Луи Жаколио
Загубени в океана (44)

Глава XVIII

Честите разговори с Порник за тайнствената цел на пътуването насочиха Ланжле към мисълта, да узнае от Гроляр намеренията му. Той знаеше как да се държи с полицая, за да го предразположи към откровеност. Престана да общува с него, отговаряше само с да или не и изобщо проявяваше недоволство. Преднамерено го отбягваше и демонстрираше нежеланието си да бъде в неговата компания. Така минаха часовете след разговора с Порник и целият следващ ден, а вечерта не пожела „лека нощ“ на своя „патрон“, оттегляйки се в каютата си.

За Гроляр това беше много. Той беше привързан към Ланжле така, като по-слабите натури се привързват към по-силните, на които могат да разчитат при опасност. Затова необяснимото поведение на парижанина го обиждаше. Той реши на всяка цена да разговаря с него. Като видя вратата на каютата отворена, влезе и завари своя придружител на леглото.

— Какво значи това, защо избягваш да говориш с мен? — попита той Ланжле.

— Аз ли? Заблуждавате се — отвърна той с известна доза безсрамие.

— Именно ти, неблагодарнико! Едва отваряш уста, за да ме поздравиш сутрин и не се сбогуваш вечер. През целия ден не ми каза нито една дума, макар че съм толкова внимателен с теб.

— Не ми е нужно Вашето внимание, щом ми нямате доверие.

— Какво? Да ти нямам доверие! Аз, който те посветих във всичките тайни на моята мисия?! Аз, който гледам на теб като на самия себе си?

— Да, хубави са Вашите тайни, известни на всички. И последният моряк на „Бдителни“ знаеше това, което знам и аз. „Сещай се, ако можеш“ — това е откровеността и доверието на маркиз дьо Сен Фюрси! Обяснимо е — аз съм само войник от морската пехота, избягал затворник, за какво съм Ви? Вече нямате нужда от мен.

— Млъкни, нещастнико! Ти ме обиждаш, наскърбяваш ме като говориш така! Та аз те обичам като свой син, не разбираш ли?

— Оставете Вашата любов! От днес Вие можете да я запазите за себе си или да потърсите друг по-достоен човек от мен.

— Странно, наистина! — извика Гроляр, без да разбира нищо.

— Кажи ми най-после, с какво съм се провинил пред теб, за да поправя злото, което уж съм сторил?

— Не си струва труда — отвърна сухо Ланжле.

— Нима?

— Аз съм твърде нищожен, незначителен за Вас.

— Пак продължаваш, както преди?

— Може би.

— Казвай направо! Не ме измъчвай!

— Вие искате да знаете какво ме обижда? — попита отново парижанинът с мек тон.

— Непременно!

— Ето каква е работата. Вчера сутринта Порник ми каза…

— Пак този човек! Аз мисля, че може и без него.

— Е, ако Вие ме прекъсвате…

— Не, не, говори! Повече няма да кажа нито дума, уверявам те! — побърза да се поправи детективът, страхувайки се, че придружителят му ще се разсърди окончателно.

— И така, вчера сутринта Порник между другото ми каза: „Аз съм натоварен с тайна задача. Водя един посланик със секретна мисия, за която ти трябва да знаеш нещо повече от мен в твоята сегашна роля.“ Когато го погледнах учудено, без да разбирам нищо от неговите загадъчни думи, той се засмя и продължи: „Ах, ти дяволе! Защо си тук на тази яхта, ако нищо не знаеш и не изпълняваш някаква задача? Простено е, ако ние от екипажа на кораба не знаем къде и защо ни пращат, излишно е да ни информират, но ти да си в неведение — това не е за вярване! Защо си тук? За компания или за услуги на маркиз дьо Сен Фюрси?“

— Ах, подлец! — искрено извика Гроляр.

— Съвсем не! — възрази студено Ланжле. — Това, което той ми каза, не е подлост, а истина.

На „Бдителни“ знаех всички Ваши тайни и при нужда можех да помогна, но тук на тази яхта нищо не върша. Служа за компаньон на господин маркиза, за да прекарва повече или по-малко приятно времето си.

— И така, ти искаш да знаеш къде отиваме?

— Наистина бих желал! Това би ме издигнало в собствените ми очи.

— Разбери, че това не е моя тайна, а чужда.

— Която отскоро знаете…

— Ами ако съм дал честна дума, да не говоря на никого за това?

— Струва ми се, че трябва да ме изключите от числото на всички останали. Нали много пъти ме уверявахте, че гледате на мен като на самия себе си.

— Да, казвал съм го… Но закълни се, че ще бъдеш ням като риба за това, което ще чуеш сега!

— Кълна се и Ви обещавам!

— Добре! Ето какво, приятелю, Ли Ван отива там, където е дворецът на Куан, за да намери „пръстена на властта“. След това ще се провъзгласи за Куан. Вярвам, че ще успее, защото този, когото покойният Фо остави за свой наследник, е европеец, а китайците гледат на всички чужденци като на варвари.

— Значи, при сегашното положение ние действаме във вреда на r-н Бартес?

— Не ние, а Ли Ван, искаш да кажеш?

— Да не играем на думи! Съзнателно или не, но всички, като почнем от Ли Ван и свършим с последния моряк, работим повече или по-малко против Бартес. Нека оставим другите на мира, а да се обърнем към Вас. Не мога да допусна, че Вие от любов към приятните морски приключения сте решили да пътувате с тази прекрасна яхта, или че сте пожелали да придружите Ли Ван само за компания до тайнствения дворец.

Излиза, че преследвате своя цел в това странно пътешествие. Мисля, че ако ми я откриете, ще докажете своето доверие към мен. Започнахте и не бива да се спирате на средата на пътя.

— И какво ако ти я открия? Ти ни най-малко не се интересуваш от мен.

— Напротив! Това е интересно.

— Кажи ми, какво би поискал за услугите си към мен? Трябва да знаеш, че съм изпратен от своето правителство по много важна работа, а именно да върна скъпоценния камък „Регент“.

— Бих поискал пълно помилване, а след две години служба в полка на сенегалските стрелци, да бъда произведен в подпоручик. Знаете, че провинението, за което съм осъден, е нарушение на военната дисциплина, а не някое позорно престъпление.

— Смятайте, че съдбата Ви зависи от нашето сегашно пътуване. — Пак загадка!

— Ти не ми даваш да довърша! Сега всичко ще ти обясня подробно.

— Извинете, но Вие говорите така, като че ли измисляте някаква история, с която искате да ме залъжете.

— Няма такова нещо! Ще ти кажа всичко още сега, защото, повтарям, гледам на тебе като на мой син. И така, щом Ли Ван спечели „пръстена на властта“, банкерът Лао Цзин ще ни предаде „Регент“, който му е даден от китайците, за да го пази до това събитие, особено важно за китайския свят. Спечелиш ли „пръстена на властта“ значи да станеш Куан, разбираш ли? Тогава Бартес, като чужденец и избягал престъпник, ще бъде отстранен от високия пост, а ние с теб ще се вържем в нашата родина и ще получим награда за заслугите си. Разбра ли сега къде и защо отиваме и колко важно е за нас това глупаво пътуване?