Луи Жаколио
Загубени в океана (54)

Глава XXVIII

Офицерите от „Йен“ и „Фо“ се готвеха да слязат на брега в Батавия въпреки военната сила, струпана от генерал-губернатора на пристанището. В същия момент от двата кораба едновременно бяха дадени сигнали:

„Ескадра под щирборда назад! Ескадра под щирборда напред!“

Нямаше съмнение, това бяха двете ескадри — английската и американската, изпратени да проследят двете фрегати, обявени извън общоприетите морски закони.

Уолтър Дигби, без да губи време, отхвърли мисълта да настъпи срещу войската на губернатора и заповяда на подчинените си да се върнат на кораба под гръмките викове и насмешки на събралата се на кея тълпа.

Той не знаеше, че Гроляр е телеграфирал във Вашингтон. Полицаят беше изпратил шифрована телеграма на френския консул в Сингапур, а оттам тя попадна в американското адмиралтейство.

Лао Цзин беше предупредил Уолтър Дигби, че мнимият маркиз е изпратил в Хонг Конг, Сингапур и Малака подробни телеграми. Ставаше ясно, че всичко, което се случи в Батавия, е резултат от, тези телеграми.

За капитана беше ясно, че Гроляр, осведомен за истинската мисия на „Йен“ и „Фо“, е поискал от своето правителство подкрепа или по-строги наредби до губернатора в Батавия, а може би и двете едновременно, което беше най-вероятно. Появата на двете ескадри от запад, едната от които беше по-напред, никак не го учуди. Сега не оставаше нищо друго, освен да отиде на кораба и да информира Бартес и Лао Цзин за положението на нещата. Що се отнасяше до него, той бе готов да премери силите си с всеки враг при наличието на оръжията, с които разполагаше.

Обикновено крейсиращите в Далечния Изток ескадри се състояха от стари и негодни кораби, които доизкарваха своята служба в Тихия океан. При тези условия двата броненосеца с най-съвършена конструкция, построени по всички правила на съвременната корабостроителна техника, снабдени с още никому неизвестни средства за отбрана, изобретени от американските инженери, смело можеха да съперничат на позиционираните в батавското пристанище кораби, колкото и силни да бяха те.

Скоро се разбра, че това действително са английската и американската ескадри. Американците бяха с три стари бронирани фрегати, силно пострадали в гражданската война. Английската ескадра, макар да беше в по-добро състояние, също не беше годна за бой, защото и петте кораба, влизащи в състава й, бяха въоръжени само със стари оръдия. Техните снаряди не биха могли да засегнат дори бронята на „Йен“ и „Фо“. Сведенията за военната мощ на съюзниците се получиха от двама верни на Лао Цзин моряци, които слязоха на брега за провизии и прясна вода. Тачи информация видимо повиши настроението на Уолтър Дигби.

— Ще се позабавляваме — каза той на своите офицери, — само ако г-н Бартес не се противопостави.

Ескадрата обаче не влезе в пристанището. Движението й би било затруднено, защото мястото, където спираха военните кораби, не беше широко, за да се настанят още осем кораба, а на търговския рейд не можеше да маневрират поради многото чуждестранни кораби.

Адмиралите, командващи двете ескадри, решиха само да блокират изхода към морето. Сигурно бяха добре осведомени за възможностите на двата кораба, за да действат така предпазливо. Вечерта размениха посещения с губернатора на Батавия в един от корабите на английската ескадра, който служеше за разузнавач, но нищо не можаха да решат. Американският консул не желаеше да предприема нищо, докато не получи формални инструкции от Вашингтон, а те пристигнаха едновременно с тези на Гроляр.

Трябваше да се действа. Вечерта Бартес и Лао Цзин бяха поканени на борда на „Йен“, където се свикваше военен съвет. Присъстваше целият офицерски състав на двата кораба. Открито, със специфичната за всички янки предизвикателност, командирът на „Фо“ предложи да заговорят оръдията, или пък да устроят на двете ескадри лоша шега, която да накара цяла Ява да им се подиграва.

Бартес не искаше да бъде обявен за пират от всички правителства по света и енергично се възпротиви на предложението за бой, но втората идея явно му допадна. Въпреки че болшинството офицери поддържаха първия вариант, младият Куан се зае да ги разубеди.

— Това, което сте намислили, е несериозно и опасно.

— Щом не искаш кръвопролитие, нека бъде волята ти! Но не ни пречи да ги поставим на място. Ще им погодим такъв номер, че ще ни помнят години наред и ще им се смее цяла Ява. Къде са тръгнали с тези корабни вехтории! — извика Уолтър Дигби.

— Няма какво да се прави, трябва да отстъпя пред вашето желание — съгласи се младият човек.

Военният съвет привърши сред гръмкия смях и оживените коментари на американските офицери, които приеха възторжено идеята на своя командир.

Имаше защо да се смеят. По-късно двамата адмирали бяха доведени до такова състояние, че англичанинът заболя от жълтеница, а американецът се разяри до такава степен, че едва не умря от приток на кръв.

На следващата сутрин от двата броненосеца към брега потеглиха лодките за провизии. Всъщност тяхната цел бе да разгласят, че фрегатите ще тръгнат два часа преди залез слънце и ще минат непосредствено край двете ескадри.

Вестта обиколи цяла Батавия. Времето, избрано за тръгване, беше много удобно. Привечер населението излизаше на разходка след затварянето на канторите и учрежденията. Уолтър Дигби очакваше да присъстват доста зрители на прощаването на неговия броненосец с ескадрите. Моряците обявиха, че всеки, който желае, може да достави на корабите провизии — плодове, зеленчуци, месо. Ще му платят с местна валута или с банкови чекове, подписани от Лао Цзин.

Целият ден между брега и броненосците сновяха напред — назад лодки, натоварени с разни провизии — банани, портокали, ананаси, фурми, месо и птици. На всеки търговец казваха: „Ние купуваме от вас за последен път. Заминаваме в четири часа“. Някои питаха: „Как ще минете покрай осемте кораба, които пазят изхода?“

Отговаряха им: „Мислите ли, че това са военни кораби? Лъжете се! Вехтории — возят риба и боб за войската.“

Тези думи се предаваха от уста на уста и скоро стигнаха до ушите на офицерите от двете ескадри. Те се заканваха: „Нека само се опитат да излязат! С такава риба и боб ще ги нагостим, че години ще помнят срещата ни.“

Въпреки това двамата адмирали взеха някои предпазни мерки в случай, че неприятелят се опита да им се изплъзне. Те построиха корабите си по четири в ред от двете страни на изхода, за да могат изведнъж, с няколко залпа, да унищожат тези самозванци.