Луи Жаколио
Загубени в океана (49)

Глава XXIII

Всичко, което принадлежеше на банкера Лао Цзин, носеше отпечатъка на характерната за него взискателност. Задължително при него беше отговарянето на три основни изисквания — трайност, изящество и приложение на най-новите технически постижения. Такава беше и китоловната лодка на яхтата. Построена от най-хубав индийски дъб, украсена като играчка, тя се движеше със скорост 38 мили в час, задвижвана от електромотор, изработен във Франция.

Порник имаше остро зрение и тънък слух. Лодката се движеше на петдесетина метра от първите две и оставаше невидима за другите. Когато Саранга спря, капитанът направи същото. Благодарение на дълбоката тишина можеше ясно да се долови всяка дума на малаеца и Ли Ван, но за съжаление Порник не разбра нищо от техния разговор, защото се водеше на китайски.

— Приятели — каза полугласно той, — трябва да си изясним ситуацията, в която се намираме, но така, че да не ни чуят онези две маймуни, които завлякоха със себе си нашия французин. Трябва да уточним целта на тази експедиция. Имаш думата, Ланжле!

— Предполагам, че вече си посветил в нашата тайна Данео — започна парижанинът. — Мога само да кажа, че приличаме на слепци, които се промъкват пипнешком. Трябва да следваме Саранга във всяко негово движение, без да откъсваме за миг вниманието си от бедния Гроляр.

— Бедния приятел Гроляр! — с ирония каза Порник. — Кажи по-добре, че един от нашите съотечественици е заплашен от смърт. Ние не бива да допуснем да бъде убит от китайските маймуни, с техните дръпнати очи и коси зад врата, защото какъвто и да е като човек, той си остава французин. Длъжни сме на всяка цена да го запазим, дори и ако се наложи да жертваме живота си. Съгласни ли сте с мен?

— Естествено! — потвърдиха Ланжле и Данео.

— Добре! — заяви Порник. — Всяка експедиция, колкото и да е малка, трябва да има ръководител и в атака, и в отбрана. Предлагам да гласуваме.

— Не е необходимо — възрази Ланжле, — ти ще координираш действията ни. Готови сме да ти се подчиняваме със затворени очи.

— Приемам — съгласи се Порник, който имаше склонност към формалностите.

— А ти, Данео?

— Съгласен съм с предложението на Ланжле да те признаем за наш началник на суша и море. Готов съм да те следвам навсякъде.

— Отлично, деца мои! Няма да съжалявате за вашия избор. Ще видите, че Порник е готов да заложи главата си за справедлива кауза. Сега ще уточним плана, към който ще се придържаме, когато се срещнем с неприятеля. Ти Ланжле, ще бъдеш моят десен фланг, а ти Данео — левият. Когато нападнем врага, аз ще атакувам центъра, Ланжле отдясно, а Данео отляво. Съгласни ли сте?

— Съгласни! — отговориха заедно и двата фланга.

— Така се постъпва и на война — продължи Порник, — центърът и двата фланга настъпват едновременно.

Много доволен от предадения урок по тактика, професорът по бокс завърши своя „урок“:

— Знайте, приятели, че лош войник е този, в чийто фенер няма нищо!

Под „фенер“ Порник разбираше глава.

— Но срещу кого ще се борим? — попита Данео. — Ако е против такива като полуголия Са-ранга, едва ли има голяма опасност.

— Работата е там — отговори пълководецът на малката армия, — че не зная кои са противниците ни. Едно е ясно — ще действаме решително, смело и безкомпромисно, дори срещу нас да застане самият дявол.

— Ти винаги имаш готов отговор и не губиш чувството си за хумор — с усмивка каза Данео.

— Дявол да го вземе! Човече, аз наистина ще вляза в съюз с дявола ако трябва, но на теб не го препоръчвам, ти не би могъл да се сдружиш с него…

— Бог да ме пази! Шегата настрана… Искам сериозно да зная с кого ще воюваме? — повторно попита Данео.

— Слушай, драги, пак ти повтарям и то най-сериозно, че нищо не знаем. Ланжле може да потвърди думите ми.

— Вярно ли е това?

— Така, както е вярно, че седим в китоловката, сред това малко известно ни море. Всичко, което узнахме благодарение на хитростта на нашия приятел Ланжле, е че животът на маркиз дьо Сен Фюрси се намира в голяма опасност.

— Тоест, на Гроляр?

— Да! Знаем, че не бива да се върне жив от това пътуване, а също и Ли Ван, затова тайно ги следим. В случай на опасност, ще му помогнем. Откъде ще дойде опасността, кой е този неприятел, за това знаем толкова, колкото и ти. Но никой и с нищо не може да ни принуди да отстъпим, щом трябва да защитим един от нашите съотечественици. Ние не искаме да знаем, замислял ли е г-н Гроляр нещо против нас и няма ли утре да поднови своите планове. Той е французин и при това далеч от родината си. Това е достатъчно, за да не позволя дори с пръст да го докоснат! Нас може би ни пратиха на яхтата на Лао Цзин, защото имаме стари сметки за уреждане с Гроляр. Те разчитат, че няма да му помогнем. Но ние ще покажем на тези маймуни, че дълбоко се лъжат. Френските моряци знаят какво е дълг и чест! Ако ти не мислиш като нас, можеш да седнеш в малката лодка, която влачим след нас и да се върнеш на яхтата. Ние двамата с Ланжле ще продължим.

— Да ви изоставя? — възмути се Данео. — Дявол да ме вземе, ако съм способен на такава низост! Мислех, че се шегувате и искате пак да изиграем на г-н Гроляр някакъв номер, но щом не е така и работата е сериозна, можете спокойно да разчитате на мен — няма да отстъпя пред нищо!

— Браво, приятелю! — завърши Порник. — Усетихте ли, появи се вятър, трябва да сме готови. Не зная какво замисля срещу нас тази глупава малайска муцуна, но може би иска да ни отведе на такова място, където вятърът ще ни разбие в скалите. За щастие нашата китоловка със своя мощен мотор може да се противопостави и на най-силния вятър, но онези в лодките няма да могат и две секунди да издържат под напора му или срещу силата на течението. Малаецът е хитър — може да избегне опасното място с ловка маневра, а Гроляр и китаецът в това време ще се намерят на дъното. Данео, вдигни котвата!

— Готово, капитане!

— Добре! Сега седни близо до борда и чакай команда!

— Разчитайте на мен, капитане!

Едва Данео завърши и вятърът изведнъж рязко се усили. Морето се развълнува и залюля силно китоловката.

— Внимание! — извика Порник. — Комедията започва! Дръж се здраво на мястото си, Ланжле! Течението ни понася! Напред!