Луи Жаколио
Загубени в океана (76)

Глава XXI

Когато Томас разбра, че проектът за парламент окончателно пропада, той насочи своето внимание на друго място. Англичанинът потърси жреца магьосник, чиято власт над народа бе абсолютна във всяко отношение. И понеже главният жрец му беше приятел, то нямаше нищо по-лесно от това: с негова подкрепа да разбунтува народа до такава степен, че французите да бъдат отстранени. Коварният англичанин добре познаваше проектираните реформи. Той реши предварително да ти разгласи, но като изопачи смисъла п значението им от гледна точка на старите традиции и предразсъдъци. Той очакваше те да бъдат посрещнати с неодобрение н недоволство.

Благодарение на подготвеното брожение замяната на потриването на носа с отдаване на чест, както бе прието в европейските страни, едва не предизвика военен бунт. Кралската стража отказа да се подчини на новата заповед и упорито продължаваше да държи за старата традиция. Заповедта за нововъведенията трябваше да се отмени.

Една сутрин Ланжле дойде в своята оръжейна работилница и завари ковачите разтревожени: те не само че отказваха да работят, но и се нахвърлила отгоре му с упреци. Жреците ги уверили, че тръбите, определени да свалят небесния гръм, са религиозна измама пред великия Теа-Туа, който, разгневен от подобна дързост, щял непременно да им отмъсти.

Дезорганизацията постепенно обхвана всички. Назад остана щастливото време, когато всяка дума на вожда и на приятеля му се смяташе за свещена и мокисите се подчиняваха безпрекословно. Ако не насилеше промяна, само след три месеца двамата французи щяха да бъдат принудени да спасяват живота си със силата на оръжието или да бягат.

Министрите, отначало предани на краля, сега упорито мълчаха и сдържано отговаряха на въпросите на властелина. Постепенно Гроляр долови ситуацията.

— Лоша работа, лоша! — каза той една вечер на другаря си, когато останаха сами.

— Забеляза ли откога се влошиха нещата?

— Не зная…

— Оттогава, откогато този проклет англичанин отново се почувства добре. Като че ли всичките си несполуки дължим на него.

— Мислиш ли?

— Той се стреми само към това да заеме мястото ти. Освен това, женен за роднина на покойния крал, той има право на наследство. Знаеш, че кралят не остави пряк наследник.

— Как можа да допуснеш толкова низост, толкова предателство?

— И това ми го казваш ти? Бившият полицай? Много добър полицай си бил, няма що! Ако ти до такава степен не познаваш хората, мога да те поздравя. Обзалагам се, че ако скоро не ни убият, то по-късно ще бъдем принудени: ти да припкаш из площада пред твоя дворец, а аз да ти акомпанирам с тромбона.

— Може да се каже, че днес не си весел — каза огорчено Гроляр.

Ланжле млъкна и нервно продължи да ходи напред-назад. Борбата, която трябваше да води против замислите на англичанина, силно го дразнеше. Сега борбата се ограничи между него и Пауъл. Гроляр, уморен от вътрешните раздори в двора и от несполуките си, престана да се интересува от тези въпроси, като предостави всичко на Ланжле.

Една сутрин парижанинът бързо се вмъкна при него и извика с ликуващ тон:

— Намерих! Най-после намерих!

— Какво си намерил?

— Намерих средството, с което ще победим и унищожим нашия общ враг. Средство, с което да върнем предишното си влияние и авторитет в страната.

— Е, какво е средството? Казвай!

— Ще издаваме вестник, който да разгласява истинските ни намерения до най-бедните и отдалечени хижи на държавата. Вестник, който всеки ден ще разобличава клеветите. С това още в зародиш ще се унищожават всички лоши замисли на враговете ни.

— Тогава да създадем вестник! — съгласи се Гроляр.

Зарадван, Ланжле събра всички предани хора около себе си и под личното му ръководство те започнаха заедно да изработват от оловна и калаева смес печатарски букви.

Първият брой от официалния печатен орган се подготвяше в тайна. Но без резултат. В същия ден, когато се появи той, излезе и първият брой на друг опозиционен орган „Независимост“, свързан главно с проблемите на мокисите.

Вестникът бе отпечатан на превъзходна хартия и с шрифт по всички правила на печатарското изкуство. Томас Пауъл като член на Евангелисткото общество, натоварен да разпространява евангелизма сред диваците, бе получил от минаващ френски кораб прекрасно уредена малка типография и достатъчно за издаването на Библията количество хартия.

Впрочем в първия брой Пауъл прояви гъвкавост. Във вестника той похвали всички доблести и качества на уважавания владетел и благодареше на великия Теа-Туа, че е изпратил на мокисите такъв рядък господар. После декларираше, че неговият вестник само ще допълва официалния и че ще бди върху всички древни традиции на мокисите.

Всичко това направи отлично впечатление на Гроляр, до не можа да измами прозорливия Ланжле. И наистина, не беше минал месец и „Независимост“ писа за огорчението на поданиците: „Н. В. от ден на ден слабее въпреки установената традиция на мокисите вождът да бъде най-тлъстият от всички други в племето.“

След първата косвена нападка „Независимост“ продължи да повтаря всеки ден написаното, но в различни варианти. За по-голяма убедителност се изброяваха менютата на височайшите закуски и обеди на предишните владетели, които се сравняваха с тези на сегашния. Все още не се осмеляваха да наричат вожда пришълец или чужденец, но и този ден не беше далече. Едно неочаквано събитие ускори развенчаването на Гроляр и подтикна „Независимост“ да вземе открито враждебна позиция спрямо монарха.