваше. Сеген се спря при Бартес и завърза лицемерен разговор, а Ал-бер незабелязано изчезна от салона. След по-малко от четвърт час той отново се появи и скришом подаде нещо на своя приятел. Затова пък отсъствието на Сеген, който също скоро след това напусна танцувалната зала и отсъства около час, причини инфарктни изживявания на Албер, които той с мъка скриваше от околните. Все му се струваше, че Сеген вече е заловен да бърка в касата и все-ки момент ще дойдат да арестуват и него, защото са узнали как се е сдобил с ключовете неговият приятел. Най-после видя съучастника си да влиза в салона съвсем спокойно и с два великолепни букета от бели рози, аранжирани с камелии и теменуги. Той се приближи и поднесе този подарък на госпожа Лемер.

Това беше толкова галантно и на място, че дори Жюл Прево не можа да скрие възторга си:

— О, това е хубаво, много хубаво! — възкликна той, обърнат към всички около него и те се съгласиха.

— Какво стана? — попита своя съучастник Албер, когато се дръпнаха малко встрани.

— Всичко мина добре — отговори Сеген. — Иди в стаята си и ще намериш това, което очакваш, под дюшека на леглото си. Предполагам, ти е ясно, че не можех да вляза тук с такава връзка банкноти!

— Много се забави там!

— Нима може за една минута да се свърши такава работа?! Замъкът доста ми се опря и за момент бях готов да се откажа от всичко. Забелязаха ли моето отсъствие?

— Не, за щастие! Идеята ти за букетите беше страхотна!

— Да, и аз усетих, че добре се получи. Но да излезем оттук, имаме още да си говорим.

— Ами ключовете? — сети се Албер.

— Те са на мястото си, бъди спокоен!