Луи Жаколио
Загубени в океана (33)

Глава VII

Такава беше комичната одисея, с която Бартес отмъсти за опита на Гроляр да погуби него и другарите му в Сан Франциско, като ги предаде на френското правителство. Тази комедия, която агентът преживя като драма, го уплаши и озлоби. Дълбоко в себе си той намрази хората, в чиято власт беше доскоро и си даде дума жестоко да им отмъсти при първия удобен случай.

Тъй като знаеше, че „Йен“ отива в Китай, той реши също да отиде там заедно с Ланжле. Инстинктът му подсказваше, че в Пекин непременно ще научи нещо важно, което ще улесни задачата му. Полицейският му нюх наистина не го излъга. В Пекин китайският съветник при френския консул му заяви следното:

— Нашата императрица можа да си възвърне откраднатия скиптър на Цин с помощта на могъщото общество на джонките. Това ми съобщи под секрет един мой сродник, участник в това дело. Обърнете се към него. Той може да Ви услужи с полезен съвет — ето адреса му.

Гроляр, който отново се беше представил като маркиз дьо Сен Фюрси, веднага се свърза с посочения човек, който се оказа Ли Ван, и направи усилие да се сближи с него. От разказите на агента за „Йен“ китаецът веднага се досети, че става дума за Куан и неговите трима придружители, още повече, че самият Ли Ван беше това лице, на което покойният Фо беше предал в Париж скиптъра на Цин и френския брилянт.

Той научи от Гроляр, че Фо не е вече жив и реши да заеме неговото място. Обстоятелството, че Куан беше избрал свой наследник не възпря честолюбивия кариерист и той измисли план, в който пресмяташе как без големи усилия да отстрани съперника от пътя си и да узурпира властта.

За успеха на този проект честолюбивият китаец трябваше да спечели на своя страна още двама души: един от върховния съвет — Ли Юн, а така също и Лао Цзин — банкера на Обществото на джонките.

С първия въобще не срещна трудности. Млад човек, който при обещанието да стане главен съветник, а по-късно и наследник на новия Куан, веднага прие предложението му. Що се отнася до втория, читателите вече знаят доколко узурпатора можа да спечели на своя страна могъщия банкер. Като се споразумя с Ли Ван, Гроляр се обърна към капитана на „Бдителни“ с молба да го вземе с още двама пасажери и да ги откара в Батавия, където уж трябва да изпълни поверителна мисия, с която е натоварен от френското правителство. Ако командирът на кораба знаеше истинската цел на това пътуване, би отказал да изпълни молбата им, но старият морски вълк виждаше в Гроляр не детектив, а маркиз дьо Сен Фюрси.

Полицейският агент неслучайно избра фрегатата „Бдителни“, за да стигне в столицата на Ява. Неговият усет му подсказваше, че там непременно ще се срещне с новия Куан, за който подозираше, че е избягалият затворник Бартес, макар че никога не го беше виждал на „Йен“. Бартес в такива случаи беше много предпазлив, но Гроляр беше убеден, че шансовете му за успех никак не са малки. Ако го срещнеше в Батавия, веднага щеше да съобщи на холандските власти, които отдавна имаха сключена конвенция с френското правителство за взаимно предаване на престъпници. Тогава новият Куан щеше да бъде арестуван заедно с целия си екипаж и щеше да бъде върнат с „Бдителни“ обратно в Нова Каледония.

Мрежите за ново залавяне на избягалите затворници този път бяха доста изкусно поставени, но дали ще се уловят в тях тези, за които са предназначени? Излишно е да се казва, че Ланжле беше доста предпазлив и не споменаваше пред Гроляр никакви подробности за Куан. Редовно всяка седмица той изпращаше до своите другари тайни писма с адрес ту Шри Ланка, ту Хонг Конг, ту Сингапур. Всъщност за полицейския агент залавянето на избягалите затворници беше въпрос от второстепенна важност. Най-важната негова задача беше връщането на скъпоценния камък „Регент“ на френската корона. Затова той потърси помощта на Ли Ван, като се надяваше да получи голяма парична награда за успешната акция. Заспиваше и се събуждаше с мисълта за наградата. И така, в описвания момент противниците бяха готови да се срещнат и да започнат решителната схватка помежду си.