Луи Жаколио
Загубени в океана (88)

Глава XXXIII

— Побързайте и ще успеете — казаха им на пристанището — Адмиралският кораб току-що даде своя залп. Имате на разположение около четвърт час.

На кораба, без да чакат да им спуснат стълба, двамата приятели се изкачиха, набирайки се на ръце догоре, и за миг се намериха на палубата. Всички, които ги посрещнаха, ги мислеха за изчезнали заедно с „Фрелон“. Наложи се да разкажат на адмирала за перипетиите на тяхното спасяване, за кратковременното царуване при мокисите, за забавната история с англичаните.

— Щастлив съм, маркизе, че отново ви намирам — каза адмиралът, — защото току-що получих известие от морското министерство, в което ми нареждат да изпълнявам съветите на маркиз Сен Фюрси. Щях да се окажа в затруднено положение, когато пристигна на остров Йен. Видяхме с каква сила ураганът се насочи към острова и разбрахме, че всичко, което попадне на пътя му, е обречено на гибел. Добре, че се отървахме с по-малко аварии, но все пак трябваше да престоим в Хонконг цели три месеца. А сега, господа, навярно ще искате да си починете, за вечеря ще заповядам да ви извикат.

Доволни от посрещането, двамата се настаниха в определените за тях хубави и просторни каюти.

На другия ден Ланжле каза:

— Сега имаме време и аз съм готов да те изслушам.

Без да се опитва да избегне трудния разговор, Гроляр започна:

— Няма да повтарям онези мои приключения, които са ти вече известни. Когато ти говоря за себе си, съзнателно ще премълчавам един факт. Иначе той ще ме принуди да открия цялата тайна, която всъщност не е моя. И така, когато приключих службата си, станах управител на имотите на генерал Бартес, при когото служих в Африка. След като се ожених, ми се роди син и след няколко дни роди и жената на генерала. Моята жена — силна и здрава, имаше кърма и за двете деца, ето защо тя ги хранеше. Скоро се получи известие, че генерал Бартес, все още в Африка, е сериозно ранен и животът му е в опасност. Обезумяла от скръб, жена му веднага замина при него, а детето остави изцяло на грижите ни. В замъка от господарите не остана друг освен брата на генерала. За нещастие малкият Едмон Бартес умря st менингит и ние не знаехме как да го съобщим на ранения генерал и неговата сломена от скръб съпруга. Това известие сигурно би ги погубило. Тогава братът на генерала започна да моли мен и жена ми да заместим умрялото дете с нашето живо. Те бяха на почти еднаква възраст и смяната нямаше да се усети. Ние бяхме млади и можехме да имаме още деца. Безкрайната жал и уважение към моя благодетел ме подтикна да се съглася и да извадим свидетелство за смъртта на детето Густав Гроляр.

— Значи ли това, че Едмон Бартес — заточеникът от Нумея, действителният водач на великото Общество на джонките, наследникът на Куан, е твой син? — извика Ланжле.

— Да, мой син!

— Ах, бедни приятелю! Сега аз разбирам и твоята роля, и колебанията ти, и всичките ти мъки, които си търпял, още повече че си знаел, че той е невинен. Но сега, когато всичко знам, ние двамата ще го пазим, ще го обичаме и ще го спасим от ноктите на враговете.

— Бог да те чуе! После ще разбереш всичко, което съм направил за него и само за него.