Луи Жаколио
Загубени в океана (26)

Глава XXVI

Бартес и неговият приятел, срещнали се така неочаквано, и то в Сан Франциско, прекараха повече от час в оживен разговор. Жонкер съобщи на своя другар, че отива в Китай с тайна задача от френското правителство и по пътя се отбил тук.

— В Китай? — извика Бартес. — И аз отивам там. Ще пътуваме заедно! Може би ще ти помогна с нещо.

— Как така може би, принц Йен! По дяволите, малко са хората с такива приятели! Аз също мислех за това. Значи, решено е — ще пътуваме с твоя кораб!

Бартес разказа всичко на своя приятел: и за живота в Нумея, и за бягството от затвора, и за осиновяването му от покойния Фо. Разказа му и за двете неприятни истории, които преживя в Сан Франциско, и за съвета на американеца капитан да напусне Щатите колкото се може по-скоро. По време на този разказ Гастон стана неспокоен, което Бартес отдаде на силното впечатление от описаните приключения Но какво беше учудването му, когато приятелят му, след като изслуша всичко, каза:

— Знаеш ли какво, Едмон, струва ми се, че си се заплел, без сам да подозираш, в много важна политическа афера, която от три дни загрява телеграфа между нашия генерален консул в Сан Франциско и легацията във Вашингтон!

— По дяволите, щом е така…

— Не ме прекъсвай, а слушай внимателно! Цялото поведение на Сен Фюрси, или Гроляр, има за цел да попречи на вашето отпътуване оттук. Той очаква нареждане от Вашингтон за арестуването на кораба и целия му екипаж заедно с тебе. Мисля, че тук има нещо много подозрително, затова замини още тази нощ! Струва ми се, че още имаш време. Във Вашингтон не обичат да бързат по отношение на чужденците, но нашият посланик там не спи и тук, в консулството, очакват всеки момент неговата заповед и нареждания Самият аз се чувствам тук като арестуван и ще сляза само в Китай. Тук не трябва да ме види никой и да разбере, че имам връзка с тебе. Дай ми каюта, където да се скрия до излизането ни в открито море. Тук ще могат да ме намерят само ако арестуват теб, което в никакъв случай не бих желал!

— Право да ти кажа, приятелю, ти преувеличаваш опасността и…

— Нито дума повече — прекъсна го Гастон, — иначе ще си помисля, че ми нямаш доверие! Засега не мога да добавя нищо към това, което казах! Искам да те предпазя от голямо нещастие, защото от твоя разказ ми стана ясно, че ти не си замесен във всичката тази бъркотия, макар че службата ме задължава да те оставя на твоята участ. С една дума, ще узнаеш всичко, когато му дойде времето, а сега ти повтарям: скрий ме някъде от очите на любопитните и толкова!

Тази тайнственост и страх неволно обхванаха и Бартес. Той престана да разпитва повече и като посочи на Гастон отделна каюта, даде заповед да се отпътува през нощта.

Екипажът на „Йен“ се раздвижи безшумно. Моряците започнаха да пълнят бързо торбите с въглища и ги изсипваха навсякъде, където имаше свободно място, дори и в офицерските какин. Пазачите на Уесптън гледаха на това равнодушно, защото в задачата им не влизаше да се бъркат в домашните работи на кораба.

На обяд съдът откри своето заседание Нито командирът на „Йен“, нито неговият адютант се явиха, за което бяха глобени с по петстотин долара и десет дена затвор.

Историята ставаше сериозна и целият град очакваше с интерес нейния край.

В три часа следобед един брониран кораб с френско знаме на носа приближи рейда. Лоцманът, който тръгна насреща му, предаде на неговия командир пакет от френския консул, след което корабът, вместо да спре в пристанището, се настани до „Йен“, така че остана само един много тесен проход, през който трудно можеше да се излезе.

Положението на китайския кораб ставаше все по-трудно, а още в шест часа, преди залез-слънце, се пръсна слухът, че от Вашингтон пристигнала заповед за арест на „Йен“ заедно с екипажа му Сякаш за да го потвърди, една канонерка, принадлежаща на Съединените щати, тръгна от порта и се присъедини към френския броненосец. Последният, маневрирайки, за да застане по-удобно, обърна задната си част към брега и оттам можеха да прочетат името му — „Зорки“.

Междувременно френският консул в града през цялата вечер търсеше усилено Сен Фюрси и Гастон дьо ла Жонкер, но не ги откри. Решиха, че може би са извън града, и консулът остана да ги чака до сутринта.

В осем часа вечерта един отряд от морската охрана, състоящ се от осем войника, дойде на „Йен“ в помощ на четиримата пазачи, които назначи съдът. Командирът на кораба ги прие студено и спокойно.

— Лоша работа! — мълвеше Гастон. — Бягай оттук, докато има поне малка възможност.

— Ще почакаме до утре! — засмя се Бартес.

— Но какво с това! — възрази Жонкер. — До утре нищо няма да се знае.

— Ще видим какво ще стане след един час и какво — утре!

— Ти си луд!

— Потърпи, скъпи, потърпи! — успокояваше го Бартес.

В девет часа, след вечеря, Бартес заповяда да се затворят всички изходи на кораба. Барабанът удари вечерна заря и палубата опустя. Всичко утихна, само назначената от съда стража се движеше горе.

В града цареше предишната необикновена възбуда. Знаеха се мерките против китайския кораб, но не бяха известни причините за тях и всички нетърпеливо чакаха края на историята. Процъфтяваха обзалаганията както тук, така и в Нумея.

Удари полунощ. Стана студено и двама от войниците на палубата на „Йен“ се разговориха:

— Е, Боб, не е ли по-добре сега да си лежиш у дома?

— Магарешка работа, да върви на…

— Така си е! За какъв дявол стърчим тук, когато всичко е така преградено, че и дяволът да мине, ще счупи поне един от козите си крака.

— Да, тези кораби няма да позволят да се влезе.

Те помълчаха няколко минути, после единият от тях каза:

— Ей, Боб, усещаш ли?

— Какво?

— Струва ми се, че проклетият кораб се движи.

— А, така ти се струва. Но… като че ли палубата трепери. Там долу става нещо!

— Виждаш ли, че съм прав! Сякаш нещо свири и шуми! Мисля, че в кораба влиза вода! Да не би да се е пробил? Честна дума, потъваме! Но какво правят тези мошеници! Да събудим другите!

„Йен“ действително потъваше с голяма бързина. Войниците и охраната на съда, обезумели от страх, започнаха да окачат във водата, стараейки се да стигнат до брега. Всичко мина благополучно и когато излязоха на сушата, мокри и премръзнали, те видяха, че мястото, на което стоеше „Йен“, беше празно. Китайският броненосец беше изчезнал!

Градът беше смаян. Всички чакаха нетърпеливо следващия ден, за да видят сами какво се беше случило, защото не вярваха много на думите на „пострадалите“.

С изгрева на слънцето цял Сан Франциско се струпа на брега, за да се увери, че вчерашните разкази бяха съвършено верни. Китайският кораб беше изчезнал, сякаш никога не е бил в това пристанище.

Като се оттегли под вода на прилично разстояние от рейда, „Йен“ изплува на повърхността. После насочи едно от своите оръдия към наблюдателната кула на семафора и й изпрати прощална граната от триста фунта, която я раздроби на парчета заедно със сигналия фар и телеграфа.