Луи Жаколио
Загубени в океана (36)

Глава X

Вече знаем, че Лао Цзин поиска от Ли Ван известно време, за да обсъди неговото предложение. Ли Ван охотно се съгласи да изчака, убеден, че го е спечелил за свой привърженик. Банкерът беше решен на всяка цена да запази обществото на джонките от болните амбиции на властолюбеца. Той не подценяваше противниците си. Очаквайки втората среща с него, те мислеха, че е поискал отсрочка, за да прикрие своята продажност.

Повърхностният наблюдател би се излъгал относно двамата съзаклятници. Само един час в тяхната компания би бил достатъчен, за да се разбере, че очаквайки решаващата дума на банкера, те не разчитат на случайността, особено Гроляр, който още помнеше урока от Сан Франциско.

При Други обстоятелства полицейският агент би реагирал, че като член на френската легация под името маркиз де Сен Фюрси, командирован с важна мисия в Мала Азия, е бил пренебрегнат и не е сред поканените на приема в дома на Лао Цзин. Банкерът би имал неприятности с висшата власт в Батавия за проявената неделикатност към уважаван представител на приятелска нация. Но нищо подобно не се случи. Гроляр предупреди Ли Ван да не прави и най-малък намек за очаквания от всички прием, защото е зает и не може да присъства на празничната вечеря. Вече видяхме, че Ли Ван не спомена нито дума за това събитие на деня. Гроляр наистина нямаше излишно време за удоволствия. След визитата си у банкера той веднага отиде при генерал-губернатора на остров Ява. Беше посрещнат с голямо внимание. В резултат на тази среща изпълнителят на съдебната власт получи нареждане да се подчинява безпрекословно на желанията на маркиз дьо Сен Фюрси. По негова заповед броят на полицаите беше удвоен в митницата, на пристанището, пред Върховния съд, пред входа на Велтеверден и на площад Денделс. При евентуална тревога силите на реда веднага можеха да се явят там, където е нужно. Още повече, че и целият морски полк беше предупреден и в бойна готовност в казармата.

Официалното съобщение за бягството на деветимата заточеници от Нумея, сред които и похитителят на скъпоценния камък от френската кралска корона, беше достатъчно, за да наелектризира иначе флегматичните холандски власти. Маркиз дьо Сен Фюрси не изключваше възможността да получи няколко кръста на Почетния легион за заслуги пред френското правителство в залавянето на престъпниците, както и доста солидна материална награда… Той очакваше в най-скоро време сведения за интересуващите го лица. Логично беше да се предположи, че те ще пристигнат в Батавия, където е центърът на тяхното тайно общество и където се съхранява богатството им. Сигурно щяха да се опитат да се свържат с касиера на Обществото — банкера Лао Цзин и тогава… С един решителен удар ще ги разгроми, преди да се опомнят. В мечтите си Гроляр виждаше своята цел осъществена — омразните врагове се мятат в ръцете му и не могат да се измъкнат нито със сила, нито с хитрост.

Всичко беше добре обмислено. Оставаше само да се разбере кога и как тези опасни престъпници ще пристигнат в Батавия.

Да се следят многобройните кораби, които непрекъснато акостираха и отплаваха в пристанището, бе много трудно, затова Гроляр със съгласието на митническите власти организира сред чиновниците цяла шпионска мрежа, от която чакаше добър резултат. Митничарите обещаха да следят внимателно всички съмнителни кораби и да се опитат на чаша вино с моряците да разберат дали сред екипажа или пасажерите няма китайци. Ако такова съобщение пристигнеше, Ли Ван щеше да отиде на кораба под някакъв благовиден предлог и като се увери, че това са същите китайци, с които преди две години е бил в Париж, веднага ще съобщи на Гроляр.

Нито властолюбивият Ли Ван, нито отмъстителният полицейски агент можеха да допуснат, че очакваните китайци ще пристигнат в Батавия с броненосеца „Йен“, придружен от новия кораб, наречен „Фо“. Затова никой не обърна внимание на пристигналите под американско знаме два броненосеца — „Калифорния“ и „Хъдзън“… Командир на първия беше Уолтър Дигби, а на втория — капитан Фред Робинсън, и двамата офицери от военния флот на Съединените Щати.

Целият ден премина в усилено наблюдение на пристигащите кораби, но резултат нямаше. Ето защо вечерта Ли Ван се върна на „Бдителни“ и извика при себе си маркиз дьо Сен Фюрси, който играеше вист в каютата на капитана.

— Поздравявам Ви, господине! — каза той на своя съюзник. — Те са в ръцете ни!

— Какво говорите? — извика Гроляр, не вярвайки на ушите си.

— Самата истина. Слушайте! Исках да се разходя по брега. Изведнъж видях четиримата си някогашни другари да слизат на брега от една лодка на американските броненосци. Отправиха се към „Тихия кът“ — сигурно ще присъстват на приема на Лао Цзин. Всички бяха облечени в европейски дрехи. Единият от тях е млад човек, когото не познавам, но другите… Изключено е да греша. Те са съветниците на стария Фо.

— Истина ли е това? — извика радостно Гроляр. — Да не си се припознал?

— Не! Уверявам Ви! Когато се качиха в колата, за да отидат при Лао Цзин, бях толкова близко до тях, че трябваше да ги поздравя, но поразен от изненада, не можах да отворя уста. Те се изсмяха и продължиха.

— Добре. Ще видим кой ще се смее последен. Много е важно, че гостите на банкера не са на американския броненосец, където нямаме право да ги арестуваме. Щом са на брега, те са подчинени на местните закони и можем веднага да ги задържим. Чудесно! Отивам веднага при главния прокурор да му кажа, че търсените престъпници са вече тук.

— Ще дойда с Вас — каза Ли Ван и двамата съюзници, като помолиха капитана да им даде лодка, отплуваха към брега.