Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Perdus sur l'océan, ???? (Обществено достояние)
Превод от
[Няма данни за преводача; помогнете за добавянето му], (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,6 (× 7 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
hammster (2008)

Издание:

Луи Жаколио. Загубени в океана

в три части: Старият пират, Морски тигри, Наследникът на Куан

Френска. Първо издание.

Литературен редактор: Таня Спахиева, Инна Стефанова, Борис Григоров.

Художник на корицата: Веселин Праматаров.

Художествен редактор: Господин Пейчински.

Компютърен дизайн: Евгений Евгениев.

Коректор: Иличка Пелова.

Формат: 70×100/32. Печатни коли: 11

Цена 10 лв.

ДФ „АБАГАР“ — печатница Плевен.

Евразия-Абагар, София, Плевен, 1992

История

  1. — Добавяне

Глава XXII

Един прекрасен ден в официалния вестник бе обнародван нов декрет, с който се въвеждаха различни налози на мястото на „правото на пръчката“. Декретът стана искра в купчина барут и Томас Пауъл открито се обяви против краля. Тази мярка от страна на правителството всъщност трябваше да развълнува цялото общество, отдавна свикнало със стария вид налог.

— Как ще се живее? — питаха се длъжностните лица. — С какво ще се храним, когато ни лишават от „правото на пръчката“? Правителството ще ни отпуска определено количество банани, зеленчуци, риба и месо. Всяко длъжностно лице имаше право да взима от всичко, което си поиска, а сега ще трябва да се задоволяваме с това, което ни дадат?!

В резултат бе съставена петиция, подписана от всички, които се ползваха от „правото на пръчката“, и дори от такива, които бяха ощетявани от това право. В нея настойчиво се изискваше отмяната на новата наредба от уважение към старите обичаи на страната.

Том писа в своя вестник, че ако обидната за всички мокиси наредба не бъде отменена, това ще развърже ръцете на народа да въстане срещу краля.

„Ако се отнася до мен — пишеше той, — след като съм станал доброволно мокиси съм взел жена от племето, ще поведа движението и ще ви помогна да изгоните чужденците. След това вие, драги мои съплеменници, ще имате възможност да си изберете нов владетел, човек от потомството на вашите вождове, достоен приемник на покойния Ка-Ха-Туа VII.“

Да се остави без последствия такава статия се оказа невъзможно. Такова бе мнението на свикания съвет, който единодушно реши да накаже виновника. По настояване на Ланжле Том Пауъл бе обвинен в държавна измяна и предаден на военен съд.

Когато отидоха да го арестуват, Том, предварително известен, бе вече избягал в планината. Ланжле реши, че трябва да бъде осъден на смърт и при първа възможност да се изпълни присъдата. Сега обаче избягалият стана безопасен и не можеше повече да пречи на неговите планове и начинания.

В душата си Гроляр беше дълбоко уязвен от всичко станало. Явните и скрити недоволства на неговите поданици го отвратиха от властта и той съобщи на Ланжле, че се отказва в негова полза.

Ланжле се зарадва на новото предложение. Искаше му се да вкуси цялата сладост на властта и да потърси онази абсолютна власт, която така силно го привличаше. А и досега му се струваше, че Гроляр му пречи да се изяви напълно, че сковава неговия полет.

Народът прие смяната на управника с пътно спокойствие. Беше му безразлично на кой от двамата ще се подчинява.

На Ланжле обаче не бе писано да заеме място в историята на народите, да стане покровител на острова, както мечтаеше. Една сутрин, наскоро след коронацията, младият крал се събуди от гръмки викове, които ю накараха да си помисли, че е избухнала революция. Докато скачаше от леглото си, при него влезе Гроляр с танцови стъпки.

— Какво се е случило? — попита учуден Ланжле.

— Фрегата! Парна фрегата е дошла в нашия залив.

— Фрегата ли казваш?

— Да, погледни през прозореца на спалнята!

— Наистина, фрегата! — в първия момент Ланжле се чудеше да се радва ли или не.

— Изглежда, че си недоволен — забеляза Гроляр, — но сега идва нашето спасение. Настъпил е краят на изгнанието ни. При тези диваци и ти нямаше да направиш нищо повече от мен. Никой не е способен да изпревари времето. Мозъкът на мокисите още не е узрял за култура и цивилизация. Те още не са дорасли за реформите, които ние им подготвяхме. Обратното — ние щяхме да се принизим до тях. Том отлично го разбираше и затова стана „туземец“, създаде мокиско семейство и заживя с намерението да занесе един ден в Англия мостри от природните богатства на острова, да предложи на правителството си да завладее острова. Аз мисля, че и сега ние имаме работа с агент на английското правителство, с човек, преследващ едновременно две цели: мисионерска и политическа. Подобни агенти има пръснати по цялата земя.

— Може би си прав, че това е фрегата. Ах, ако бях убеден, че е фрегата, бих му погодил чудесен номер.

— Скоро ще се убедим.

— Те спускат лодка и тръгват към брега! В нея стои офицер, а на кормилото има бял флаг, това навсякъде означава миролюбие. Навярно ще поискат среща с вожда.

— Вероятно, в такъв случай не ни остава друго. Аз ще го приема, но така, че той и останалите гости никога да не забравят тукашните диваци А ние с теб добре ще се посмеем.

— За бога, само не ни лишавай от възможността да си тръгнем оттук! — замоли се Гроляр.

— Не се страхувай от нищо, прекрасно зная на какво дължа всичко това. Искам само да се по-разсея. Ще видиш, че ще си тръгнем оттук с царски почести. Искам да тръгнем оттук не като неизвестни пасажери, претърпели крушение, а да-се отнасят към нас през цялото пътуване като към важни особи.

— Какво си намислил?

— Имам план.

— Какъв е той?

— Позволи ми още да не ти говоря за него. Нека бъде сюрприз за теб. Впрочем той не е напълно готов, дай ми време добре да го обмисля.

— Навярно ще направиш нещо неразумно.

— Не се тревожи И без това мечтите ми пропаднаха от момента, в който видях кораба. Сега ме интересува единствено от каква националност е той.

— На лодката е издигнат флаг… Той е английски.

— По-добре — каза Ланжле и на устните му се появи усмивка, която винаги го издаваше, че е намислил шега в духа на парижките гамени.